Имало едно време един политик на име Кольо. Но не някой обикновен политик – не, Кольо бил от тези, дето вярват, че слънцето изгрява само защото те са решили така. Всяка сутрин гледал изгрева с гордо присвити очи, убеден, че природата му се кланя. Размахвал ръце, сипел мъдрости (най-често от чужди речи, но кой ти гледа?), а от телевизионните студиа никога не отказвал покана
На предишните избори Кольо се наместил в парламента не защото народът го обичал, а защото изиграл едно дребно, но ефективно мошеничество. Присламчил се към своя по-популярен приятел, за когото хората гласували с надежда. Уж били заедно, уж борци за промяна – а в момента, в който Кольо прекрачил прага на парламента, приятелството се изпарило като утринна роса. Продавай и предавай – това бил новият му девиз.
Но както е казал народът: „На лъжата краката са къси“. Времето минало, хората прогледнали, а политик Кольо останал сам. Телевизиите спрели да го канят, радиото забравило за него, дори и жълтите вестници не искали да го използват за пълнеж. Седял си вкъщи, обиден на целия свят, с чаша евтино кафе и стар лаптоп, от който бълвал злобни статуси във Фейсбук. Кълнел наляво и надясно, сипел проклятия като врачанска циганка, а единствените му почитателки били пет баби с пожълтели спомени от времената, когато вярвали в приказките му.
Докато Кольо се давел в самосъжаление, неговият бивш приятел – този, когото предал взел да процъфтява Възходът му бил неоспорим, а политическата му кариера се развивала без Кольовите номера. Това, разбира се, било истински кошмар за някогашния хитрец. Залезът на политика Кольо бил окончателен.
А моралът на тази история?
Политиката не е за мошеници и самозванци. Лъжата, манипулацията и самозаблудата носят временен успех, но накрая всеки Кольо получава заслуженото – забрава, презрение и пет лоялни почитателки на преклонна възраст.
Нека този разказ бъде предупреждение за всички, които мислят, че могат да се измъкнат с измама. Защото истинската политика е за онези, които работят за народа, а не за себе си.
Кольовците идват и си отиват. Истината остава
Димитър Екатеринов
