Украинците първи започнаха нападенията с водни и въздушни дронове в Черно море
Новата формула: „Винаги с ЕС, никога срещу Русия и в пълно съгласие с Вашингтон!“
Прокси войната в Украйна, доскоро представяна от евроглобалистите в Брюксел за „екзистенциална битка за ценности“, добива очертанията и на особена бизнес операция на Белия дом. Чрез ударите с дронове по кораби в икономическата морска зона на България тя принуждава София и повечето европейски столици да осъзнаят болезнена истина, че Вашингтон криволичи, но не сменя курса - сметката за войната да бъде платена изцяло от европейците. Европа е в стратегически капан.
Тези дни в българската Изключителна икономическа зона в Черно море пет търговски кораба, единият украински, бяха поразени от дронове, има четири жертви и много изчезнали моряци. Очаквано в предизборен период избухнаха театрални спорове, полетяха обвинения, нападки, беше свикан извънреден КСНС, беше привикана за обяснения посланик Елеонора Митрофанова. Заклетите проевроатлантици зареваха за явна руска агресия и още по-твърда интеграция в НАТО. Президентът и премиерът удържаха здравата теза, че доказателства за нанеслия пораженията няма и не е разумно да се сочи гневно някой предполагаем.
Според премиера Румен Радев, няма логика Украйна да унищожава собствените си кораби, а резултатите от тези удари да са в полза на Русия. Намек, че по-логично е зад ударите да стоят руски сили. Възможно е, разбира се. Обаче има логика, подкрепена със силни аргументи, че зад акциите стоят украински военни. Тези подривни операции имат история още от 2022 г. и именно украинците първи започнаха нападенията с водни и въздушни дронове. Голям техен успех беше потопяването на флагмана на руския Черноморски флот ракетният крайцер „Москва“.
Към октомври 2026 г. международни наблюдатели отчитат общо 62 поразени руски морски съдове, сред тях 29 напълно унищожени или необратимо повредени военни кораби. По оценки на британското разузнаване, до 40 процента от първоначалния състав на руския Черноморски флот е бил унищожен или сериозно повреден. Украйна е загубила около 42 военни плавателни съда от много малъкия си флот от предимно патрулни и спомагателни катери още в началото на 2022 г.
През целия период на войната руските сили атакуват украински пристанища и кораби непосредствено в близост до Украйна. И това им е достатъчно. По цялото Черно море атакуват украинците, при това далеч не само руски кораби. Към август 2026 г. Украйна официално обяви, че Силите за безпилотни системи са поразили 218 кораба - 134 в Азовско море и 84 в Черно.
Украински морски дронове атакуват дълбоко в изключителната икономическа зона на Турция танкери от „руския сенчестия флот“ на 27 и 28. 11. 2025. На 23 - 25. 3 2026 г. петролен танкер е ударен от дрон непосредствено до турските териториални води. На 27 - 29 август 2026 г. следват нови удари по два търговски кораба, оперирани от турски интереси. Сед тези атаки Турция реагира официално с дипломатически протести.
През юли вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс провежда телефонен разговор със Зеленски, изисквайки да „спре и се въздържа “ (cease and desist) с атаките по неруски кораби, за да не вреди на американските компании и глобалния пазар. На 11 октомври президентът Тръмп отправи остро предупреждение към Зеленски да спре да удря руска енергийна инфраструктура, тъй като застрашава доставките на горива за американските фермери.
И тези дни за нанасянето на ударите по кораби в нашата икономическа зона точно Зеленски е особено силно мотивиран. Досега той беше в поставен от Запада в ролята на Главния маркиращ позициите „свой-чужд“ в горещата Украинска война. Играеше открито Боеца срещу Тръмп за демократите в САЩ, Брюкселските бонзи и неолибералите в повечето столици в ЕС. Предвид предстоящите избори в Щатите, той е тласнат от подкрепящите го да атакува президента още по-нагло и дори пределно опасно за себе си.
С „дизеловата“ сделка Тръмп отново показа политическа гъвкавост като рязко промени в своя полза световния дневен ред. Ловко взе инициативата с оглед неизбежната рязка промяна във войната в Украйна, а изглежда и в развитието на ситуацията в Близкия Изток. Путин лично посредничи между Техеран и Вашингтон. Споразумението с Русия е ясен геополитически сигнал за директно договаряне между големите сили, заобикаляйки Брюксел. Не случайно някои наблюдателя пишат за „Анкоридж-2“.
Политическият край на Зеленски изглежда предрешен след явните знаци, че напълно е изгубил подкрепата на Белия дом. И Тръмп, и Ванс, и Мъск не го съветват да се поправи, а да се маха. Може в този момент все още да разчита на Лондон, но едва ли задълго. За Брюксел става политическо бреме, защото без поне в досегашните обеми политическо, оръжейно и информационно-разузнавателно осигуряване от Вашингтон той е отровна политическа фигура за населението на Украйна и особено за военния елит.
Politico: „Това може да се сравни с ядрен удар. Всички операции са спрели. Поради това много от нас ще загинат. Спътниковите терминали започнаха да работят по-зле точно в момента, когато президентът на САЩ започна да оказва силен натиск върху Украйна“, призна украински офицер.“
Financial Times: „Зеленски заяви, че няма да участва в дизеловата сделка на Тръмп, ако не бъдат изпълнени неговите условия: енергийно примирие или ракети за Patriot. В отговор Киев получи блокиране на Starlink...“
Става неадекватен Зеленски. На нас къде ни е интересът да го поддържаме?
Остро му е необходим някакъв гръмотевичен скандал, свързан с коварния Путин и руската агресия срещу европейски държави. За да се мобилизират за последно евробюрократите около Фон дер Лайен, лидерите в Германия, Франция и около тях срещу неразумния Тръмп, който изоставя него, бореца слещу Злото, Бранителя на Правилните ценности. Както беше преди след срещата в Анкоридж.
Друга е обаче днес картинката в Европа и в Щатите. Особено икономическата. Вашингтон не от симпатии към Русия и Путин се отдръпва от финансовата подкрепа за Киев и я прехвърля на европейците. Сама Украйна е напълно несъстоятелна да решава и дребните проблеми на държавата. Средните и дребните страни в ЕС могат малко, а и не искат да дават. А уж големите, най-нахъсаните срещу Москва?
„Вече не можем да финансираме Украйна“, каза Льо Пен пред журналисти. Франция днес се намира в изключително опасно положение“, добави тя, като посочи високия бюджетен дефицит и слабия икономически растеж на страната. Според социологическите проучвания Льо Пен е фаворит за победа на президентските избори догодина.
Frankfurter Allgemeine Zeitung: „Няма повече смисъл украинците да се фиксират върху САЩ. За да се задържи, на Украйна е необходима решимостта на Европа, като водещата роля трябва да поеме Германия. Поражението на Украйна би било най-скъпият сценарий от всички възможни.“
Обаче партиите „Алтернатива за Германия“ и „Съюзът на Сара Вагенкнехт“ свикват ландтага на извънредно пленарно заседание с единствената точка от дневния ред: политиката към Русия. „Нашите пари - за нашата страна“, настоява Улрих Зигмунд.
За България формулата на цар Борис III „Винаги с Германия, никога срещу Русия“ пак е актуална. През март 2022 г. синът му, Симеон Сакскобургготски каза: „Винаги с ЕС, никога срещу Русия“. Ситуационно е уместно да се добави и „в пълно съгласие с Вашингтон“. Но каквото и да махнем или добавим, винаги ще изпадаме в някакво противоречие, не можем да угодим и на трите едновременно. Сега изглежда е период на снишаване, както препоръчваше един друг партиен и държавен ръководител. Българският политически елит обикновено долавя накъде духа вятърът и избягва да влиза в челни сблъсъци с явно превъзходящи сили.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
