41% от българските деца биха премълчали, ако видят нещо тревожно онлайн.
Едно дете може да прекара шест часа онлайн и през цялото това време да не направи нито едно от нещата, за които възрастните обикновено се тревожат. Може да говори с приятели, да учи, да търси информация, да гледа съдържание, да следва интересите си. Но може и да попадне на тормоз, шокиращо съдържание или нещо, което го кара да се чувства зле. И точно тогава се оказва, че най-големият проблем не е колко време прекарва в интернет, а дали има на кого да каже.
Данните от изследването „Да растеш онлайн: деца, дигитална среда и безопасност“ на UNICEF България, Националния център за безопасен интернет и Асоциация „Родители“ показват колко рано започва дигиталният живот, предаде репортер на БГНЕС. 37% от учениците са започнали да използват интернет преди осмата си година, а близо 80% са били активни онлайн още преди да навършат 10. След 12-годишна възраст почти всички вече имат собствен смартфон.
Повече от половината ученици прекарват над четири часа дневно онлайн в свободното си време, а около една четвърт - над шест часа. Самите деца обаче не възприемат това време просто като „седене пред екрана“. Близо 80% общуват всеки ден с приятели онлайн, 62% използват интернет за училище, а 64% търсят информация по лични интереси.
Тук се сблъскват два различни погледа към един и същ свят. За възрастните интернет често започва с опасностите. За децата той започва с живота им.
Това не означава, че рисковете са преувеличени. Напротив. Повече от една пета от учениците казват, че са преживели онлайн тормоз. А 41% посочват, че не биха споделили с никого, ако попаднат на шокиращо съдържание.
Именно тези числа са по-тревожни от часовете пред екрана. Защото дете, което знае как да се предпази, има много по-голям шанс да се справи с риска. Дете, което мълчи, остава само с него.
При преживян онлайн тормоз 44% от децата споделят с родител или друг възрастен, но едва 11% търсят учител или училищен специалист. Това подсказва, че училището все още не е естественото място за търсене на помощ при дигитални проблеми, въпреки че голяма част от тях са пряко свързани с отношенията между учениците.
Сходни тенденции се виждат и в глобалното проучване „Животът онлайн“ на U-Report, в което участват над 211 000 млади хора от 119 държави. България не е включена в него, но международните данни показват същата промяна: онлайн и офлайн животът все по-трудно могат да бъдат разделени. Младите използват дигиталните пространства и за разговори за идентичност, психично здраве и лични трудности, понякога именно защото там им е по-лесно да говорят.
Затова разговорът за детската безопасност онлайн трябва да излезе от рамката на „повече контрол“. Родителските ограничения имат своето място, но не могат да заместят уменията и доверието. Нито едно приложение за родителски контрол няма да помогне, ако детето се страхува да каже какво му се е случило.
Дигиталната грамотност означава и способност да разпознаеш опасността, да мислиш критично, да знаеш кога да прекъснеш контакт и - най-важното - да потърсиш помощ.
Децата няма да се върнат към свят без интернет. Задачата на възрастните не е да ги извадят от него, а да не ги оставят сами вътре. І БГНЕС
