Последните години показаха истинското лице на родния капитализъм. Българското общество беше забравило за десетилетия какво представлява той. Обаче днес грозотата му се вижда в цялата и отвратителност. Значителна част от днешните български капиталисти, особено едрите, са лишени от всякакви патриотични или филантропски емоции. Те са точно копие на британските си дядовци, описани чудесно в романите на Чарлз Дикенс. Готови са да заменят всичките си български работници и служители с мигранти от Азия и Африка, стига трудът им да е по-ниско платен. Изобщо не им дреме, че тези представители на други (да не кажа враждебни) цивилизационни общности, трайно ще се населят и нас със семействата си и окончателно ще ни смажат и без това смазаната демография.
Готови са да ги сменят и с роботи с ИИ, но това вече е друг разказ…
Неолибералният капитализъм дойде у нас ударно и произведе уродливи копия на западните меринджеи. Самият неолиберализъм в Европа, Русия или Америка не е нищо различно от връщане назад в миналото, към времената на богатите господари и бедните полуроби, наричани пролетариат, трудова класа или просто безработни бедняци.
Същността на този неолиберален капитализъм е социалният дарвинизъм, наричан “свободна конкуренция”. Тази система по нищо не се различава от устройството на едно животинско съобщество, в което лъвовете ядат хиените, хиените ядат чакалите, чакалите ядат зайците и т.н.
Това, че днес масата народ има автомобили и телевизори, с нищо не променя същността на общественото устройство. Просто в света се е променила надстройката, но не и базата.
Както сполучливо пише Ivaylo Dinev: “Палати и скъпи коли от обществени поръчки за избрана, недосегаема класа, едва ли е била мечтата на българина през 1989. Факт е, че БВП и стандартът на живот са се покачили. Но за тази недосегаема класа вече има доста повече от волга и къща в Бояна. Докато за мнозинството остават трохите на това развитие и възможността да си търсят късмета на глобалния пазар.”
Някога, около 1989, у нас наистина имаше желание, копнеж по запада. Искахме да станем като “тях”. Само че тогава Западът, беше друг, беше социален, кейнсиански, със силна държава, която сравнително справедливо разпределяше благата, за да има за всички. Затова някога на запад имаше огромна средна класа и относително социално равенство.
Неолиберализмът унищожи всички мечти още в 90-те. Днес на запад средната класа е намаляла в пъти, а у нас такава изобщо няма или ако има, то това са някакви мижави проценти, предимно в София и още няколко големи града. Основното разделение е на бедни и богати, както е било в 19 век. Фактът, че бедните са материално по-богати не променя статуквото, както и всички други наложени разделения в обществото.
В същото време, политическата ни класа днес е напълно зависима от едрия наш и чужд бизнес, точно както са зависими политическите класи в Европа или Америка. Имитацията на някакви идеологически различия по никакъв начин не скрива истината, че всички са слуги на бизнеса, на “свободния пазар” и оттам – на социалния дарвинизъм, тоест – на богатите. Затова и политическата ни класа няма нищо общо с политиката, а е просто прислуга, която да легитимира господството на богаташите и да имитира демокрация. Същите богаташи използват политическата класа да разпределя изцяло обществените блага в тяхна полза.
Истинска, идеологически лява партия и нас няма отдавна. И днес няма. Нито БСП, нито няколкото опозиционни партии имат нещо общо с лявото.
Затова е належащо създаването и развитието у нас на нова, автентично лява партия, такава, която е против капитала и защитава масата. В последните години пропагандата на статуквото наложи разбирането, че ляво значи защита на джендъри, мигранти и т.н. Аз не пиша за това ляво, а за истинското, автентичното ляво, познато на десетки поколения преди нас.
Не е задължително да наричаме такава автентично лява структура марксистка, Ленинистка или дори социалистическа или комунистическа. Названието няма никакво значение. Има още много видове ляво и много видове социализъм – има Бисмарков, християнски, шведски и какви ли още не.
Важното е тази формация у нас ясно и точно да обяви идеологията си – силна държава, която да разполага с мощна собствена икономическа база и да контролира всичко сфери на обществения живот, да се опитва да осигури максимално щастие за максимално много българи, максимално постижимо ниво на социално равенство, максимални нива на справедливост.
Въпросът за създаване на такава формация е належащ, защото, дори и да сменим властващата богаташка мафия по революционен път,пак ще има нужда от формация, която да е готова да поеме бремето на властта в даден момент. Тъй като у нас такъв революционен път е много малко вероятен, предвид приспаното от пропагандата общество, то такава партия трябва да е готова да се явява и на избори и да е достатъчно мощна и многолюдна, че да може не само да се пребори с богаташката мафия, но и да буди обществото .
Пропагандата на глобалния неолиберализмът и отвореното общество неслучайно сатанизира автентичното ляво и днес всичко социалистическо или комунистическо създава у масата хора представи за концентрационни лагери или масови убийства. Богаташите никога няма да забравят нито източния комунизъм, нито западния социализъм. На изток бяха им взели всичко, а на запад ги принудиха да плащат огромни данъци. Затова, особено у нас, никак няма да е лесно истинска лява формация да израсне и още по – трудно – да дойде на власт. Няма да е лесно, но у нас няма нищо лесно…по принцип…
Иван Спирдонов
