Дълги години Държавна сигурност е следила един от най-добрите родни илюзионисти, разработвайки го под кодовото име „Семка“. Този факт, неизвестен за широката общественост до момента, е оповестен в биографията на мага „Мистер Сенко. Един живот на фокус“, написана от популярния писател, хуморист и сатирик Михаил Вешим. Книгата видя бял свят по повод 120-та годишнина от рождението на майстора на фокусите.
Мистер Сенко, чието истинско име е Евстати Христов Карайончев, е бил разработван от Държавна сигурност в продължение на цели 15 години – от 1948 до 1963 г. „Това “Семка“ не е избрано случайно, не е и само заради фонетичната близост с артистичния му псевдоним. В това наименование има оценка – намек, че на този човек май не му е чиста „семката“ – още отпреди 9 септември 1944 г.“, разказва Михаил Вешим, който щателно проверява архивите, за да издири донесенията срещу илюзиониста.
От обемистите папки с докладни записки, агентурни сведения, доноси, рапорти, протоколи и преводи на отваряни писма от чужбина в книгата е подбрано само най-фрапиращото, което би дало допълнителни щрихи към образа на Мистер Сенко. Сред имената на информаторите, съвсем очаквано, се срещат и тези на негови съседи. Оказва се, че в Държавна сигурност го клевети дори домашната му прислужница Иванка Г., която го описва като „алчен е пресметлив човек, който контактува с много чужденци“, колегата илюзионист проф. Чорни – Стефан Бакърджиев и др.
Изненадващ и неизвестен досега факт е, ча за Мистер Сенко комунистическите тайни служби разработват специално план за вербовка през април 1969 г. В досието няма данни илюзионистът да сътрудничи на „службите, той е единствено обект на разработка.
Година по-късно делото „Семка“ е с резолюция да бъде закрито, тъй като тайната полиция установява, че магът не върши нищо нередно.
Уви, агентите трупат информация за артиста и най-вече за изявите му в чужбина още 4 години. Всъщност от гледна точка на Държавна сигурност е нормално той да бъде следен, защото Мистер Сенко е заможен човек, а преди 9 септември 1944 г. е част от столичния елит, пътувал е и в нацистка Германия, бил е част от „Немския магически кръжок“, освен това е и женен за италианка.
Илюзионистът обаче явно разбира накъде духа вятърът и няколко месеца след 9 септември, заминава със сина си Христо, тогава 16-годишен, на фронта. Доброволно отиват да изнасят благотворителни представления за войниците. Започва и да дарява. И до днес е запазено неговото „счетоводно тефтерче“, в което записва даряваните суми на ОФ и на БКП. Даренията му от 1944 до 1960 г. надхвърлят колосалната сума от 1 млн. лева. Тръгва и на благотворителни представления при бригадирите, които работят по различни обекти, и постепенно става личен приятел на Първия – Тодор Живков.
Книгата включва снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева, която също е цирков артист и се изявява с псевдонима Стефка Сенко. Има и кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в с. Момчиловци, създаден от актьора Ненчо Илчев.
Мистер Сенко е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца с името Евстати. Той в третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след войната и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През1918 г. малкият Евстати, едва 13-годишен идва сам в София, попада в цирк „Колизеум” и остава да работи там като момче за всичко. Покрай илюзиониста Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.
Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като "Бурето“, „Сандъка с 25 саби, Електрически стол”, „Разрязване на жена с трион“ и др. През 1961 г., благодарение на трика „Сваляне на главата“, печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му.
„Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство“, обобщава авторът Михаил Вешим, който лично е познавал илюзиониста. Още преди повече от 40 години той се канил да пише биографията му, но така и не намерил време да се захване сериозно с тази задача. Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г. в София на достолепната 82-годишна възраст.
Всъщност малцина знаят артистичния му псевдоним. Мистер идва от „мистериозен“, не от „мистър“. Още в началото на кариерата си фокусникът избрал за прозвище „Мистериозния Сенко“. Добре, ама свършили афишите и ал да печатат нови плакати в една провинциална печатница в края на 30-те години на миналия век. Първата дума обаче била твърде дълга и печатарите я съкратили от „Мистериозния“ на „Мистер“, а той видял това, когато си взел афишите. Първоначално Сенко много се ядосал, но сетне харесал новото си прозвище – било по-кратко и звучно, и решил занапред това да бъде творческият му псевдоним, с който да се изявява.
Илюзионистът прави фокусите с лявата ръка, като отвлича вниманието на публиката и я кара да се взира в дясната. Вдъхновява се за фокуса със свалянето на главата, след като една нощ среща на улицата чернокож мъж с бял костюм и в тъмното и св стряска, че е без глава. Тогава му хрумва, че с играта на светлината може да се постигне забележителен номер. За няколко месеца успява да разработи фокуса толкова добре, че той се превръща в негова запазена марка и му носи световна известност.
Мистер Сенко често оставя отливка на главата си на перваза на прозореца вкъщи – да гледа към улицата и да респектира любопитните минувачи. Освен това така бил убеден, че в къщата му никога няма да проникнат крадци.
След като се пенсионира, майсторът на магията дава реквизита си под наем на своя син Христо Карайончев – Мистер Сенко – младши, също илюзионист – той трябва да плаща на баща си процент от приходите си от представленията, защото Сенко смята, че изкуството на фокуса не трябва да се дава даром, а да се продава. Всъщност фокусникът бил доста прагматичен човек и винаги защитавал финансовия си интерес.
Ела Самбиази, втората съпруга и асистента на Сенко, е жената, която с познанията си за тогавашния шоубизнес прави от фокусника, прочул се по панаири и селски салони из България, признат световен артист. В началото на 40-те години на ХХ век Мистер Сенко вече е голяма звезда, която с лекота пълни с публика софийските зали и театри. Това е най-силното му и плодотворно десетилетие – той разгръща напълно артистичния си талант, дава представления по два пъти дневно, а парите буквално валят.
Италианката си остава голямата любов на българина. Двамата са заедно повече от две десетилетия – срещат се през 30-те години, а ги разделя смъртта. Ела Самбиази умира млада – на едва 50-годишна възраст, през 1959 г. Смята се, че е покосена от рак. Мистер Сенко е разбит от кончината на вярната си житейска и творческа половинка и за няколко месеца слиза от сцената. Една подробност: ако нещо липсва в тяхната любов, това са цветята. Ела е с много тежка алергия и не понася букети. Затова Сенко преди всяко представление излиза и предупреждава публиката: „Моля, не ни поднасяйте цветя на сцената!“.
Макар да подпомага финансово майка си и сестра си, те до края на живота си не могат да повярват, че техният Евстати е станал „звезда“.
„Преди половин век, той бе изключително популярен, направо „култов“, както биха казали днес- идолите на народа тогава бяха няколко – Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич… И Мистер Сенко. Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът, умееше сложни, невъзможни и невероятни неща“, разказва Михаил Вешим.
Източник: Уикенд
