Върховният съд на ЕС отмени решението на Еврокомисията да откаже на вестник „Ню Йорк Таймс“ достъп до съобщенията, разменени между нейния председател Урсула фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла, като установи, че изпълнителният орган на ЕС не е успял да обясни правдоподобно защо не притежава текстовете.
След продължителен спор между Еврокомисията и „Ню Йорк Таймс“ относно прозрачността около договорите на Pfizer за ваксина срещу Ковид-19, Европейският съд днес постанови, че Комисията „не е дала правдоподобно обяснение, което да оправдае липсата на поисканите документи“.
Според Съда Еврокомисията не може просто да твърди, че не притежава поисканите документи; тя трябва да предостави достоверни обяснения, които да позволят както на обществеността, така и на Съда да разберат защо тези документи не могат да бъдат открити.
Съдът на ЕС установи, че вестник „Ню Йорк Таймс“ е представил релевантни и последователни доказателства, сочещи за съществуването на текстови съобщения между председателя на Комисията и главния изпълнителен директор на Pfizer относно обществените поръчки на ваксини срещу Ковид-19.
„Тези договори бяха напълно безпрецедентни в напълно безпрецедентен контекст“, заяви служител на Европейския съд преди решението.
Ваксината на Pfizer-BioNTech беше първата, получила разрешение от ЕС през декември 2020 г., след предварително споразумение за покупка на 200 милиона дози.
Последващите договори през март и май 2021 г. осигуриха допълнителни дози на стойност 2,4 милиарда евро, с опция за още 900 милиона.
Изданието разкри съществуването на съобщенията през 2021 г. по време на интервюта с Бурла, но срещна пречки при искането за достъп до тях по закона за достъп до информация в Брюксел. Комисията заяви, че не може да предостави текстовете.
След многократни неуспешни опити да получи съобщенията, „Ню Йорк Таймс“ отнесе въпроса до Съда на ЕС през януари 2023 г.
Европейската комисия публикува изявление в отговор на решението, в което се посочва, че сега ще проучи внимателно решението на Общия съд и ще вземе решение за следващите стъпки.
Изпълнителната власт също така ще „приеме ново решение, предоставящо по-подробно обяснение“ след първоначалното искане на New York Times, съобщи Комисията.
„Прозрачността винаги е била от първостепенно значение за Комисията и председателя фон дер Лайен. Ще продължим стриктно да спазваме солидната правна рамка, за да наложим изпълнението на нашите задължения“, добавиха брюкселските чиновници след съдебното решение.
Съдът установи, че Комисията не е успяла да изясни адекватно дали поисканите текстови съобщения са били изтрити и ако е така, дали изтриването е станало умишлено или автоматично.
Съгласно регламента на ЕС от 2001 г. относно публичния достъп до документи, текстовите съобщения се квалифицират като „документи“ и трябва да бъдат съхранявани и предоставяни при поискване, твърди „Ню Йорк Таймс“.
Регламентът определя документ като „всяко съдържание, независимо от носителя му (написано на хартия, съхранено в електронна форма или като звуков, визуален или аудиовизуален запис), отнасящо се до въпрос, свързан с политиките, дейностите и решенията в сферата на отговорност на институцията“.
Според Съда, в тази конкретна ситуация Комисията не може просто да заяви, че не притежава поисканите документи, а трябва да предостави достоверни обяснения, които да позволят на обществеността и на Съда да разберат защо тези документи не могат да бъдат намерени.
За съдиите от ЕС Комисията не е обяснила подробно вида на претърсванията, които е извършила, за да намери тези документи, нито самоличността на лицата и местата, където са извършени тези претърсвания. Съответно, тя не е дала правдоподобно обяснение, което да оправдае липсата на поисканите документи.
Освен това, Комисията не е изяснила адекватно дали поисканите текстови съобщения са били изтрити и ако е така, дали изтриването е било умишлено, автоматично или се е дължало на подмяната на мобилния телефон на президента междувременно. Еврокомисията има два месеца, за да обжалва решението на Съда на ЕС.
