Едно от най-тъжните неща е, че патриотизмът в България се "патентова" от долната част на блатото. В България се практикува лидерски патриотизъм и нискочел патриотизъм. Интелигентите хора, които са патриоти, са изблъскани с лакти и крака от тези, които виждат в патриотизма начин да се докопат до управлението, защото в нормална държава не биха имали никакви шансове.
Патриотизмът не е да плюеш другите българи, които се борят за България, да обиждаш, клеветиш, ругаеш по социалните медии и по протестите. Патриотизмът не е да хвърляш яйца и боя. Патриотизмът не е да крещиш и да вандалстваш. Патриотизмът не е да мразиш всички други българи, които не са на твоето мнение. Патриотизъм не е да си татуираш Левски на прасеца и просълзен на три ракии да искаш България на три морета.
Дивашкото поведение, съчетано с пълна неспособност за осмисляне на политическата реалност, водят до едно, желано от кукловодите състояние - патриотизмът се приравни с простащината, хулиганството у вулгарността. Което вероятно е било и целта.
Хора, вторачени в собствените си персони и смятащи се за експерти по какво ли не, такива, които са известни само на майките си, хора, работещи по барове, фризьорски салони, фитнес зали и салони за подстригване на кучета, са големи патриоти. Те не искат еврото, но освен да крякат като патици, не успяват да формулират логично обяснение, освен, че ще обеднеем. За радост на евроатлантиците. Те не искат България да праща оръжия на Украйна, но рядко могат смислено, аргументирано и обосновано да обяснят всичките причини, които трябва да ни спрат от това. Те не искат въвеждането на еврото, но не знаят в кой текст от присъединителните и основните договори на ЕС и в каква клаза е заложено приемането му и не могат да кажат нищо смислено освен няколко мантри.
Патриотингът успешно се практикува от интелектуално ощетени хора, опростачени неудачници, които в това виждат начин хем да си отмъстят на успелите, хем да се докопат до някоя власт.
Сегашният патриотизъм в България е пещерен. И умишлено го направиха такъв чрез партиите - мюрета, които да концентрират патриотичния вот и да обират народното недоволство.
Едно време Левски не е хвърлял боя по турските конаци. Бенковски не е пишел плакати с обиди към местните турски управници и не е хвърлял яйца по тях. Райна Княгиня не е минавала покрай харемите да псува живущите вътре. Това не е патриотизъм.
Истинският патриотизъм е първо да знаеш много добре не само историята, но и да знаеш какво се случва в момента, защото само въз основата на истината можем да изградим стабилни основи за бъдещето на България. Истинските патриоти не псуват другите българи из социалните мрежи и от трибуната на Народното събрание. Истинските патриоти не клеветят, не обиждат и не се подиграват с тези, които също като тях се борят за България.
Истинските патриоти мислят. И имат елементарно възпитание. И умението да преценят кога да си затворят устата и кога с аргументи, възпитано и експертно да защитят тезите си, така че враговете да не могат да кажат нищо.
Днешните истински патриоти бяха изместени от кресливия катун на опростачените пишман патриоти. Които поради броят си, създават впечатление, че да си родолюбец, означава да си вулгарен, прост, невъзпитан и влюбен в идоли.
Жалкото е, че ако нещата не си дойдат на мястото, бъдеще няма да има. Защото кресливата пасмина вулгарни опростачени индивиди с ментални и други дефицити, не са способни на нищо градивно и на нищо смислено. Те не виждат причините и следствията. Не виждат общата картина. А се мятат от кауза на кауза съгласно картинките на страницата на следваната от тях партия.
Вече не се учудвам, че Левски бе обесен, Ботев - застрелян, Бенковски - заклан, а на пейките на Учредителното Велико Народно Събрание на освободена България седнаха чорбаджиите и Хаджипенчович, подписал смъртната присъда на Левски.
Явно това ни е в народопсихологията. Винаги да избираме долнопробното, лицемерното и гнусното. И да хвърляме камъни по истинското.
Елена Гунчева-Гривова
