Ефективно ли е управлението на опасни отпадъци, осъществявано от Министерството на околната среда и водите по Закона за управление на опасните отпадъци? Защо намалението им през годините е незначително на фона на по-големия спад на общо образуваните отпадъци?
Основателни ли са съмненията в данните за количествата генерирани опасни отпадъци и защо делът на рециклираните опасни отпадъци у нас е над два пъти по-малък от този в ЕС?
Отговори на тези и други въпроси търси Сметната палата, която извършва одит за управлението на опасните отпадъци. Той обхваща периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2024 г. и в него се включват изпълняваните от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) дейности по управление, мониторинг и контрол на опасните отпадъци, както и постигнатите резултати и ефекти от управлението им.
Опасните отпадъци се генерират от различни потоци (битови, производствени, строителни), които когато притежават експлозивни, токсични или дразнещи свойства и могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Те са предмет на по-строг режим на контрол отколкото другите отпадъци и класификацията им се определя с наредба на министрите на околната среда и водите и на здравеопазването. Най-значителни количества опасни отпадъци се генерират от излезли от употреба моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори.
Предотвратяването на образуването на опасни отпадъци е най-добрият начин за справяне с проблемите, свързани с тях. Според Рамковата директива за отпадъците, която въвежда йерархия при управлението им, останалите мерки са подредени по следния ред:
· подготовка за повторна употреба;
· рециклиране;
· друго оползотворяване, например за получаване на енергия
· обезвреждане (контролирано депониране, изгаряне без оползотворяване на енергията и др.).
Когато генерирането им не може да бъде избегнато, опасните отпадъци трябва да бъдат третирани чрез специални съоръжения при спазване на строги правила за безопасност. Безопасното третиране обаче се възпрепятства от трудности, например със следенето за това да не се смесват с други видове отпадъци, както и с надеждното им регистриране и проследяване.
Като причина за одита за управлението на опасните отпадъци от Сметната палата посочват няколко установени проблема:
1. По данни на НСИ за периода 2019-2023 г., образуваните опасни отпадъци в страната нарастват с 18,3 на сто, при намаление на общо образуваните отпадъци с 23,5 на сто.
2. Според последните налични данни на Евростат, за 2018 г. страната ни достига едва 23 на сто степен на рециклиране, в т. ч. и на опасни отпадъци, при средна степен на рециклиране в ЕС от 56 на сто.
3. Не всички видове опасни отпадъци се наблюдават и контролират от министъра на околната среда и водите в качеството му на орган, отговорен за изпълнение на държавната политика по опазване на околната среда. Опасните отпадъци с най-голям дял – тези от добивната промишленост, се управляват от министерството на енергетиката, като ресорният министър издава всички разрешителни без изрично да е определена необходимостта от съгласуване с министъра на околната среда и водите. Законодателят е определил само, че министърът на околната среда и водите се сезира незабавно в случаите на авария в съоръженията за третиране на минни отпадъци с цел преценка и ограничаване на отрицателното въздействие за околната среда.
4. Качеството на данните за количествата генерирани и регистрирани опасни отпадъци се поставя под съмнение, тъй като има опасения, че не се обхващат изцяло образуваните такива отпадъци, като за някои дори не е налична публична информация.
5. От органите, осъществяващи контрол върху процеса по управление на отпадъците, са констатирани и проблеми с везните, които претеглят теглото на отпадъците в някои от пунктовете за третиране и/или обезвреждане на опасни отпадъци.
6. По-строгите правила за управление и безопасност, прилагани по отношение на опасните отпадъци, водят до допълнителна административна тежест за икономическите оператори, както и до по-високи разходи за третиране. Това създава риск от трафик на опасни отпадъци, при който операторите не обявяват генерираните отпадъци за опасни и ги изхвърлят незаконно или ги превозват незаконно в рамките на и извън ЕС - дейност, която обикновено се нарича незаконен трафик на опасни отпадъци.
7. Недостатъчният капацитет за обезвреждане на опасни отпадъци е посочен като проблем в извършения SWOT анализ към Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г., което създава риск по отношение на ефективното им обезвреждане и третиране.
Очакваният принос от изпълнението на одита на Сметната палата е подобряването на дейностите, взаимовръзките и координацията на отговорните органи за предотвратяване на образуването, за управление и обезвреждане на опасните отпадъци, е записано в мотивите за одитната задача.
epicenter.bg/
