ЕС прилага двойни стандарти“: бивш преговарящ на ОССЕ за балансирането на Сърбия
Сърбия е едновременно ключова държава и проблемен партньор за Брюксел. Страната е кандидат за членство в Европейския съюз, икономически тясно обвързана с него и играе важна роля за стабилността на Западните Балкани. Опозицията и критиците на президента Александър Вучич обаче обвиняват властта в отслабване на институциите, натиск върху медиите и концентрация на власт. След срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад и последвалите протести този дебат се изостри, се казва в анализ на „Берлинер Цайтунг“.
Разногласия има и по отношение на подхода на ЕС към Сърбия. Част от опозицията твърди, че Брюксел пренебрегва демократичните дефицити, стига Вучич да остава геополитически предвидим. В същото време отношенията със Запада продължават да бъдат обременени от миналото. Бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г., извършени без мандат на ООН и оценявани от мнозина експерти като нарушение на международното право, остават фактор и днес.
В интервю за германското издание „Берлинер Цайтунг“ Едуард П. Джоузеф от Школата за напреднали международни изследвания към университета „Джонс Хопкинс“ във Вашингтон коментира протестите, двойните стандарти на Европа и устойчивостта на сръбския баланс между Брюксел, Москва и Пекин.
Едуард П. Джоузеф е преподавател във Вашингтон и дългогодишен експерт по Югоизточна Европа, участвал в мисии на ООН, ОССЕ, НАТО и Международната кризисна група, включително като преговарящ по споразумение между Белград и Прищина.
„Курсът към ЕС е фарс“
„Позволете ми първо да внеса корекция: Сърбия изобщо не се движи към членство в ЕС. За 12 години като кандидат е отворила 22 от 35 глави, докато Албания за една година е отворила всички 35. Сърбия е затворила едва две, докато Черна гора е приключила 13 и се стреми да завърши всички още тази година. Декларираният стремеж на Белград към ЕС е фарс, която му позволява да получава европейски средства и едновременно да развива стратегически партньорства с Русия и Китай“, заявява Джоузеф.
Той подчертава, че Европейският съюз е наясно с тази ситуация, но въпреки това продължава да финансира страната. „Това е двоен стандарт. Сърбия отказва да наложи санкции срещу Русия или Иран, а Брюксел продължава подкрепата си.“ Джоузеф припомня и оценката на еврокомисаря по разширяването Марта Кос, че новият сръбски закон за съдебната система представлява „сериозна стъпка назад“, както и констатацията в последния доклад на Европейската комисия за наличие на антиeвропейска реторика, включително на най-високо политическо ниво.
Улицата като противовес на властта
По думите му състоянието на сръбската демокрация най-добре се вижда през реакцията на обществото. „Протестите след трагедията в Нови Сад през 2024 г. засегнаха дълбоко политическата система. Водени от студенти, те изразиха широко недоволство от Вучич, което не намира отражение в изборния процес. Хората не виждат в опозицията или изборите начин да изразят разочарованието си.“
Настоящите протести се отличават с продължителност и мащаб, обхващайки над 400 населени места. Общото между тях са исканията за отговорност за трагедията, недоверието към властта и възмущението от корупцията и подкопаването на демократичните процедури. Кулминацията е на 15 март, когато се провежда най-голямата протестна мобилизация в историята на страната.
„Механизмите, чрез които Вучич остава на власт, съвпадат с причините за протестите: сплашване, злоупотреба с власт, липса на отчетност, доминация над медиите, популизъм и клиентелизъм“, посочва Джоузеф. Той обръща внимание и на твърденията за използване на звуково оръжие срещу демонстранти, както и на натиска и насилието срещу журналисти и активисти.
Въпреки това властта остава стабилна. „Подобно на унгарския премиер Виктор Орбан, Вучич изгради силна властова база за повече от десетилетие. Дори непопулярни правителства могат да разчитат на значителна подкрепа. В Сърбия много хора са зависими от управляващата партия за работата си, а част от обществото е спечелила от икономическата политика на президента.“
Джоузеф отхвърля сравненията със „сръбски Майдан“, определяйки ги като инструмент за дискредитиране на протестите. „Това не е външно инспирирана революция. Напротив, Русия и Китай се намесват във вътрешните дела. Показателно е, че именно Москва беше призована да разследва обвиненията за използване на звуково оръжие.“
Балансът между ЕС, Русия и Китай
Въпросът за стратегическата ориентация на Сърбия е ключов. „Сърбия няма реална алтернатива на ЕС и не може да се превърне в Беларус на Балканите. САЩ, ЕС и НАТО трябва да използват влиянието си, за да принудят Белград да направи избор“, подчертава експертът.
Той критикува предишната американска администрация, че е пропуснала възможността да окаже натиск върху Сърбия след руската инвазия в Украйна през 2022 г. „Тогава беше моментът да се поиска ясно позициониране. Вместо това Вашингтон прие символичната реторика на Вучич, който скоро след това подписа ново газово споразумение с Владимир Путин.“
Джоузеф посочва, че САЩ и ЕС са позволили на Белград да запази руски медийни платформи като „РТ“ и „Спутник“, които заедно с местни медии разпространяват антиeвропейска пропаганда в региона. Той критикува и инициативи като литиевото партньорство с Германия, което не е довело до реални резултати.
В същото време определя като положителен сигнал натиска от страна на Вашингтон Сърбия да се освободи от руското участие в петролната компания НИС.
„Троянски кон“ за ЕС
Съвместното предложение на Вучич и албанския премиер Еди Рама за поетапно сближаване с ЕС Джоузеф определя като „троянски кон“. „Зад привидно конструктивната идея стои стремежът да се забави процесът на разширяване и да се прокарат вътрешнополитически цели.“
Той предупреждава, че подобна инициатива може да блокира напредъка на Черна гора към членство, като даде аргументи на държави скептични към разширяването.
„За Белград целта е да забави интеграцията на Черна гора. Както Путин възприема членството на Украйна в ЕС като заплаха, така Вучич би видял в това стратегическо поражение. Това би поставило въпроса защо една ясно ориентирана към Запада държава напредва, а Сърбия изостава.“
По отношение на Албания Джоузеф посочва сериозни корупционни проблеми, които не могат да бъдат пренебрегнати. Според него и двамата лидери имат интерес да отклонят вниманието от вътрешни слабости.
В заключение той подчертава ролята на Германия като водеща сила в ЕС: „Берлин трябва ясно да заяви на Вучич и Рама: „Не, благодаря“. Посланието към региона трябва да бъде ясно: изпълнете реформите и ще станете пълноправни членове на ЕС, както Украйна и Молдова.“ | БГНЕС
