Балканската държава задълбочава партньорството си с Китай, докато Пекин постепенно разширява влиянието си на европейския континент. Развитието на тези отношения в непосредствена близост до Европейския съюз и НАТО привлича все по-голямо внимание.
Президентът на Сърбия Александър Вучич не крие близостта си с китайския лидер Си Цзинпин, когото нарича „брат Си“.
Геополитическите сътресения, включително войната срещу Иран, поставиха под съмнение надеждността на Русия като съюзник – извод, до който стигнаха редица държави. Белград също отчита тези промени и още преди време започна частично да пренасочва външнополитическия си курс от Москва към Пекин, пише изданието „Берлинер Цайтунг“.
Сътрудничеството със руските служби за сигурност остава силно – включително с Федералната служба за сигурност, Службата за външно разузнаване и военното разузнаване. Руското влияние чрез медии като „Спутник“ и „Раша тудей“ също продължава да бъде значително.
В същото време Китай вече доминира в сферата на военното сътрудничество. Над 60% от оръжейния внос на Сърбия идва от китайски източници, а елитни сръбски части участваха за първи път в съвместни учения с Китайската народоосвободителна армия в провинция Хъбей.
Икономическите връзки също се задълбочават. През 2023 г. Белград и Пекин подписаха споразумение за свободна търговия, а десетки китайски държавни компании реализират мащабни инфраструктурни и минни проекти в страната. При посещението на Си Цзинпин в Сърбия през 2024 г. Вучич заяви: „Китай е най-добрият партньор за Сърбия, за да постигне националните си цели.“
Развитието на военните отношения предизвиква сериозен интерес. Сърбия наскоро получи нова доставка на съвременни китайски оръжейни системи. Вучич обяви, че сръбските военновъздушни сили, оборудвани с руски изтребители МиГ-29, вече разполагат с китайски балистични хиперзвукови ракети въздух-земя CM-400 AKG с обсег до 400 километра.
„Разполагаме със значително количество от тези ракети и ще имаме още“, заяви той пред държавната телевизия РТС, като отбеляза, че системите са „изключително скъпи“, но Китай е предоставил отстъпка.
С това Сърбия значително укрепва военните си позиции на Западните Балкани и става първата европейска държава, която въвежда подобна система на въоръжение. Още през април 2022 г., малко след началото на руската инвазия в Украйна, китайски транспортни самолети доставиха в Белград модерни системи за противовъздушна отбрана FK-3.
Данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира показват, че Сърбия се нарежда на 37-о място в света по внос на оръжие. Страната разполага и със значителен военно-промишлен комплекс, наследен от Югославия, който ѝ позволява самостоятелно производство на голяма част от въоръжението и боеприпасите.
Военното укрепване на Сърбия поражда тревога сред съседните държави. Хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман съобщи, че премиерът Андрей Пленкович е информирал генералния секретар на НАТО Марк Рюте за наличието на китайски ракети, интегрирани към сръбските МиГ-29, подчертавайки, че въпросът засяга сигурността на всички държави в алианса.
Мащабното превъоръжаване на Сърбия започва още преди повече от десетилетие и постепенно подкопава постигнатите след войните от 90-те години споразумения за разоръжаване. След подписването на Дейтънското мирно споразумение през 1995 г. бяха въведени строги ограничения, които до 2012 г. бяха успешно прилагани с участието на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. С идването на Вучич на власт същата година обаче процесът се обръща.
Обсегът на новите китайски ракети позволява достигане до хърватската столица Загреб без сръбските самолети да напускат въздушното пространство на страната. Това поражда сериозни опасения в региона и събужда спомени от конфликтите през 90-те години.
Ситуацията на Балканите остава крехка, особено по отношение на Косово. Китай не признава независимостта на страната, което допълнително засилва позициите на Белград.
В дипломатическите среди Вучич често се определя като „по-малкото зло“, но засиленото въоръжаване и острата реторика пораждат тревога сред съседите, особено в Босна и Херцеговина и Косово.
Колко бързо може да ескалира напрежението стана ясно през 2023 г., когато сръбски националисти нападнаха военнослужещи от мироопазващата мисия на НАТО в Северно Косово. | БГНЕС
