Тази дама, еманация на несъстоятелността на новото БСП в политиката, щели да я сменят. Момчетата от НСО ще си отдъхнат най-после. Да не мислите, че им е лесно. Те толкова много неща са виждали, ама такова не са!
Дамата с панталона, любителка на футбола, която си поживя като лорд за известно време, охранявана и разнасяна напред-назад. Няма по-тъжно нещо от неспособността на българина да се самоуправлява през някаква, каквато и да е политическа система.
Такива сме били винаги, и при монархията, и при комунизма, и при демокрацията, такива сме и при анархията сега. Антиселекцията е нашата най-удобна форма на пребиваване.
Ние, българите, не обичаме умните и талантливите, не искаме силни и можещи хора, те ни създават страх и ни образуват комплекси. Най-сме си добре, когато наоколо е посредственост и неможачество, колкото по-трагична е една Киселова, толкова по-добре. Ако е умна, красива, силна и можеща – не я искаме, не е нашата форма, не ни е уютно сред забележителни фигури.
Трябва да е ето такава, като тази на снимката, че да ни създава жалостиво одобрение.
Смотанячеството в България има шанс, то се предпочита и се счита за морално обосновано. Слугите са с предимство, създават спокойствието, че са от общата черга. Виж, ако някой е силен и умен, то тогава трябва да го намразим. Ако ни се стори, че по-малко страда в живота, и че съдбата го е дарила с предимства, задължително трябва да му ги отнемем, тъй като не обичаме хората на успеха, звездите, щастливите, хората с особена интелигентност и способност за реализация.
Всички трябва да сме равни, еднакво губещи, без наличието на авторитети или ако все пак ги има – нека бъдат като Киселова.
И не е въпросът за външния й вид. А за вътрешно-стилната й несъстоятелност за промяна и адаптация, т.нар. интелигентност за приспособяване и израстване в посока на пост или възможност, даваща опция за усъвършенстване.
Имаме нужда от цветни височини, а не от сиви скривалища.
Калина Андролова
