Болести и психологични проблеми водят до безсъние
Нелекуваната сънна апнея също крие рискове от инфаркт, инсулт и атерослероза
Все повече българи страдат от безсъние, гълтат таблетки, за които четат по интернет, но проблемът остава. Обвиняваме стреса, шантавото време, в което живеем, новите технологии. А в събота срещу неделя, отново ще превъртим часовника с един час напред. Какво ние самите трябва да направим, за да подобрим съня си, разговаряме с д-р Петър Чипев.
- Д-р Чипев, как влияе на съня смяната на часовото време?
- Като цяло влияе зле и затова не е препоръчителна тази промяна. Тя така или иначе се случва в днешно време, хората преминават в различни часови зони, когато пътуват, но е излишно да се случва изкуствено в ежедневието ни, както го правим при смяната на часа. Особена тази промяна, която правим сега, през пролетта, може да провокира хипертонични кризи, спазъм на коронарни съдове и мозъчни съответно, има по-висок риск от инфаркт и инсулт. Това е рязка промяна в циркадния ритъм, по който се определя кога сме максимално сънливи и кога да се пробудим сутрин и съответно кога да функционират всички органи, съответно ендокринната система и метаболизмът ни. Изведнъж почваме да правим неща, които организмът е свикнал за прави в различни часове – да се храним, да се натоварваме, да спим и това е вид стрес за целия организъм.
- А колко часа сън са необходими на човек и има ли значение възрастта?
- Има диапазон от часове, при които трябва да спим, за да сме отпочинали според възрастта. При бебетата това може да стига до 14-16 ч., при подрастващите – между 9 и 11 ч., при хората между 18 и 65 г. – между 7 и 9 ч., над 65 г. – между 6 и 8. С времето постепенно намалява количеството сън, което е нужно, за да сме отпочинали и да функционира нормално организмът. Но не само количеството е важно, но има значение качеството на съня, ритъмът. Трябва да се ляга и става в определени часове. Това понякога зависи и от професията, но при повечето хора се налага по-ранно ставане и часът на лягане трябва да е между 22 и 23 ч. Този режим трябва да се спазва редовно, даже в събота и неделя. Ако ни се налага да спим през деня, това е следствие на недоспиване, на преумора или на болест. Дневният сън е нормален само в най-ранна възраст при бебета и малки деца. Така че е необходимо сънят да е през нощта.
- Много хора страдат от безсъние, каква е причината за него?
- Безсънието е по-малко количество сън поради невъзможност от заспиване, чести пробуждания или по-ранно събуждане сутрин. Когато това се случва много често – повече от 3 пъти в седмицата, със сигурност говорим за болестно безсъние – инсомния. Причините може да са много, това е един от най-сложните проблеми в медицината на съня, защото в много случаи инсомнията е вторична, дължи се на друго заболяване. Там има различни неврологични състояния – при деменция, след прекарани инсулти, при психиатрични проблеми като тревожност и депресия. Случва се и при сънна апнея, нарколепсия, синдрома на неспокойните крака и други моторни нарушения. В тези случаи терапията трябва да е насочена към заболяването, а не към симптома. Когато няма заболяване, което да предизвиква безсънието, говорим за първична инсомния, която може да се дължи на социални фактори, характерови особености, генетичен профил, който прави хората предразположени да реагират по подобен начин на стрес, неадекватна промяна в навиците за сън и бодърстване и оттам хронифициране на проблема. В този случай освен приемането на медикаменти, трябва да има и промяна в стила на живот, така че да се повлияят тази проблеми.
- Сънуването на кошмари пречи ли на добрия сън и вярно ли е, че по този начин организмът се освобождава от стреса?
- Сънят е от по-слабо проучените физиологични процеси, защото не е един унифициран процес, а това са различни процеси, които се случват в много органи. С други думи всеки орган спи. По отношение на сънищата в научен план нещата стоят още по-назад, все още не е ясно човек защо сънува, какви процеси се случват в мозъка и кога се формира – в процеса на събуждане или в продължителен период, докато спим. Това, което до момента е сравнително добре доказано е, че тези сънища, които си спомняме, основно ги сънуваме в т.н. рем сън, който е от по-дълбоките фази на съня. Типично за него е, че човек, докато спи, прави бързи движения с очните ябълки. В тази връзка сънищата ги приемаме като признак за добър сън, дори те да са с негативен оттенък, дори да са кошмари, защото тогава човек има рем сън и дълбочина на съня. Стига обаче да не са много чести и толкова неприятни, че човек да изпитва затруднения или да избягва да спи заради тях. Има разлика между лоши сънища и кошмари, защото при кошмарите има вегитативна симптоматика - човек може да има сърцебиене и изпотяване.
- Казахте, че е важно не само времето, но и качество на съня, какво означава това?
- Визираме именно тази формална последователност на стадиите на съня, които са промени в електрическата активност на мозъка, когато функционират всички клетки, особено сърдечният мускул на миокарда, на нервната система. Те предават сигналите помежду си с импулси, които по естеството си са електрически. Ние имаме устройства, с които можем да ги регистрираме по кожата, в случая – по скалпа. Визуално тези електрически сигнали имат определена форма, различни вълни и честоти. Промяната им по време на сън с годините е много регулярна и е характерна при здрави хора. На базата на тези и някои други физиологични промени се различават повърхностен сън, дълбок сън и рем сън. Нощно време те имат определена последователност, определено количество, спрямо общото време, през което спим. И когато тази последователност съществува, казваме, че сънят има добро качество. Това е чисто медицинската страна, защото и субективното усещане на човек е важно – да се събуди отпочинал, това също се отчита.
- Трябва ли хората, страдащи от безсъние да се обърнат към лекар?
- Определено е хубаво да се направи консултация с лекар, но често препращаме хората с инсомния на психолог, защото в редица случаи проблемът е психологически. Но не става дума са психотерапевт, който се занимава с психодинамика, а на когнитивно-поведенчески психолог, това е друго направление, което разглежда проблемите на психиката като проблеми с навиците. В случая – за сън и бодърстване. Когато обаче става дума за болест, която води до безсъние, е редно човек да се консултира с лекар. Масова практика е хората на търсят сами решение, да купуват добавки за сън, да четат в интернет, докато минат години и проблемът им се задълбочи. Така че трябва да се вземе навреме мнение от специалист.
- Какво е сънна апнея и кои хора са предразположени към нея?
- Сънната апнея е едно от най-честите нарушения на съня и със сигурност едно от най-честите дихателни нарушения на съня. Тя представлява прекъсвания на дишането, които по своето естество са физиологични, случват се и при здрави хора. Но ако те са над определена честота, това се нарича сънна апнея. Когато има такова прекъсване, то води до едни кратки пробуждания на мозъка, които наричаме микросъбуждания и които накъсват съня. Когато са много чести водят до кратки или по-дълбоки спадове в кислорода, което пък сумарно сутринта води до ниски нива на кислород и до различни отклонения в организма. Сънната апнея е често повтаряне на такива частични или пълни прекъсвания на дишането по време на сън. Предразположени са по-възрастните хора и хора с наднормено тегло. Тези, които са с първа, втора или трета степен на затлъстяване, имат в пъти по-висок риск от тези с нормално тегло. Килограмите са много важни, но проблемът не се изчерпва с това. Има и хора с нормално тегло, които имат сънна апнея.
- Как човек може да разбере, че има сънна апнея, хъркането признак ли е?
- Хъркането е почти задължителен симптом, но в много случаи то може да не е свързано с нея. Това, което в повечето случаи прави впечатление при сънна апнея е, че това хъркане през определени секунди намалява и се усилва, което може да е признак на намаляване на обема на дишане, или прекъсва напълно през определен брой секунди и се възстановява. Хората трудно обаче могат да го оценят отстрани, освен, ако не изглежда много типично. Редно е човек да се обърне към специалист, когато хърка. Най-малкото това означава проблем в носоглътката, стесняване на хода на горните дихателни пътища, но може да е свързано със заболявания.
- Възможно ли е, ако страдаме от апнея, да спрем изобщо да дишаме и да се задушим?
- Такъв риск има, особено при хора, които имат придружаващи заболявания, особено на белия дроб и на сърцето, които също водят до проблеми с газообмена и при едни тежки спадове нощно време това може да е фатално. В общия случай обаче човек, дори и при 1 дори 2 минути спиране на дишането, се пробужда и продишва, така че риск за живота в повечето случаи няма при сънна апнея. В дългосрочен план обаче тя крие много рискове и води до проблеми, които са фатални. Например – атерослероза, инфаркт, инсулт, хипертонични кризи, лош контрол на захарен диабет, затлъстяване. Да не забравяне и пътно-транспортните произшествия при безсъние – рисково заспиване зад волана или намалена концентрация при шофиране, рисково поведение, емоционални състояния, които на пътя не са препоръчителни. Доказано е и че сънят със своята циркадност, ритъм е свързан с изграждането на имунната памет, на различни имунни процеси и хората с проблеми със съня боледуват по-често и от инфекциозни заболявания.
- Лекува ли се сънна апнея?
- Да, както всички хронични състояния в медицината – дългосрочно, цял живот. Няма лекарства за излекуване на сънната апнея, но има апарати, които подават въздуха, който дишаме, под налягане и поддържат отворени дихателните пътища. Много ефективно е и да се намали теглото, когато има затлъстяване.
- Децата страдат ли от проблеми със съня?
- При децата това се проявява обикновено физиологично – ходенето на сън, нощните страхове. Нещата, които установяваме при проблеми с възрастните са същите и при децата. Дихателните проблеми са много чести поради развитата лимфна тъкан в носоглътката. Сливиците, които изграждат имунитета в тая възраст и блокират постъпването на различни токсини и микроби, хипертрофират и затрудняват дишането, като това може да води до хъркане и до сънна апнея в детска възраст. Безсънието не е много често при деца, но се среща при аутизъм, при някои вродени синдроми, както и при лоша социална среда, проблеми в семейството и училище. Да не говорим и за честото излагане на електронни устройства, които са достъпни за децата и много нарушават съня, за енергийни напитки и електронни цигари – все фактори, които може да влияят на съня.
- Какво е сомнамболизъм и какво трябва да знаят близките на хора, страдащи от него?
- Това е ходене насън, проявява се в дълбокия сън. Част от мозъка се пробужда и различни центрове може да функционират по начина, по който функционират в будно състояние, но на практика човек няма спомен за това, мозъкът спи. Действията и движенията може да са координирани, целенасочени, но нелогични и странни за хората около него. На другия ден човек не помни какво е правил. Този феномен еволюира от просто сядане в леглото, до ставане, излизане от спалнята, рисково поведение – излизане на балкон, използване на електроуред, ножове вилици, което е опасно. Не е правилно да се буди човек в тази ситуация, просто трябва с леки наставления и приканвания да се върне обратно в леглото и той отново заспива. Ако бъде събуден, това може да го стресне и ако е на тераса - да падне.
- Вие сте планинар и обичате високи върхове – над 5000 м. Какви са наблюденията ви за съня на такава височина?
- Освен Арарат, изкачих Калтатар в Хималаите и връх Ухуру в Килиманджаро. Те са с много висока надморска височина. Правех изследвания върху съня с портативна апаратура, която показа доста отклонения. Физиологично там има много промени, които настъпват в дишането, в качеството на съня. Човек се задъхва на такава височина, усетих задуха, който имат пациентите с дихателна недостатъчност. Развива се и безсъние с чести пробуждания нощно време, централна сънна апнея. Разбрах как моят организъм се адаптира физиологично към висока надморска височина. В научен план слязохме оттам с данни, които бяха представени на Европейския конгрес по медицина на съня. За това има известни научни разработки през последните години, но разходките и сънят на висока надморска височина в днешно време са много масови и се осъществяват от хора, които нямат подготовка, имат различни заболявания и е важно за науката да изследва масовия ефект на високата надморска височина върху съня, а не само в научна среда с подготвени аклиматизирани алпинисти. Хубаво е да знаем какво се случва с всеки човек, който отива там.
Д-р Петър Чипев е специалист по пневмология и фтизиатрия и медицина на съня. Той е един от шестимата лекари в страната, сертифициран от Европейското дружество за изследване на съня и един от двамата специалисти по пневмология и фтизиатрия с Европейска диплома по пулмология HERMES. През 2017 г. упълномощен за ръководител на Работната група „Нарушения на дишането по време на сън“ на Фондация „InSpiro“. Носител е на почетната награда на World Sleep Society за инициатива по повод Световния ден на съня 2018 г.
Автор: Ирен Делчева
trud.bg
