Силната Русия тревожи Европа като заплаха, слабата - защото заразява с хаос

https://a-specto.bg/analizi/silnata-rusiya-trevozhi-evropa-kato-zaplaha-slabata-zashtoto-zarazyava-s-haos A-specto.bg

Силната Русия тревожи Европа като заплаха, слабата - защото заразява с хаос

Конфликтът в Украйна вече е война на изтощение, ЕС се оказа в стратегическата безизходица

Корените на днешните конфликти рядко се търсят отвъд Студената или Втората световна войни. На масите на преговорите в Абу Даби и в Шънджън проблемите с войните бяха поставени в рамката на глобалната сигурност и стана ясно, че геополитическото махало отново е обърнало посоката си. В разговорите за войните и мира се завърна темата за „Другия“. В частност с въпроса как Западът на Европа осмисля и позиционира себе си себе си спрямо Изтока и конкретно спрямо Русия.

Сблъсъкът с реалностите е горчив и трудно смилаем за европейските елити. Защото политическата психология трудно понася момента, в който се налага да отстъпиш парчета от онова, което вече си сметнал за своя сигурна плячка, на онзи, от когото си възнамерявал да го отнемеш. На континента през последните десет века се открива повтарящ се геополитически модел. Всеки път, когато в Западна или Централна Европа се формира мощен център на власт, погледът злонамерено се обръща на Изток.

Русия никога не е навлизала с войски в Европа по собствена инициатива. Влизала е в Париж, Берлин или Виена, преследвайки разбитите армии на поредния нашественик. Или по изричната молба на европейски монарси и коалиции. В същото време руските земи поне веднъж на столетие са посрещали многонационални армии, събрани от почти целия континент. Днес историческите паралели стават ключ към разбирането на настоящата стратегическа безизходица.

Разколът Запад-Изток започва на 16 юли 1054 г., известен е като Великата схизма. Християнският свят се разделя на римокатолицизъм и източно православие. Рим иска първенство над цялата Църква, получава отказ.

През XI и XII век Киевска Рус е равноправен участник в европейската политика. Военните сблъсъци с Полша, Унгария или степните народи често са резултат от вътрешнодинастични или съюзнически спорове. Великият княз Ярослав Мъдри, наричан „тъстът на Европа“, изгражда мрежа от династични съюзи с най-влиятелните европейски дворове. Едната му дъщеря Анна е омъжена за френския крал Анри I, другата Елисавета за норвежкия крал Харалд, а Анастасия - за унгарския крал Андраш I. Синът му Всеволод се жени за византийска принцеса.

Войните почти винаги следват един и същ модел - европейски владетели се намесват в междуособици между руските князе или руски князе помагат на свои западни роднини. Полският княз Болеслав I нахлува в Киев, за да върне на престола своя зет Святополк I. Болеслав II Смели нахлува там, за да възстанови на трона вуйчо си княз Изяслав.

През 1237 г. Волжка България е превзета, последват я руските княжества. Папа Григорий IX издава була, която приравнява войните срещу православните руси, наричани „схизматици“, с кръстоносните походи в Светите земи. Верската граница се превръща в цивилизационен разлом, Русия бива изключена от Европа.

Започват Балтийските кръстоносни походи - поредица военни кампании на католически ордени и скандинавски кралства. За да наложат католицизма и търговския си контрол на изток за сметка на отслабените православни земи. Тевтонският и Ливонският ордени създават мощна държава в Прибалтика. Шведите нахлуват в новгородските земи, за да ги откъснат от Балтийско море. През 1240 г. новгородски княз Александър Ярославич ги разгромява и получава прозвището Невски.

Ливонските рицари превземат Псков. Все пак през 1242 г. на Чудското езеро Александър Невски го освобождава. През 1268 г. новгородски и псковски войски нанасят ново сериозно поражение на ливонските рицари и датските васали в днешна Естония. Ето ги корените на вчерашното и днешното отношение на скандинавските и прибалтийските страни към Русия.

Цивилизационната граница на изток решително се прокарва при управлението на великия княз Иван III (1462-1505). Тогава се поставят политическите и идеологическите основи на концепцията за „Москва - Трети Рим“. Иван III обединява руските земи, Москва се превръща в мощен център на Източна Европа, Русия се утвърждава като напълно суверенна християнска държава. През 1487 г. Иван III превзема Казанското ханство и се назовава „Български княз“. 250 години след падането на Волжка България! 

Век по-късно в периода 1598-1613 г. Русия изпада в тежка криза и огромна опасност - Смутното време. Следва голяма католическа полско-литовска интервенция за териториално и политическо нахлуване. Възползва се и Швеция. През 1601 страната е сполетяна за три поредни години от Великия глад, измира около една трета от населението.

В края на XVI в. английският дипломат Джером Хорси предупреждава Лондон за стремежа на Московията да излезе на откритите морета, посочвайки, че подобен излаз ще превърне Русия в пряка опасност за западната търговия. Прояснява се, че главните фактори не са идеологията или религията, а икономиката; сметката, а не емоциите. Силната Русия тревожи Европа като заплаха, слабата - защото заразява с хаос.

След битката с разгрома на шведите при Полтава през 1709 г. Петър Велики стряска всички европейски дворове. В британски вестници пишат: „Руският цар е дивак, въоръжен с европейски кораби и топове“. Русия е усвоила западните технологии, без да приеме западния контрол.

През 1812 г. се създава първата общоевропейска коалиция срещу Русия, а на 22 юни Наполеон нахлува в Русия. Произнася пред своето обкръжение думите: „Поел съм задачата да изпълня присъдата на съдбата, според която руснаците, като врагове на европейската цивилизация, да бъдат изтласкани обратно в дивите простори на Азия и на север.“

През 1815-а руснаците влизат в Париж, но не го палят. През 1839 г. маркиз дьо Кюстин нарича Русия „Тюрма на народите с император азиатски деспот, а хората са покорни роби“. През 1853-а Франция заедно с Великобритания удрят Русия в Кримската война. Таймс през 1854 г.: „Русия е варварски колос, заплашващ цивилизования свят.“ 

А през 1799 г. войските на Суворов воюват в две кампании за спасяване на Италия и Швейцария, през 1848 Николай I по време на Унгарското въстание спасява Австро-Унгария.

През 1918-1920 г. се провежда мащабна военна интервенция в Русия, в която участват както държавите от Антантата, така и Централните сили. На 22 юни 1941 г. като напомняне за 1812 г. Хитлерова Германия напада СССР.

Повече от седем десетилетия ЕС се градеше като икономически, но и мирен проект. Днес сме свидетели на тектонично разместване: Еврокомисията и лидерите в Париж, Берлин и Лондон извършиха рязък завой, превръщайки Съюза в инструмент за военно противопоставяне с Русия.

Защо да използват ЕС, нали Западът си има военния алианс НАТО? Отговорът е в природата на съвременната хибридна война. НАТО е военен инструмент, не е подходящ за да се води тотална санкционна и финансова война. Кризата се превърна в удобен повод за безпрецедентна централизация на властта в Брюксел.

Този рязък курс можеше да донесе политически дивиденти на европейските елити единствено при сценарий на „блицкриг“, но конфликтът премина във война на изтощение и Европа се оказа в стратегическата безизходица.
От една страна, продължаването на войната вече пряко застрашава вътрешната стабилност на Съюза. От друга страна за настоящите лидери в Брюксел, Париж и Берлин мирът без постигната „стратегическа победа“ изглежда още по-неприемлив. Европа се оказа в капан - неспособна да спечели войната на изтощение, но и политически парализирана да сключи мир.

Проумяването, че Русия не е трамплин за походи към Азия, така и не настъпва в редица европейски столици. Европейската история винаги е намирала изход от подобни безизходици едва когато емоциите и идеологическите догми отстъпят място на географския и икономическия реализъм. Историкът Пол Кенеди описва този вечен европейски възел с ирония: „Русия не бива побеждавана от чужди армии, а единствено от собствената си икономическа умора, когато сама се претовари отвътре с непосилни амбиции.“ 

Или когато на върха на властта попаднат клети наивници или черни предатели.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg