Преди години всяка улица имаше своя рокаджия с китара, а всяка компания – човек, който разказваше за "истинската музика“. Днес обаче все по-често чуваме същите тези рокаджии да въздишат тежко, докато децата им танцуват на чалга. Какво се случи? Къде изчезна вкусът, и има ли изобщо "вкус“, когато става дума за музика? "Фокус“ си позволи да разсъждава по темата, включвайки и статистика…
Първите 7 години – и за ухото ли важат?
Психолозите отдавна твърдят, че естетическите предпочитания се формират рано. Д-р Пламен Димитров, клиничен психолог, споделя в интервю за БНР, че "детето копира не това, което му се казва, а това, което вижда“. Ако вкъщи се слуша рок, но извън стените му звучи само чалга – кое според вас ще победи? Средата е по-шумна от родителските намерения.
Средата – мощен диджей
Музиката е социален език. Когато едно дете расте в среда, в която чалгата е навсякъде – от автобуса до училищния двор, – дори родителите с "висок музикален вкус“ трудно могат да се преборят. Изборът не е просто бунт, а начин да бъдеш част от групата. Социолозите наричат това "механизъм за принадлежност“ – по-просто казано, чалгата е билет за социално включване.
Отвъд етикета "простотия“
Да наречем чалгата "простотия“ е удобно, но повърхностно. Много по-интересно е да си зададем въпроса защо този жанр оцелява. Чалгата не е само музика – тя е култура на показността, блясъка и лесното щастие. Там няма драма, няма търсене – има утеха, макар и евтина. И вероятно затова оцелява – защото обещава мигновено настроение в свят, в който мисленето често тежи.
Какво слушат младите днес?
Според проучване на "Галъп интернешънъл България“ от 2024 г., Цитирано от "Фокус“ – над 42% от младите между 16 и 25 години посочват поп-фолка като предпочитан жанр, докато рокът и джазът остават с под 10%. Данни на "Евробарометър“ показват, че България е сред трите европейски държави, в които локалната музика изпреварва международните хитове по слушаемост. Това не означава непременно, че вкусът е "паднал“, а че музиката се е превърнала в огледало на начина, по който живеем – бързо, шумно и често без филтър.
И все пак…
Вкусовете се менят, както и модите. Днес чалгата може да звучи от всеки телефон, но нека не забравяме – нито един жанр не е вечен. А музикалното възпитание започва не с това, което пускаме на децата, а с това, което им говорим, когато мълчим.
Някои рокаджии може и да са загубили битката с чалгата, но може би не и войната. Защото, както казва един стар китарист – "ако в къщата има ритъм, дори тишината звучи различно“.
Чалгата – отминава ли? И защо децата на рокаджиите започнаха да я слушат?
