Профилът му е особено важен за Югоизточна Европа, защото енергийните маршрути, газовата инфраструктура и отношенията с Турция се превръщат във все по-съществена част от геополитическото съперничество между САЩ, Русия и други регионални сили.
Сегашният посланик на САЩ в Анкара Томас Джей Барак-младши играе ключова роля в политиката на президента Тръмп на Балканите и Близкия Изток. Той се счита и за един от главните играчи в новите енергийни проекти на Вашингтон, които засягат пряко и България.
Барак започва кариерата си като финансист, преди да се превърни в дългогодишен съюзник на Доналд Тръмп и дипломат. Началото на кариерата му се свързва с големия инвестиционен бизнес. На 29 април 2025 г. Сенатът на САЩ одобри номинацията му за посланик в Турция с 60 гласа „за“ и 36 „против“. През 2026 г. публичната му роля се разширява и към политиката на Вашингтон спрямо Сирия и Ирак.
Профилът му е особено важен за Югоизточна Европа, защото енергийните маршрути, газовата инфраструктура и отношенията с Турция се превръщат във все по-съществена част от геополитическото съперничество между САЩ, Русия и други регионални сили.
Биография и професионален път
Роденият през 1947 година Томас Барак завършва Университета на Южна Калифорния през 1969 г. с бакалавърска степен, а през 1972 г. получава юридическа степен от Университета на Сан Диего. В началото на професионалния си път работи в сферата на правото, инвестициите и недвижимите имоти. По-късно заема длъжност в администрацията на президента Роналд Рейгън като заместник-подсекретар в Министерството на вътрешните работи на САЩ. Този ранен опит го поставя на пресечната точка между държавната администрация, регулаторната политика и частния капитал.
Colony Capital: изграждането на инвестиционна кариера
През 1991 г. Барак основава Colony Capital - инвестиционна компания, известна с дейността си в областта на недвижимите имоти и придобиването на активи на различни пазари. Компанията се утвърждава като значим участник в международните инвестиции, включително в сделки с хотели, курортни комплекси и други имоти. Бизнес моделът на подобни фондове се основава на намиране на активи, договаряне на финансиране, преструктуриране и последваща продажба или управление с цел реализиране на доходност. Барак изгражда репутация на инвеститор, способен да работи с големи капитали, международни партньори и политически влиятелни среди.
Връзката с Доналд Тръмп: от бизнес партньорството към политическата власт
На 29 февруари 2016 г. Барак публично подкрепя кандидатурата на Доналд Тръмп за президент. Впоследствие е назначен за председател на учредителния комитет за встъпването на Тръмп в длъжност. Този пост му осигурява централна роля в организацията на събитията около президентската инаугурация.
Делото за предполагаема работа в интерес на Обединените арабски емирства
Най-сериозният правен казус в публичната биография на Барак възниква след първия президентски мандат на Тръмп. През 2021 г. федералните прокурори в САЩ повдигат срещу него обвинения, свързани с твърдения, че е действал в интерес на Обединените арабски емирства, без да се регистрира като чуждестранен агент, както изисква американското законодателство. Обвиненията включват още възпрепятстване на правосъдието и неверни изявления пред федерални следователи.
В обвинението от ноември 2022 г. се твърди, че Барак е използвал близостта си с Тръмп, за да подпомага интересите на ОАЕ. Прокуратурата обръща внимание и на инвестиции от емирствата в компанията му. На 4 ноември 2022 г. обаче съдебните заседатели го оправдават по всички девет обвинения. Следователно би било неправилно той да бъде описван като осъден чуждестранен агент или като лице, доказано виновно по този казус.
Посланик в Анкара: дипломатическа длъжност с енергийно измерение
На 1 април 2025 г. кандидатурата на Барак е разгледана от Комисията по външни отношения на Сената. На 29 април Сенатът утвърди назначението му за посланик на САЩ в Република Турция с60 гласа „за“ и 36 „против“.
Това назначение е показателно за доверието, което администрацията на Тръмп оказва на дългогодишни политически съюзници с опит в бизнеса и международните отношения. Барак не е дипломат от кариерата, а представител на бизнессредите, който влиза във външната политика чрез политическо назначение.
Защо Турция е ключова за енергийната стратегия на региона
Географското положение на Турция я прави важен транзитен коридор между Каспийския регион, Близкия изток и европейските енергийни пазари. През турска територия преминава Трансанадолският газопровод TANAP, който е част от Южния газов коридор за пренос на природен газ от Азербайджан към Европа. Южният газов коридор включва няколко взаимосвързани инфраструктурни проекта, сред които: Южнокавказкия газопровод, TANAP през Турция, Трансадриатическия газопровод TAP през Гърция и Албания до Италия, както и газовата връзка Гърция–България, известна като IGB.
Според оператора на TAP системата обхваща около 3500 километра и представлява съвкупност от проекти с обща инвестиционна стойност, оценявана на приблизително 35 млрд. долара. Това е стойност за целия коридор и свързаните с него проекти, а не инвестиция на Барак или на една-единствена компания. За Вашингтон развитието на тези маршрути има стратегическо значение: те разширяват възможностите за доставка на газ, различен от руския, и създават инфраструктурна основа за по-тесни икономически връзки между САЩ, Турция и държавите от Югоизточна Европа.
Публичните позиции на Барак за енергийните коридори
На 17 април 2026 г., по време на Дипломатическия форум в Анталия, Барак говори за необходимостта от алтернативи на Ормузкия проток и за значението на новите регионални транспортни и енергийни маршрути. Барак определя Турция и Сирия като ключови територии за бъдещите потоци на енергия, данни и търговия. Той поставя акцент върху свързаността между Каспийския басейн, Азербайджан, Армения и други части на региона. Барак разглежда енергийната инфраструктура не само като търговска дейност, но и като инструмент за регионално влияние и стабилност.
Балканите: от енергийната диверсификация до геополитическото влияние
Балканите заемат важно място в новата енергийна архитектура на Европа. След пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. държавите в региона ускориха търсенето на алтернативни доставки на природен газ и на възможности за внос на втечнен природен газ (LNG). За да се оцени ролята на Барак, е необходимо да се разгледат конкретните проекти и да се установи кои от тях са свързани с неговата публична дейност и кои принадлежат към по-широката стратегия на американската администрация.
Междусистемната газова връзка Гърция–България започва търговска експлоатация през октомври 2022 г. Тя осигурява на България достъп до газ от Азербайджан чрез TAP, както и възможност за доставки, свързани с LNG-инфраструктурата в Гърция. По данни на оператора ICGB, публикувани на 6 юни 2025 г., през интерконектора са транспортирани над 34,5 млн. MWh природен газ от началото на търговската му експлоатация. Операторът посочва, че връзката има съществен принос за диверсификацията на българските доставки.
IGB е резултат от междуправителствено сътрудничество, корпоративни инвестиции и европейска енергийна политика, започнали много преди назначаването му за посланик.
Плаващият терминал за съхранение и регазификация на втечнен природен газ край Александруполис е друг ключов елемент от инфраструктурата за снабдяване на Югоизточна Европа. Той започва търговска експлоатация през октомври 2024 г.
Според ICGB терминалът има стратегическо значение за газовата връзка с България, тъй като създава допълнителни възможности за доставки от международния LNG пазар. Сред участниците в проекта Gastrade са гръцкият оператор DESFA, българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“,GasLog и други енергийни компании. През 2024 г. терминалът се превръща в част от усилията за изграждане на регионален център за доставки на газ. Министерството на търговията на САЩ посочва, че американският втечнен газ е значим компонент от гръцкия внос. Това създава съвпадение между икономическите интереси на американските доставчици и стратегическата цел на Вашингтон за намаляване на зависимостта от руски енергийни ресурси.
TAP и албанското направление
Трансадриатическият газопровод TAP преминава през Гърция и Албания, пресича Адриатическо море и достига до Италия. Освен че доставя газ на италианския пазар, той създава възможности за по-нататъшно свързване на газопреносните системи в Югоизточна Европа. За Балканите TAP има двойно значение: осигурява алтернативен източник на газ и създава инфраструктурна основа за бъдещи връзки с други пазари. За Турция значението му е непряко, но стратегическо — TAP е продължение на потока от газ, преминал през TANAP. За американската дипломация тази инфраструктура е част от по-широката политика за диверсификация на европейските енергийни доставки.
Босна и Херцеговина: проектът за Южната газова интерконектор и кръгът около Тръмп
Един от най-чувствителните енергийни проекти на Балканите през 2026 г. е Южната газова интерконекция на Босна и Херцеговина с Хърватия. Предвижда се газопроводът да свърже босненската газопреносна система с LNG инфраструктурата на хърватското адриатическо крайбрежие, включително терминала на остров Крък. Целта е Босна да получи алтернативен достъп до газ и да намали зависимостта си от руски доставки. Проектът се превърна и в тема на политически спор заради участието на американски представители на бизнеса, близки до Доналд Тръмп.
На 16 януари 2026 г. британският вестник "Гардиън" публикува материал за представители на американска компания, които водят разговори за изграждането и експлоатацията на газопровода. В публикацията се посочва, че AAFS Infrastructure and Energy е представлявана от американския адвокат Джеси Бинол (Jesse Binnall) и Джо Флин (Joe Flynn), брат на бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин. Според изданието компанията няма доказан предишен опит с инфраструктурни проекти от подобен мащаб. Бинол заяви пред "Гардиън", че разговорите са били проучвателни и че към момента на публикацията договорът все още не е възложен.
На 23 април 2026 г. "Гардиън" публикува последващ материал, в който описва спор около намерението договорът да бъде възложен без конкурентен търг. Изданието съобщава за опасения относно прозрачността на процедурата и за възражения от европейска страна.
Предприемаческият подход към регионалните проблеми
Изказванията на Барак за енергийните маршрути през Турция и Сирия показват, че той мисли за регионалната политика и през призмата на инфраструктурната свързаност, търговията и инвестициите.
Този подход има потенциални предимства: може да създава икономически стимули за сътрудничество и да насърчава диверсификацията на енергийните доставки. Ролята на Барак трябва да се разглежда в контекста на американската стратегия за региона.
Публичните източници доказват неговата политическа близост с президента и стратегическите му позиции за регионалните коридори. I БГНЕС
---
Анализът е изготвен от отдел "Международна информация в Агенция БГНЕС.
За написването му са използвани документи от Сената на САЩ, официален протокол за утвърждаването на Томас Барак за посланик в Турция, 29 април 2025 г. Комисия по външни отношения на Сената на САЩ, документи за изслушването на кандидатурата му, 1 април 2025 г.
Репортаж за оправдаването на Барак по делото за предполагаема работа в интерес на ОАЕ, 4 ноември 2022 г. Отразяване на съдебния процес от Блумбърг и оправдателната присъда, 4 ноември 2022 г. American Presidency Project, University of California, Santa Barbarа, архив на публичното съобщение за подкрепата на Барак за Доналд Тръмп през 2016.
Интервю на Барак пред Анадолската агенция за отношенията между САЩ и Турция, 29 юни 2025 г., и репортаж за позициите му по енергийната сигурност, 17 април 2026 г.
Trans Adriatic Pipeline (TAP),официална информация за Южния газов коридор. ICGB - данни за газовата връзка Гърция–България и взаимодействието ѝ с терминала в Александруполис. Министерство на търговията на САЩ , обзор на газовата и електроенергийната инфраструктура на Гърция.
Разследвания на "Гардиън" за американските политически контакти около проекта за Южната газова интерконекция в Босна и Херцеговина, 16 януари и 23 април 2026 г.
