Подценяването на случващото се от страна на европейските политически институции може да доведе до нова ескалация в региона
Поредният инцидент в Скопие – този път със запалени автомобили на българското посолство в центъра на града – поставя въпроси, свързани не само със сигурността на дипломатическите мисии, но и по-широко с политическата и регионалната обстановка.
Случаят не се отнася само до охраната или липсата на такава на дипломатически обекти, които по международни норми изискват засилена защита от страна на приемащата държава. Фактът, че нападението е осъществено и извършителят не е задържан (за пореден път), повдига въпроси не само за ефективността на превантивния контрол в периметъра на мисията, но и за истинските намерения на властите в Скопие.
Инцидентът се случва на фона на агресивна политическа реторика от страна на Северна Македония към България, което допълнително увеличава чувствителността на тежкия случай.
Използваният запалителен метод предполага предварителна подготовка.
Днешният инцидент поставя с изключително голяма острота въпроса за стабилността на Западните Балкани и за реакцията на европейските институции. България трябва да получи ясна и активна позиция от страна на европейските структури, защото този инцидент засяга сигурността на нейните дипломатически представителства в региона. Още повече, че Скопие в миналото е било използвано за подобни посегателства, включително и във връзка със събития, свързани с американското посолство в Скопие, по време на конфликта около Косово през пролетта на 1999 година.
Тук се открояват и по-широки опасения за последователността на европейския подход към сигурността в Западните Балкани, включително във връзка с действия и напрежения, свързвани с режима в Белград спрямо Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Подценяването на случващото се от страна на европейските политически институции може да доведе до нова ескалация в региона. Този път тя може да бъде по-тежка от тази в началото на 90-те години на миналия век. I БГНЕС
