Механизмът на водене на преговори е изключително прост, но и също така изключително ефективен
Време е малко разумност и баланс да се появят на терена
Никога не съм разбирал как Тръмп може да е толкова години на терена, да има толкова последователно и ясно политическо поведение, но масово анализатори и политици да не го разбират.
Тръмп е интегрална част от световния елит от десетилетия. От средата на 80-те години, вече над 40 оборота на планетата около слънцето, Тръмп е позната за световната общественост фигура. Легендарните му имотни сделки в Ню Йорк се изучават из бизнес класовете по целия свят. Сградите му са еталон за лукс. Човек, живеещ под мост в Индия, отъждествяваше името на Тръмп с успех и добра търговия. И това десетилетия преди той да слезе от ескалатора и да обяви, че се кандидатира за президент. Все пак обаче мнозинството от анализатори и политици продължават да не разбират как оперира Тръмп.
Механизмът му на водене на преговори е изключително прост, но и също така изключително ефективен. Алгоритъмът е горе-долу следния. Имаме казус, който Тръмп иска да реши. Нещо, което иска да получи. Той отива при отсрещната страна и не иска това нещо директно. Той иска три пъти повече. Поне. Ако му трябва Х (дали ще е имот в Манхатън, сделка с Китай или недвижим имот като Гренландия е без значение, механизмът е идентичен), той идва на масата за преговори и иска 3 пъти по Х. Не просто иска 3Х, а изисква 3Х. И то го прави по един категоричен и дори арогантен начин. Прави го с цел да предизвика шок у опонента, който да подскочи като ощипан на неразумната претенция. През цялото време на преговорите Тръмп оказва максимален натиск. Медиен, политически, икономически, военен, ако е необходимо. Без жал, без свян, без крачка назад. Постоянен, целенасочен, неуморим натиск.
В паралел с натиска и агресията, той създава хаос. Изпраща свои говорители, които пускат димни завеси и изпращат разнопосочни знаци. Докато той обяснява как няма да отстъпи и заплашва с действия, които често му се налага и да подплати физически, за да се взимат заплахите му сериозно, негови емисари правят мъглива завеса от контра-предложения, намеци и инсинуации. Враговете на Тръмп, без да искат, му помагат в процеса. Той разчита на това, че медиите и говорителите не вдяват стратегията му. Те допълнително вкарват шум в системата с агресивни атаки срещу него, налудничави предположения докъде би стигнал Белия дом, анализи и съчинения-разсъждения, чиято рудиментарна причина не се корени в обективен и трезв анализ на действителността, а в тяхната дълбока ненавист към Тръмп. Колкото повече шум в системата, толкова повече хаос, толкова повече опонента е без почва под краката си, толкова по-емоционална става цялата работа, толкова по-вероятно е да се допусне грешка.
И тя неминуемо идва. Опонентът в един момент мигва. Воден от емоции, а не от рационалност, опонентът допуска грешка. Изпуска предложение, показва слабост, разтреперва се от гняв или страх. Все едно, резултатът е един и същ - Тръмп получава контра-предложение на неговото първоначално неразумно такова. То е, най-често, в пъти по-малко от неразумното първоначално искане. Но е и в пъти повече от реалната му цел. Ако е искал в действителност Х и ако е претендирал публично 3Х, той получава накрая 2Х. Да, по-малко от публично аргументираното, но много повече от реално желаното. Това са обективни процеси, при които рискът е, че за незапознатата публика Тръмп изглежда вятърничав и непостоянен, но това, в крайна сметка работи за него. Той е обратното на вятърничав и непостоянен. Изключително целеустремен и подготвен, той си действа по конспекта и си защитава интересите.
Този модел на поведение сме го виждали многократно. Помним сделката с ЕС, нали? Всички бяха в същия шаш - как можело, как трябвало, как било щяло. Накрая какво? Сделката се сключи и тя е добра и за САЩ, и за Европа. Помним ли митата срещу Китай? То не бяха вайкания, то не бяха чудения, то не беше чудо. Резултатът? Сделка в полза на САЩ. Въобще, с митата всички обясняваха как щяло било катаклизъм да се случи не само в Америка, но и по света. Какво стана накрая? Митата работят за Щатите по един наистина прекрасен начин. Да не говорим, че върнаха реципрочността и реалността в голямата политика. Всеки един въпрос протича по този алгоритъм. И въпреки това при всеки следващ, същите хора, по списък, са отново изненадани и разстроени от политиката на Тръмп. Единствената обяснима причина за това е да са напълно неориентирани. Всичко друго е алогично.
Ето, вижте сега как по абсолютно същия механизъм протичат и дебатите около Гренландия. Излиза Тръмп и казва „искам Гренландия“. Това означавали ли, че иска Гренландия? Със сигурност я иска. Но би ли се задоволил и с по-малко? Например с ексклузивни права върху природните изкопаеми и/или с (не)ограничено право да разполагат войски и бази? Със сигурност. А дали по началото целта не му е Дания и нейните европейски съюзници в региона поне да поемат охраната и да имат присъствие на острова? Много вероятно.
Дали основната му задача не е да гарантира, че Русия и Китай няма да имат достъп до Гренландия, пък как ще се гарантира той да е вторичен въпрос? Не казвам, че съм информиран за мислите на президента. Казвам, че познавам механизма, по който взимат решения в Белия дом. Това не е някакво тайно знание, което е достъпно за малцина. Това е публично достъпна информация, която всеки, който умее да наблюдава и анализира процесите, ще разбере.
Вижте, Доналд Тръмп е историческа фигура. Като всяка историческа фигура, той има своите механизми за справяне с предизвикателствата на времето. Който е гледал неговата реч в Давос е видял точно това, за което говоря. Да, неговите методи са малко остри, може би на моменти екстравагантни. Но няма значение дали котката е черна или бяла. Има значение дали лови мишки. А тази котка лови мишки определено. Доналд Тръмп пише история пред очите ни. Въз основа на неговата политика се чертаят нови идеологически хоризонти, които ще определят световната политика за дълги години напред. Време е анти-Тръмп истерията да спре. Време е малко разумност и баланс да се появят на терена. И е време да оставим партийните запалянковци, маркирани като „експерти“ по темата „Америка“, да спрат да влияят на общественото мнение по тази тема. Досега една прогноза не им се е сбъднала. Хубаво е тази реалност да се отчита като чуваме да говори някой от Института по грешни прогнози.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
Автор: Д-р Петър Кичашки
trud.bg
