Русия подкрепя обсъждането на механизмите за гарантиране на сигурността след края на войната.
Русия е поставила на преговорите за Украйна в Абу Даби въпроса за връщане към предложенията на президента Владимир Путин от декември 2021 г. за цялостно преструктуриране на европейската архитектура на сигурност. Москва настояваше тогава за прекратяване на разширяването на НАТО, ограничаване на военното присъствие на Алианса спрямо равнищата от 1997 г. и прекратяване на военното сътрудничество с бивши съветски републики извън НАТО, включително Украйна.
След 1997 г. към НАТО са се присъединили 16 държави. През 1999 г. членове на Алианса стават Полша, Чехия и Унгария, а през 2004 г. – България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва. През 2009 г. се присъединяват Албания и Хърватия, през 2017 г. – Черна гора, а през 2020 г. – Северна Македония. След началото на руската инвазия в Украйна НАТО се разширява и с Финландия през 2023 г. и Швеция през 2024 г.
Предложенията на Москва от декември 2021 г., представени два месеца преди пълномащабното нахлуване в Украйна, предвиждаха също да не бъдат разполагани допълнителни сили и въоръжения на територията на други европейски държави над равнищата от 27 май 1997 г., освен в изрично договорени изключителни случаи.
Главният руски преговарящ Владимир Медински заяви след втория ден от тристранните разговори с участието на САЩ, Русия и Украйна, че основната тема е била бъдещата система за европейска сигурност, съобщи „Киев пост“.
По думите му участниците са намерили допирни точки по някои въпроси, но съществуващата архитектура за сигурност се нуждае от фундаментални промени.
Медински подчерта, че системата трябва да се разглежда като едно цяло и че „една лепенка няма да бъде достатъчна“. Той настоя бъдещите гаранции за сигурност да бъдат справедливи и да не се изграждат за сметка на други държави.
Руският представител заяви също, че Украйна може да се присъедини към Европейския съюз, но не и към НАТО.
По териториалните въпроси Медински запази твърдата позиция на Москва.
„Всеки сантиметър руска земя ще бъде върнат на Русия по един или друг начин“, заяви той, без да уточни кои територии има предвид.
Медински съобщи, че Русия и Украйна са постигнали споразумение за мащабна размяна на военнопленници с посредничеството на Съединените щати. Той обаче не посочи броя на пленниците или сроковете за осъществяване на договореността.
Украинският президент Володимир Зеленски по-рано заяви, че сред обсъжданите варианти са размяна на 1000 срещу 1000 или на 1500 срещу 1500 военнопленници.
Руският преговарящ похвали специалните пратеници на американския президент Доналд Тръмп, определяйки ги като искрени и ефективни, но отправи остри критики към европейските правителства.
Той потвърди, че руската делегация не е провела разговори с европейски представители в Абу Даби, и заяви, че Европа може да участва в мирните преговори, когато „придобие съвест“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също потвърди липсата на контакти между руските и европейските делегации. По думите му президентът Путин получава редовна информация за хода на преговорите.
Според украински медии вторият ден от разговорите е бил посветен и на възможно прекратяване на огъня, енергийните въпроси и сигурността в Черно море.
Зеленски определи преговорите като конструктивни и съдържателни, но призна трудностите при постигането на споразумение с Москва.
Американският държавен секретар Марко Рубио, който не присъства на срещата, също оцени разговорите като продуктивни, като предупреди, че предстои още много работа. | БГНЕС
