Наблюдава се не просто увеличаване на самото явление педофилия, а по-скоро експлозия на говоренето и обществения натиск около педофилията. Ние живеем в една културна паника, свързана с педофилията. Тя присъства постоянно в медиите, обсъжда се всекидневно, конструира се като включително огромен заговор едва ли не е, особено след случая "Петрохан“. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС социалният психолог доц. Николай Димитров.
По думите му от клинична гледна точка педофилията е психосексуално разстройство, което се характеризира с трайни, интензивни сексуални влечения към деца. Те обикновено са под 13 години и засяга основно мъже. Много важно да се разграничи диагноза, самото сексуално влечение, от поведението, т.е. сексуалното насилие, свързано с педофилията. Не всеки човек с това разстройство извършва престъпления, не всеки извършител на сексуално насилие на деца задължително има клинична диагноза за педофилия.
"Позиционирането на педофилията в медиите е класически пример за морална паника. Обществото създава образа на един изрод педофил, т.е. една демонизирана фигура, която е съвършеният външен враг. Този образ изпълнява една много важна психологическа функция – той ни позволява да проектираме злото някъде навън, върху другия, върху странния човек, върху мрежата, върху сатанинския култ дори ако ще е. И така ние всъщност избягваме по-неудобната истина, че по-голямата част от сексуалното насилие на деца се извършва в близката среда, т.е. от членове на семейството, от роднини, от приятели на семейството, от съседи, от треньори, от учители. Т.е. културният фокус върху организираните педофилски мрежи не разсейва от тази ежедневна банална трагедия на домашното насилие,“ категоричен е той, като според него така се създава защитен механизъм на колективното несъзнавано, което бяга от истината, че педофилията е проблем на близкото обкръжение.
Драстичното увеличаване на публичното говорене според госта имат и технологичен характер заради това, че интернет позволява една почти безпределна анонимност, като в същото време достъпът и възможността за споделяне на материали, свързани с педофилията, са в огромни мащаби. "Това не означава непременно, че има повече извършители, а че престъплението е придобило една нова дигитална форма, която е по-лесно проследима и по-лесно регистрируема. Т.е. самата дефиниция за престъпление вече се е разширила. Гледането на такива материали сега се регистрира като престъпление, което преди не винаги е било така.“
Доц. Николай Димитров посочи още, че най-новите глобални изследвания показват, че разпространението на сексуалното насилие на деца остава високо и стабилно във времето, като това са нива, които не са се променили съществено от 90-те години насам. "И това не подкрепя тезата за епидемия, а по-скоро за една перманентна пандемия, която обществото винаги е толерирало, но сега започва да разпознава и да назовава по-активно. В момента ние сме много по-чувствителни към всяка една форма на насилие на личността, включително на сексуалните. И в този смисъл ние ставаме по-сензитивни, по-чувствителни,“ обясни специалистът.
Социалният психолог изрази съмнение, че публикуването на регистър на педофилите в България е добър начин за справяне с проблема. "Това публично уличаване, публично линчуване по никакъв начин няма да доведе до спад на този морален разпад, който преживява обществото свързано с педофилията. Има начини да се работи с изкореняването на проблемите, но разбира се няма как да живеем в илюзията, че злото може да бъде тотално изкоренено.“
Психолог за идеята за видим регистър на педофилите: Публично линчуване по никакъв начин няма да доведе до спад
