Когато Русия започна инвазията си в Украйна преди три години, Виктор беше готов да умре за страната си. Той се включи доброволно да защитава Киев, когато вражеските танкове се появиха и се насочиха към въоръжените сили на Украйна. През пролетта на 2023 г. той се бие в село Тоненке, близо до източния град Авдиевка.
„Когато пристигнах, бях супер мотивиран. Ако трябва, бих дал живота си”, спомня си той.
Постепенно обаче Викор се разочарова. Битката беше яростна.
„Руснаците разбиваха позициите ни на пух и прах“, признава той. През това време висшите украински командири давали нереалистични заповеди. А един ден, докато защитавал родината си от разрушена сграда, на рамото му паднал панел. След като получил няколко инжекции за намаляване на болката, му казали да се върне на фронта.
„Разбрах, че съм никой. Просто число“, казва той.
През май същата година Виктор напуснал позицията си, за да потърси допълнително лечение. И така и не се върнал. Неговият командир го отбелязва като авол.
Виктор е един от хилядите украински войници, които са изоставили частите си. Точната цифра е военна тайна, но официални лица признават, че броят е голям. Казват, че е разбираемо, когато уморените войски са служили с месеци без подходяща почивка.
Темата за дезертьорството нашумя в новините в Украйна. Миналата седмица правителството започна разследване на 155-та механизирана бригада - 56 войници изчезнаха по време на обучение във Франция. Стотици други се смятат за изчезнали. Командирът на отряда Дмитро Риумшин е арестуван. Той е заплашен от 10 години затвор за неизпълнение на служебните си задължения и докладване за неразрешени отсъствия.
След три години във война, на Украйна отчайващо й липсват войници, особено пехота. Това улеснява настъплението на руската армия на изток. Има и структурни проблеми. Нови бригади биват построени от нулата, но те се представят слабо. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, наскоро нареди промяна в политиката, с интегриране на неопитни новобранци в съществуващите батальони.
Някои, които дезертират, остават сдържани. Други живеят и работят открито. Виктор казва, че се е върнал в бригадата си през август 2023 г., но му е казано, че не е желан. Някога обучен снайперист, сега той управлява гараж в Западна Украйна, където ремонтира безплатно военни превозни средства. У
Попитан ,бивал ли е руснаци, той отговаря: „Много. Всички са уморени. Настроението се промени. Хората прегръщаха войниците по улиците. Сега те се притесняват да не бъдат извикани в армията."
Виктор добави, че има сериозна липса на жива сила на първа линия. През февруари 2023 г. му е дадена 10-дневна почивка, но само за да бъде извикан ден след като се е прибрал вкъщи, тъй като бе започнала атаката над Авдиевка. Двама души от компанията му са били убити, другите - ранени.
„Един човек загуби ръката си. Друг - кракът си. Някои имаха огнестрелни рани. Никой не е напълно ОК. Въпреки това успяхме да изпълним някои задачи“, разказва той.
Друг дезертьор, Алексий, казва, че е участвал в украинските офанзиви в южните райони на Николаев и Херсон. Той описва една битка като хаотична, с летящи куршуми, минохвъргачки, падащи в горска просека, и недостатъчна артилерийска подкрепа. През зимата на 2022 г. той се скарал с нов командир, кандидатствал неуспешно за трансфер и пострадал.
„Стигнах точката на кипене. Затова реших да отида там, където никой не може да ме намери“, признава той. Оттогава Алексий се укрива. „Ще видим какво ще стане. Може би ще ме хванат и ще ме изпратят на фронта.
Той добавя, че отново би хванал оръжие, ако руснаците влязат в града му или ако украинската армия се превърне в истински реформирана сила в стила на НАТО с по-добри генерали. Запитан дали е щастлив, той отговаря: „Жив съм. Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече хора като мен ще има.”
Олга Решетилова, украински комисар по защитата на правата на военнослужещите, казва пред The Guardian, че разбира защо някои хора се отказват.
trud.bg
