Турски меди отбелязват 569-та годишнина от превземането на Константинопол (днес Истанбул) от османския владетел Фатих Султан Мехмед – Завоевателя. „Това събитие доведе до промяна в хода на световната история, постави края на една епоха и началото на нова епоха в световната история“ – пише trt.net.tr и отбелязва, че „Истанбул и днес продължава да е един от най-важните туристически, търговски и икономически центрове на Турция„.
Падането на Константинопол през 1453 г. е резултат от продължителното нападение на османците за превземане на византийската столица. Същинската обсада започва на 5 април, когато султан Мехмед II разполага войските си на две и половина мили от градските стени. Срещу османска армия, състояща се от близо 80 хил. души, император Константин XI Палеолог успява да събере около 7500 войници, от които близо половината са чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, сключена от техните императори, не изпитват желание да воюват.
На 7 и 12 май османски части от няколко десетки хиляди души правят първите сериозни опити за щурмуване на градските стени на Константинопол, но са отблъснати. През следващите дни артилерийският обстрел продължава, но защитниците разкриват и разрушават няколко тунела, прокопани под крепостните стени. Междувременно османците изграждат масивна обсадна кула, по-висока от стените, и започват строежа на понтонен мост от Галата към града. Вътрешната съпротива срещу обсадата и слуховете за пристигащи венециански подкрепления и възможно унгарско нападение карат султана да бърза и той се решава на последен опит за завземане на града, обещавайки на войските разрешение да го разграбят. На 28 май започва подготовката за решителния щурм, като към стените на града са придвижени две хиляди стълби. Нападението започва три часа преди изгрев на 29 май, като няколко последователни вълни атакуват градските стени. Около изгрев е осъществен пробив през силно повредените от артилерията стени около Романовата порта. Раняването и оттеглянето на генуезкия военачалник Джовани Джустиниани окончателно разколебава защитниците.
Настъпилото объркване е използвано умело от султана, който хвърля нови и нови части срещу оставения без защита сектор. Императорът се опитва да запуши пробива и продължава храбро да се бие до сетния си дъх. В същото време в друг сектор османците успяват също да пробият и се оказват в тила на защитата. Това е краят на града. В превзетия Константинопол започват грабежи и убийства; над 30 хил. души са взети в плен. Султанът оставя хората си да плячкосват 3 дни града, който смята да превърне в своя столица.
След превземането му Истанбул (бившият Константинопол) става столица на Османската империя до края на Първата световна война. По времето на Мустафа Кемал Ататюрк за столица на новата турска държава бе обявен Анкара.