В днешните модерни времена вече при влизане в кабинета на личния лекар ни посреща... гърба на неговия монитор.
Традиционно, стартът на учебната година в училища и детски ясли и градини, е сезон, който пълни коридорите на болниците, изнервя чакащите пред лекарските кабинети, и изтънява джоба на родителите, които по неволя прихващат вируси от учениците вкъщи, предаде репортер на БГНЕС.
В днешните модерни времена вече при влизане в кабинета на личния лекар ни посреща... гърба на неговия монитор. Ръцете на медика пишат трескаво по клавиатурата, а щракането по мишката измества традиционния преглед със слушалки. Дори и след преглед, пациентът вече не получава традиционната бележка с лекарства, с която да иде до аптеката, а „всичко вече е електронно“. Дори и възрастните хора, които са най-засегнати от тази дигитална реформа в здравеопазването, защото обикновено на тях най-често им се налага да посетят лекар, вече свикнаха.
Това са двете лица на българското здравеопазване през 2026 година — сектор, който претърпя най-дълбоката дигитална революция в историята си, но все още се бори с „детските си болести“. Въвеждането на Националната здравноинформационна система (НЗИС), електронните рецепти, е-направленията и мобилното приложение „еЗдраве“ имаше една основна цел: прозрачност, контрол и улеснение. Въпросът обаче остава — за кого технологичната промяна се превърна в облекчение и за кого в административен хомот?
За да се разбере мащабът на промяната, е достатъчно да се обърне поглед назад. Преди десет години българската медицина разчиташе почти изцяло на хартиен архив, сини здравни книжки, нечетливи докторски почерци и дебели тетрадки за амбулаторни прегледи.
Докато през 2016 г. пациентът трябваше да носи със себе си папка с изследвания от една болница в друга, днес цялата му медицинска история — от поставените ваксини и издадените болнични до проведените лабораторни тестове — се съхранява в облачното досие в НЗИС.
Въпреки безспорния напредък, в кабинетите на личните лекари напрежението не стихва. Основното оплакване на общопрактикуващите лекари е свързано с времето, което прекарват пред компютъра за сметка на реалния контакт с боледуващия човек. Така например, дори и за изписване на лекарства, отпускани по НЗОК, трябва да се чака минимум 2-3 часа, а самата процедура също отнема около 20 минути, въпреки че физически преглед често не се налага.
За тези 20 минути лекарят прекарва поне 10 в кликане, генериране на електронни отчети, справка за наличност на медикаменти и изпращане на кодове към НЗИС. Ако системата спре или софтуерът забави отговора си дори за 30 секунди, пред кабинета се образува опашка от десетки чакащи.
Непостоянната връзка между софтуера на медицинските практики и централната система на НЗИС често води до невъзможност да се издаде е-направление или е-рецепта в реално време. Работата на терен в населени места с лошо интернет покритие прави издаването на електронни документи почти невъзможно на място. И въпреки че системата е дигитална, редица контролни органи все още изискват разпечатани протоколи или допълнителни писмени декларации.
От „другата страна на барикадата“ са Министерството на здравеопазването и държавният системен интегратор „Информационно обслужване“ АД. Според тях дигитализацията е единственият начин да се пресекат източването на Здравната каса и фиктивните хоспитализации. По официални данни на НЗОК, пълната интеграция на електронните направления и пациентските досиета през последните пет години е спестила десетки милиони левове от фиктивно отчетени прегледи и дублирани изследвания. От МЗ изтъкват още, че чрез приложението „еЗдраве“ гражданите за първи път имат пълен контрол върху здравното си досие и могат бързо да подават сигнали за нередности директно през мобилния си телефон. IБГНЕС
