Американският план за прекратяване на войната в Украйна се оказа само повод за беседа.
Или рекнато по нашенски сметката е без кръчмар, а кръчмарът се оказа, щат не щат, Путин.
Язък за сбирките и плановете, които никнат като гъби в гюбре.
Или нещата се развиха като онзи руски виц:
"Дум пушка, заяц нету".
След 1990 година , след разпадът на Съветския съюз, руснаците си научиха уроците и всички знаем, че заинатят ли се назад няма.
Освен това Русия не е онази комунистическа държава, която приемаше всичко на доверие и няма вече някой да тропне по масата и руснаците да се свиват.
Неусетно нещата взеха друг обрат, а разни урсули не са разбрали това.
Не знам дали разбраха усмивката на Путин с която изрази готовност да ни посрещне, ако се решим да го нападнем.
А такова решение зрее.
Тръмп, постепенно се освобождава от ангажиментите си към Украйна и ги прехвърля на неориентираната Европа и съюзът й.
На него всичко му се плаща и ВПК на щатите започва да реализира печалби.
Санкциите нещо не са в кондиция с целите за които бяха наложени.
Затова, че тараторът, който се каним да сърбаме се оказа горещ и не е според очакванията ни.
Може и да ни преседне.
Енчо Иванов
