Всяка обидна карикатура, която тези хора правиха на опонентите си, накрая оживя в собствения им лидер
Стереотипът дълги години у нас бе, че "Бай Ганьо" е образът на хората и политиците от "народняшките" партии, от провинцията, от "Обединени Патриоти", от ИТН, ГЕРБ и тн.
"Алеко" е човекът от демократичната общност, от Шишман, от космополитната част на България. Такъв беше старателно налаганият образ - "Ганьо" беше някой от ВМРО с торбичка Била, местен активист на ГЕРБ в провинцията, фен на Слави Трифонов или гласоподавател на Възраждане. Някой, който "ни излага пред чужденците". Срещу него трябваше уж да стои "Алеко" - член на "Да,България" с "Капитал" под ръка, запътил се към събитие на "Правосъдие за Всеки". Някой, който уж се гордеем да ни представлява.
И накрая, след всички тези години на старателно налаган и отглеждан образ, каква чутовна ирония на съдбата е най-близкият до "Ганьо ходи в чужбина" образ, който сме имали, да се окаже тъкмо лидерът на общността от псевдо-Алековци? Като изваден от карикатура на Бай Ганьо, заставащ за сконфузна снимка с всеки срещнат в коридора международен политик, седящ тъжно на трибуните на инаУгурацията, чакащ в качеството си на премиер до фикуса в държавния департамент за среща с петата секретарка на заместника. Докато описва под всяка подобна снимка колосални международни пробиви, стратегически разговори и лични покани на най-високо ниво!
Кирил Петков, с разваления си английски, с пълната липса на обща култура и основни познания по география и история, с амбулантната търговия на провиотици и дребните номерца как Опра го била рекламирала е почти вълшебно копие на образа на Бай Ганя, който собствената му общност презира и години наред лепеше на противниците си.
Всяка обидна карикатура и колаж в този стил, която тези хора правиха на опонентите си през годините накрая оживя в собствения им лидер.
