Тимур Халилов, един от най-яростните защитници на Ахмед Доган, брутално се нахвърли върху мен, когато го попитах за двете катастрофи с негово участие, в които са загинали двама души. Докато си пушеше цигарата пред централата на ДПС на бул. „Александър Стамболийски”, депутатът нервно и нападателно повтаряше, че не си проверявам информацията, макар аз да нямам авторски текст за двата случая, просто цитирах чужди публикации, които той не е опровергал и не е коментирал досега.
Помолих го да запиша на видео неговата позиция, която да излъча 1 към 1 в ПИК, но не получих отговор и останах зад тръшнатите врати на централата. Открих пострадалия от тежката катастрофа на 2 април 2002 година на автомагистрала “Тракия” край Ихтиман Владимир, който живее в родното си село Българин, Харманлийско; разговарях с него и неговата сестра – адвокат Гергана Георгиева. Нейният разказ ме остави без дъх, а снимките на пострадалия й брат ме разплакаха.
“Ние 20 години не го потърсихме този човек. Той не е платил една стотинка от обезщетението, на което беше осъден. Той не се обади нито един път да пита как е брат ми, как е баща ми, защото не само брат ми, но и баща ми пострада в катастрофата. Майка ми на 49 години почина, а баща ми на същата възраст остана инвалид. Тимур Халилов не беше осъден да плати обезщетение за майка ми, защото застрахователите тогава платиха някакви 80 000 лева, които веднага заминаха по сметка на болниците във Франция, където лекувахме брат ми.
Това, което беше осъден да плати, за което бяхме завели изпълнителни дела, беше сумата, която ние сме разходвали над размера на застрахователните обезщетения. Повече от 20 години ние сме правили разходи по леченията, но не сме го съдили дори тоя човек. Най-арогантното е, че той заведе дело срещу нас, за да доказва, че дългът му е погасен по давност и по време на цялото дело се държеше отвратително. От човешка гледна точка – никой не може да си представи как някой е толкова арогантен и нагъл. Той си е въобразил, че Господ му е върнал на него за случилото се, защото има дете инвалид … и на срещите с мен той твърдеше:
„Аз съм си получил заслуженото, аз за нищо не съм виновен. Вие не знаете аз какво съм преживял!“ След като делата се решиха в наша полза на две съдебни инстанции, той вече нямаше накъде и се съгласи да направим споразумение, като това споразумение беше едно нищо за него в крайна сметка, защото от сумата, която той дължи по изпълнителните дела – 245 000 лева, ние се съгласихме той да плати само 45 000 лева и да ги плаща в продължение на 5 години напред по 800 лева на месец.
Ние толкова не искаме да се разправяме с него, не ни се занимава, че се съгласихме нещо, ей там, да плаща на месец, само и само да приключим. Като имайте предвид, че ние имаме и други документи за направени разходи. Брат ми се лекува вече 22 години! Това беше едно младо момче, на 18 години, което пострада, сега е на 40 години и никога няма да има семейство, няма да има нормален живот…
Това нещо на Тимур се опитахме да му го кажем, но той е много арогантен, просто нямам думи… Чак не ми се мисли за него. Апелативният съд реши, че дългът му не е погасен по давност, че продължава да дължи пари, на което той каза:
„Ако искате да взимате някакви пари, мога да ви давам по 800 лева.“ Ние се съгласихме, защото този човек официално няма никакво имущество, няма нищо на негово име, няма трудови договори. Няма откъде да вземем един лев. Разбирате ли?!”
Тимур Халилов е народен представител от Движението за права и свободи в 50-я парламент. Заплатата на депутатите е около 10 000 лева.
Споразумението, за което говори адвокат Гергана Георгиева, е договорено през май 2024 година, откогато Тимур Халилов изплаща по 800 лева.
Сестрата на Владимир разказва: “На мен специално ми се обади адвокатът му, за да каже, че Тимур е платил за юни 1000 лева, защото 200 лева е искал да направи подарък на брат ми за рождения му ден. За 22 години изведнъж реши, че може да отдели 200 лева, да даде ей така просто. Какво да ви кажа?! Това е. Такава е историята. Аз съм адвокат в Свиленград, но въпреки че съм адвокат, също бях в безизходица да взема една стотинка от Тимур Халилов. От БНБ получихме писмо, че той има 50 000 лева в една банка… В момента, в който пратихме запорно съобщение в банката, отговориха, че няма пари по сметката. Прехвърлил е имотите на свои близки веднага.
През 2002 година Владимир е бил приет студент в Лесотехническия университет, той и родителите му са пътували за София, за да закарат багажа му в общежитието… Имаше ли дело? Кой се оказа виновен за катастрофата, попитах адвокат Гергана Георгиева.
“Тимур. Той беше заспал. Да, той се прибира от Истанбул. Ако видите справката му за пътувания към Турция, той пътува всяка седмица. Той само по наредбата за командировките, ако му изчислят разходите, които прави седмично за пътуване, те ще надвишат размера на нашето вземане към него, разбирате ли? Но той отрича това. Парите са му в Турция, най-вероятно. Аз имам справки до преди месец-два, които са категорични, че той пътува много често до Турция. Имаше дело за катастрофата през 2002 година. Тимур Халилов подписа споразумение с прокуратурата. Тогава беше допустимо, независимо от това че имаше смъртен случай – почина майка ми, брат ми имаше тежки телесни повреди, баща ми имаше средни телесни повреди, беше осъден с условна присъда на 1 година и 9 месеца с 3 години изпитателен срок. Ние тогава се борехме за живота на брат ми, на баща ми, най-близките ми бяха на моите ръце, та нямахме сили да… да спорим с прокурори, да повдигаме въпроса, защо наказанието на този човек е такова? За нас все пак беше важно той да е осъден и да спасим живота на брат ми.
Брат ми беше опериран 6-7 пъти във Франция, в България – около 20 пъти. Продължаваме още да ходим по операции. Брат ми е един голям герой, който продължава да се бори. Просто това е… Всички се държим заради него, защото той наистина се оказа много силен човек. И да Ви кажа: за 20 години нито веднъж брат ми не е потърсил Тимур. Не е помислил да каже:
„Аз ще му отмъстя или ще искам нещо от него.“ Нито веднъж. В началото заведохме тия дела, осъдихме го, той спря да плаща и ние нищо не направихме. А той самият заведе дела, че е минала давността. Той плати на първа инстанция 7000 лева държавни такси, за да заведе дело, на втора инстанция обжалва, след като съдът в Хасково отсъди в наша полза, плати още над 3 хиляди лева държавна такса, за да отиде делото на горна инстанция.
Аз два пъти съм го срещала с адвоката му, твърдеше, че той не дължал пари, защото дългът му бил погасен по давност. А и ме обвини: „Аз толкова години заради вас не мога да започна работа.“ Викам: “Тимур, как съм виновна, че не можеш да започнеш работа?” И той не отговаря. Разбирате ли, той не можел да започне работа заради нас. Защото ако започне работа, ние ще взимаме пари от заплатата му. Изключително нагло! И казва: „Стига ми стресът, дето ме търсиха през нощта и съдебни изпълнители идваха вкъщи, притесняваха цялото ми семейство.“
Това е, това е този лидер на ДПС. В момента, в който започнахме делата, той не получаваше призовките, налагаше се да му изпращаме призовки по адреса на седалището на ДПС в София и там не ги получаваше също. Той се криеше постоянно. Това е самата истина. Не ви излъгах и с една дума дори. Подробностите могат да бъдат много, много по-красноречиви. Така е, вярно е това, което разследвате. До правилни изводи сте достигнала, но не знам какво може да направите? Аз смятам, че този човек не заслужава дори най-малко доверие на обществото. Ето, за жалост, лицето на един от българските политици какво представлява. Е, такъв човек може ли да работи в полза на обществото?
Аз си позволих, след като заведоха делото за давността, да изпратя чрез адвоката му няколко снимки на брат ми с идеята тай да преустанови това дело. Да седнем и да се разберем, той има ли намерение нещо да плаща … но те продължиха, все едно нищо не съм им изпратила. Вече, когато опря ножът до кокала и видяха, че загубиха делото в Апелативен съд, че нямат никакви шансове, защото разчитаха на едно Решение на Върховен касационен съд, но то беше постановено не в тяхна полза, тогава казаха:
„Дайте нещо да ви платим.“… Ама Тимур бил в много окаяно материално положение, нямал никакви доходи, животът му бил съсипан… Ние казахме: „Добре, какво предлагате?“ Аз ги молих – дайте поне по 1000 лева на месец да плаща за 5 години. Не! 1000 лева му били много, но можел да си позволи той да плати. Предполагам, че тези 800 лева са му почти джобните пари на Тимур на ден, като го гледам как живее. Негови роднини бяха наши клиенти в кантората, дошли случайно. И те през цялото време парадираха с това, че имат контакти, че могат да се обадят на братовчед си, ако трябва той да помага в София.
Попитах: „Е, кой е братовчед ви?” Отговориха: ”Тимур Халилов.“ Ние не се издадохме, че го познаваме, и ги поразпитахме. Той има луксозни имоти, парадира че е добре материално, има луксозна вила в едно село до Исперих, но не се води на негово име. В Турция има жилище. Това от неговите роднини го научихме, да. Адвокатът му знаеше, че ходим в Истанбул, че брат ми все още се нуждае от операции. Но той не каза:
„Айде, аз ще дам 800 лева, ама ще помогна или ще поема някои от операциите.“ Знаете ли, той беше кандидат за евродепутат през 2007 година. Ние говорихме цялото семейство и всичките ни близки: „Ние ще гласуваме за него, за да стане евродепутат, за да има заплата, да вземем някакви пари“, разбирате ли?! Представяте ли си докъде сме стигнали? Брат ми се занимава със земеделие, но той няма никакви сигурни доходи. Виждате какви са сушите и градушките при нас. Той получава една пенсия за инвалидност. И в крайна сметка тия 800 лева за него са поне нещо, да си покрие там поне някакви разходи на месец. Благодарение на едно друго момче, което е негов приятел и който всъщност е основна движеща сила, те създадоха по едни програми на Фонд „Земеделие“ една крушова градина. И тая крушова градина я работят двете семейства. Баща ми, брат ми и ние също помагаме. Децата ми помагат, цяло лято са на крушите. И така опитваме се да го подкрепяме в това, което прави, за да се чувства пълноценен човек.
Защото знаете ли, той се опита един-два пъти да започне работа, но не става. Не го взимат, просто заради вида му не го взимат на работа. В България хората имат предразсъдъци. За жалост, ние осъзнаваме това нещо и той си го знае и в един момент каза: „Аз няма смисъл да се натрапвам на хората и да си търся работа. Трябва нещо друго“…
И така. … Отново призовавам Тимур Халилов да разкаже своята история за трагичната катастрофа, съсипала живота на много хора, навярно и неговия.
Соня Колтуклиева
Източник: pik.bg