Пътните ремонти в България често се свързват с корупционни практики
Пътните ремонти в България скоро може да се превърнат в екзотика. Третата година почти няма възлагания, защото няма действащи договори, а „аварийни“. Това се случва след „n“ на брой обявяване, прекратяване, отново обявяване и отново прекратяване на обществени поръчки. В този омагьосан кръг се влезе преди три години, когато тогавашният служебен министър на финансите Асен Василев, заедно с регионалния министър арх. Виолета Комитова, изобличиха порочните схеми на кабинета „Борисов-3“ за договаряне на пътно строителство и ремонти.
Към днешна дата Асен Василев отново е финансов министър, но в правителство, подкрепено от ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“.
„Сглобката“ отново заскърца в последните дни, когато двама бивши премиери си размениха остри реплики на старта на предизборната кампания за местните избори. Първо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се възмути от едноличните назначения на ПП във властта и заплаши да катурне правителството. В отговор съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков попита дали пътните проекти отново не клатят кабинета, така както падна неговото правителство преди малко повече от година.
Разпределянето на 4 милиарда лева за пътища, решаването на проблема с незаконните пътни ремонти и инхаус договорите бе сред основите причини ИТН да събори кабинета „Петков“. Година по-късно тези въпроси остават отворени и без решение, но парите са значително по-малко.
Пътните поръчки на масата в момента са за около 1.5 милиарда лева, показва прегледът на регистъра за обществените поръчки. Намаляването на общата сума идва от решението на новия министър на регионалното развитие Андрей Цеков (ГЕРБ) да прекрати търговете, обявени от служебния кабинет на Гълъб Донев за текущ ремонт и поддържане на стойност 4 млрд. лв. за 4 години и да обяви нови за 850 млн. лв. за година и половина.
Прекратяването на търгове стана след като бе установена липса на прозрачност, субективно оценяване и масово отстраняване на участници в процедурите от служебната власт.
Останалите около 600 млн. лв. (от сегашните 1.5 млрд. лв.) са по поръчки на служебното правителство, някои от които са замразени от миналата година. След встъпването си в длъжност регионалният министър Андрей Цеков обеща до края на август да има избрани изпълнители. Проверка на показва, че обещанието почти е спазено, с изключение на три поръчки.
Проблемът сега е масовото им обжалване. Така за поредна година зимното почистване на пътищата е поставено под риск и остава без ремонт през активния сезон пътища и магистрали.
До второ нареждане след среща в Министерството на финансите
За да не се стига до тази ситуация, министър Асен Василев е поканил ръководството на браншова камара „Пътища“ на среща в началото на август. На нея са били още регионалният министър Андрей Цеков и шефът на пътната агенция Ясен Йорданов. Целта е била да постигнат „джентълменско споразумение“ да няма обжалване на прекратените и на новите поръчки за текущ ремонт и поддържане.
В крайна сметка е постигнат точно обратният ефект с масово обжалване на поръчките. В момента те са висящи пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чието ръководство е от времето на ГЕРБ и е с изтекъл мандат, както повечето от регулаторите.
Ответната реакция на властта е спиране на поддържането на пътищата през септември до второ нареждане. Пътните фирми са получили уведомленията от АПИ във вторник, 29 август, около две седмици след срещата при Василев. Според браншовата организация на практика това означава, пътищата да останат без подготовка за предстоящата зима и хората да продължат да си трошат колите по дупките.
Само един договор за област Велико Търново
Най-странното в тази неофициална война между държавата и пътния бранш е подписването на договора от новото ръководство на АПИ за област Велико Търново с избрания изпълнител от служебната власт. Това е компанията „Пътни строежи Велико Търново“ за 156 млн. лв. за 4 години, в която до неотдавна дял имаше и Велико Желев – един „велик и жилав строител“ по думите на Бойко Рашков.
Любопитна подробност е, че шеф на областното пътно управление във Велико Търново е Венцислав Ангелов. Той беше начело на АПИ за кратко по времето на служебното правителство на Гълъб Донев, а сега отново се е върнал на старата си позиция.
Новото ръководство на МРРБ не е финализирало процедурите за нито една от останалите 27 области плюс магистралите, за по-голямата част от които имаше избрани изпълнители по времето на Ангелов.
Регионалният министър Андрей Цеков обясни, че няма как този договор да не бъде подписан, защото това решение на предшественика му единствено не е било обжалвано и е влязло в сила.
Сега пътните фирми обжалват както прекратените поръчки на служебната власт, така и новите, обявени от Андрей Цеков. Те са по нови правила, при които водещият критерий за избор на изпълнител не е техническата оферта на кандидата, а най-ниската цена за различните видове дейности.
В последните дни новите правила са атакувани от Гроздан Караджов – бивш вицепремиер и министър на регионалното развитие в кабинета на Кирил Петков от квотата на ИТН, а сега депутат от партията на Слави Трифонов „Има Такъв Народ“ (ИТН). Тезата му е, че на заложените критерии – 400 км изпълнени ремонти на пътища и магистрали и оборот от 70 млн. лв. може да отговорят не повече от 7 фирми у нас. Казано в прав текст, същите компании, които печелеха поръчките при ГЕРБ, ще спечелят отново. Тогава обаче възниква въпросът, ако това е вярно, защо им е на фирмите да обжалват.
Новата власт довърши търгове за 200 млн. лв., на трупчета са за 350 млн. лв.
Новият Управителен съвет на АПИ е успял да довърши пет пътни поръчки за около 200 милиона лева, започнати от служебната власт. Публикуваните документи показват, че определено има промяна при отварянето на ценовите предложения на кандидатите. Практиката с отварянето на една, най-много две оферти, която се завърна при служебната власт, вече е забравена. Така до отваряне на цени се допускат от трима до шестима кандидати, показва проверката.
Най-голямата довършена поръчка е свързана с пътните знаци за 100 млн. лв. за шестте региона. Половината от тях се печелят от варненската фирма „А.Д.Холд“ ООД, която регистрира 100% успеваемост – три от три. Компанията печели поръчката за Североизточния и Югоизточния райони, както и за Северен централен район, където участва задно с „Варна Арх Про“ ЕООД чрез обединението „Знаци Север“. „А.Д.Холд“ е собственост на фамилия Петкови, като дружеството се управлява от Димитър Петков.
Победител за Северозападния регион е „ПСТ Груп“, за Южен Централен – „Микони“ и за Югозападния – „Трафик Пътна сигнализация“.
Избрани са изпълнителите и по две от общо три позиции по поръчката за ремонт на пътища в област Бургас, където имаше няколко протеста с блокади това лято. ДЗЗД „Странджа 2022“ ще прави ремонта на третокласния път Маринка – Звездец – Царево – Малко Търново с дължина 24.6 км. В обединението влизат компаниите „ПСТ Груп“ и „ОРС Инфраструктура“. Те печелят надпреварата с цена от над 38 млн. лв. без ДДС. Те печелят с по-високата си техническа оценка. По-ниска цена от тях е дала компанията „Трейс Груп Холд“ АД – над 35.8 млн. лв. без ДДС.
Същото обединение – ДЗЗД „Странджа 2022“, ще прави и ремонта на 21.4 км от пътя Бургас – Созопол – Приморско за малко над 28 млн. лв. без ДДС. Договорите с него все още обаче не са сключени заради обжалване на поръчката.
Най-после са отворени ценовите предложения и на кандидатите за ремонта на 27 км от пътя Поликраище – Елена – Сливен с прогнозна стойност от близо 30 млн. лв. Тази поръчка се финансира от оперативна програма „Региони в растеж“, като целта беше да се спасят европейски средства от загуба. За целта ремонта трябваше да приключи до края на годината, но вече е ясно, че това няма как да се случи. Пътната агенция все още не е обявила кой печели поръчката.
За това пък има избран изпълнител по поръчката за изготвяне на технически проекти за свлачища по пътищата за малко над 1 млн. лв. Този търг също е „спасителен“ за парите от оперативна програма „Околна среда“, част от които са под риск от загуба. Интересното е, че и четирите обособени позиции в поръчката се печелят от „Геоконструкт“ ООД. Компанията, която е собственост на Николай Димитров Михайлов и Христо Янков бие конкуренцията с най-ниските цени, които е дала по всички позиции.
Новият мост при село Горна Кремена, област Враца, пък ще се строи от ДЗЗД „Кремена Билд“ за 333 000 лв. без ДДС. В обединението влизат „Парсек Груп“ ЕООД и „БГ Ленд и Ко“.
Три поръчки от служебната власт все още обаче продължават да стоят на трупчета и нямат насрочени дати за отваряне на ценовите предложения на кандидатите.
Най-голямата от тях е за маркировка за шестте региона за 210 млн. лв., ремонта на 7 моста за близо 38.5 млн. лв. без ДДС (поръчката е обявена на 5 декември 2022 г.), както и за ремонта на второкласния път Царево – Малко Търново – 59 км за 88 млн. лв. Последната поръчка е обявена през ноември 2022 г. и предизвика голям интерес с 12 подадени оферти. От началото на февруари обаче все още няма посочена дата за отваряне на ценовите предложения на кандидатите.
Какво става с магистрала „Хемус“
Въпросът, който трета година няма отговор, е какво става с магистрала „Хемус“. Нейното строителство „пълзи“, след като инхаус договорите за довършването на трасето между София и Варна бяха обявени за порочни, а строящи се участъци за незаконни от служебното правителство на Стефан Янев.
Обещанията от преди три години на тогавашния премиер Бойко Борисов магистралата да бъде готова през 2024 г. и северна България най-после да живне днес са мираж.
Министър Андрей Цеков обеща най-късно през август да внесе предложение в Министерския съвет за разрешаване на казуса. Идеята му беше по сегашните договори на държавната компания „Автомагистрали“ с доставчиците на материали и услуги да бъдат подписани анекси. С тях „доставчиците“ да станат подизпълнители и да се уреди въпроса с индексацията на договорите. По думите на Цеков оскъпяването ще е с до 30% или фирмите, срещу част от които върви разследване за източване на средства от раздадените им аванси, ще получат общо до 600 млн. лв.
Лидерът на ИТН Слави Трифонов остро критикува тази идея, напомняйки как „Продължаваме промяната“ обвиняваха, че се готви едни милиарди да бъдат дадени на „бебетата“ на Гроздан Караджов – регионален министър в кабинета на Кирил Петков.
Юли и август се изтърколиха, но решение по казуса „Хемус“ все още няма.
Андрей Цеков не поема ангажимент кога ще е готова магистралата, а предпазливо казва, че до края на 2025 г. може да стигне все пак до разклона за Плевен/Ловеч. А това е извън хоризонта на кабинета „Денков – Габриел“.
Източник: narod.bg