Законопроектът, изготвен от Министерството на културата, отразява в по-голяма степен интересите на телевизиите и разпространителите им
Ако бъдат приети, предложените изменения в българския Закон за авторското право и сродните му права биха създали безпрецедентен модел, който би бил в противоречие с хармонизацията в областта на „прякото въвеждане“ на ниво ЕС. Това ще увреди сериозно интересите на правоносителите, заявява в своя резолюция Европейският комитет на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC), приета на годишната му среща на 19 и 20 април в Прага.
От резолюцията става ясно, че законопроектът е внесен на 13 април в Народното събрание. Чрез него следва да бъдат транспонирани Директиви 2019/789 и 2019/790 на Европейския съвет.
Безпокойството, изразено от Европейския комитет на CISAC, визира конкретно нормата за така нареченото „пряко въвеждане“ на телевизионни и радио програми – програми, които не са достъпни ефирно, а единствено чрез мрежите на разпространителите на сигнала – сателитните, кабелни и IPTV оператори.
Директива 2019/789 отчита, че авторите на музика и филми следва да получават възнаграждения и от телевизионните и радио- оператори, и от разпространителите на сигнала, тъй като и двете страни генерират приходи от използването на тяхното творческо съдържание. Предложената в българския законопроект промяна обаче дописва директивата в противоречие със заложените в нея препоръки и добрите практики, възприети от по-голямата част от държавите членки на ЕС.
„Досега всички държави членки на ЕС, които са имплементирали Директивата, са въвели две отделни разрешения и две възнаграждения за излъчващата организация (телевизионна или радио – бел. ред.) и разпространителя на сигнала – всяко, определено въз основа на участието на излъчващата организация и на разпространителя в единното действие по съобщаване на публиката. Също така, повечето държави са установили задължителен режим на колективно управление за дейността на разпространителя по предаване на програми, получени чрез „пряко въвеждане“, се посочва в резолюцията на Европейския комитет на CISAC.
За тези несъответствия сигнализира също Алиансът за развитие на творческите сили (АРТС), който обединява организациите, защитаващи правата на композитори, автори на текст, режисьори, сценаристи, оператори, продуценти, артист-изпълнители, фотографи и други представители на креативните и творчески индустрии. През 2022 г. представителите на АРТС поставиха своите опасения пред Комисията по културата и медиите в 47-то Народно събрание. Те подчертаха, че изготвеният от Министерството на културата проект на закон отразява преди всичко интересите на телевизионните и радио- оператори, както и на разпространителите им и застрашават интересите на творците.
Със своята резолюция Европейският комитет на CISAC призовава българския парламент да осигури необходимото ниво на хармонизация на българското законодателство с правилата и добрите практики на ЕС и да гарантира ефективна защита на правата на творците. Резолюцията бе изпратена вчера до председателя на 49-то Народно събрание на Република България Росен Желязков, министър-председателя Гълъб Донев, министъра на културата Найден Тодоров и заместник-министъра на културата Марина Василева.
Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) е световната мрежа на авторските дружества в сферата на музиката и аудиовизията. В нея членуват 239 дружества от 121 държави, чрез които CISAC представлява над 4 000 000 автори от всички географски региони и жанрове. Президент на CISAC е съоснователят на световноизвестната група ABBA Бьорн Улвеус.
Алиансът за развитие на творческите сили (АРТС) е обединение на двете организации за колективно управление на авторски права в музиката и аудиовизията в България МУЗИКАУТОР и ФИЛМАУТОР (също и членове на CISAC), АРТИСТАУТОР, Асоциацията на филмовите продуценти и Асоциацията на професионалните фотографи.