Роувърът Perseverance открива в кратера Езеро следи от подземни води, древно езеро и по-късна хидротермална активност
Роувърът Perseverance на НАСА откри нови доказателства, че водата е взаимодействала с част от скалите в кратера Езеро на Марс по най-малко три различни начина преди милиарди години. Резултатите са представени в изследване, публикувано в научното списание Communications Earth & Environment.
Откритието е направено в т.нар. Margin Unit – геоложка зона по вътрешния ръб на кратера Езеро. По данни от орбитални наблюдения учените първоначално са предполагали, че богатите на карбонати скали в района са свързани с древното езеро, съществувало в кратера.
Когато Perseverance достига района през 2023 г., той установява нещо по-сложно. Вместо очакваните седиментни скали открива едрозърнести, кристални магмени скали, богати на оливин. Данните от инструмента SuperCam показват, че по-късно тези скали са били многократно променяни от вода.
„Преди да пристигнем в Margin Unit, водещата хипотеза, базирана на орбиталните наблюдения, беше, че карбонатите са се образували в резултат от взаимодействието с езерото, съществувало в кратера Езеро“, казва Кандис Бедфорд от университета „Пърдю“, водещ автор на изследването. Според нея районът се е оказал своеобразно кръстовище на различни водни системи.
Три епизода на водна активност
Учените могат да възстановят последователността на събитията, но все още не могат да определят точната им възраст.
При първия епизод богати на въглероден диоксид подземни води са взаимодействали с оливина в скалите. В резултат са се образували карбонатни минерали, които са запълнили пукнатини в скалната основа.
Вторият епизод вероятно е свързан с древното езеро в кратера или с промени в системата от подземни води. Учените откриват силициев диоксид в скалите, като той е по-разпространен в участъци, които вероятно са се намирали под древната водна линия. Това показва последваща промяна на вече образуваните карбонати.
Третият епизод е свързан с по-късна хидротермална активност. Perseverance открива в източната част на Margin Unit минерална жила с дебелина около 25 сантиметра, съдържаща калциев сулфат и флуорит. Присъствието на флуорит е важен показател, че през пукнатините са преминавали по-топли флуиди.
Така една и съща геоложка зона се оказва свидетел на последователни промени – първоначално взаимодействие на подземни води със скалите, след това процеси, свързани с древното езеро или подземни флуиди, и накрая движение на по-топли води в дълбочина.
Откритието има значение и за търсенето на следи от древен живот. Взаимодействието между вода и оливин на Земята може да освобождава водород, който е потенциален източник на енергия за някои микроорганизми. Карбонатите и силициевият диоксид също могат да съхраняват информация за условията, при които са се образували. Това обаче не е доказателство, че на Марс е съществувал живот.
Какво показаха земетресенията на Марс
Историята на водата не е единственото доказателство за сложната геоложка еволюция на Червената планета. Данните от мисията Mars InSight показаха, че Марс е сеизмично активен.
Сеизмометърът на InSight е регистрирал повече от 1300 сеизмични събития по време на мисията, продължила от 2018 до края на 2022 г. Сред тях има марсотресения и няколко събития, свързани с метеоритни удари.
Сред регистрираните сигнали са 98 събития от т.нар. нискочестотна група. При част от тях учените все още не могат да определят с достатъчна точност местоположението и произхода им, което продължава да бъде предмет на научен анализ.
Данните от InSight и новите резултати от Perseverance постепенно очертават Марс като планета, чиято история е значително по-сложна от привидно безжизнената повърхност, която виждаме днес. І БГНЕС
