Под краката ни лежи друг свят. Тих, тъмен и пълен с истории, които времето е скрило. България не е само земя на древни крепости, манастири и златни съкровища – тя е и страна на подземия, тунели и катакомби, които крият тайните на цели епохи. Някои от тях са се превърнали в легенди, други все още не са разкрити напълно. Но всички пазят едно общо усещане – че под нас има нещо повече, отколкото виждаме на повърхността.
Подземният град на София
Малцина знаят, че столицата София е буквално построена върху себе си. Под съвременните улици и булеварди се простират пластове от история – античният град Сердика, византийски крепости, римски терми и средновековни катакомби.
Когато днес слизаме в подлеза на ЦУМ или около Президентството, ние буквално стъпваме върху камъните, по които са ходили римляни и тракийски вождове. Археолозите са изчислили, че на места под София има до шест исторически пласта, подредени като страници в книга, която времето не е успяло да затвори.
Но най-любопитното е, че под земята на София има и загадъчни тунели, които никой не е успял да картографира напълно. Някои тръгват от Ларгото, други от района на Централната баня, трети – под храм „Св. Неделя“. Има свидетелства, че в миналото тунели са свързвали ключови точки на града – дори се говори за подземен коридор между Двореца и Президентството, използван за спешни преминавания по време на Студената война.
Легендите разказват и за тайно убежище под храма „Св. София“, където през турското робство са се крили свещени книги и мощи. Днес там могат да се видят истински подземни гробници – каменни, влажни, покрити с мъх, в които времето сякаш е спряло. Посетителите казват, че когато се спуснеш долу, въздухът мирише на прах, но и на вечност.
Пловдив – град върху град
Ако София има пластове, то Пловдив има цели светове един върху друг. Това е един от най-старите градове в Европа, а под сегашните му улици лежи древният Филипопол, град с амфитеатър, акведукти и подземни канали, по които някога е течала вода от Родопите.
В подножието на Джамбаз тепе археолозите откриха мрежа от подземни галерии, част от които датират още от римско време. Тези тунели са били използвани за водоснабдяване, но според някои историци по-късно са служили и като укрития на ранни християни.
Една от най-големите загадки е подземието под Античния театър. При реставрацията му работници се натъкват на дълбоки каменни проходи, които водят под сцената и продължават към стария град. Никой не знае къде свършват. Някои твърдят, че достигат до Марица, други – че водят до тайна римска гробница.
В центъра, под Главната улица, също има останки от древни терми и помещения, които днес са запечатани. Старите пловдивчани помнят, че когато се строели новите сгради през 60-те години, работниците често откривали подземни арки и стени, но били принуждавани да ги заливат с бетон, за да не спират строежа.
Днес обаче интересът към тези места се възражда. Туристическите маршрути включват „подземен Пловдив“ – а хората, които слизат долу, казват, че топлината и влажният въздух те обгръщат като дъх на древността.
Велико Търново – тайната столица под земята
Ако има град, който носи величие и мистерия дори под повърхността, това е Велико Търново. Царевград Търнов, както го наричат старите хроники, е бил не само столица на Второто българско царство, но и лабиринт от подземия, изсечени в скалите.
Археолозите твърдят, че под Царевец има поне пет нива от тунели и проходи. Част от тях са свързвали крепостта с река Янтра – използвани са за тайни изходи по време на обсади. Други водят към тъмни зали, за които никой не знае дали са били затвори, хранилища или молитвени килии.
Най-голямата легенда обаче е за подземния тунел между Царевец и Трапезица. Според предание, този проход е бил изсечен още при цар Иван Асен II, за да служи като спасителен изход. През него, твърдят старите търновци, можел да премине конник с броня. Никой не го е открил напълно, но археолозите признават, че има участъци, които се виждат и до днес – дълбоко под основите на старите манастири.
В по-ново време, по време на Втората световна война, някои от подземията били използвани от военните. След това били запечатани. Днес влизането в тях е забранено, но местни изследователи твърдят, че има входове в дворовете на частни къщи – и че от време на време някой куче изчезвало там и повече не се връщало…
Подземна България – мит или реалност?
Много изследователи вярват, че под България има свързана система от подземни проходи, останала още от древните траки. Според тази хипотеза, тракийските светилища и скални ниши не са били само надземни ритуални места – а входове към подземни храмове.
Най-често това се свързва с Белинташ, Татул и Перперикон – три точки, които образуват мистериозен енергиен триъгълник в Родопите. В Белинташ, например, има тесен процеп, който спуска надолу в скалата, а местните твърдят, че води към мрежа от подземни зали, в които са се провеждали жертвоприношения.
Дали това е мит или реалност – никой не знае. Но странното е, че геолозите наистина откриват кухини под скалния масив. Някои смятат, че в тях се е съхранявало свещеното съкровище на бог Сабазий – тракийският еквивалент на Дионис.
Мълчанието на камъка
Подземният свят винаги е бил символ на тайната, на мълчанието и на миналото, което не иска да бъде забравено. Във всяка пукнатина под земята се крие следа от хора, които са живели, вярвали, страдали и обичали.
Днес, когато преминаваме през София, Пловдив или Търново, ние неволно стъпваме върху тези следи. Под нас може би има проход, по който е минал цар, бунтовник или римски войник.
И ако някога се заслушаме по-внимателно, може би ще чуем каменния дъх на България, който идва не от планините, а от дълбините ѝ.
