Музеят на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк определи известните художници Иля Репин и Иван Айвазовски като украинци. На сайта на музея в надписа към картината на Айвазовски „Кораб на лунна светлина“ е посочено, че нейният автор е украинец. В биографичната справка, поместена за него, все пак се уточнява, че „художникът е роден в арменско семейство в кримския пристанищен град Феодосия на брега на Черно море“.
Всъщност Иван Айвазовски до момента е бил известен като руски художник от арменски произход, живял през 19-ти век. Обучавал се е в Петербургската художествена академия, живее за кратко в Италия, а след завръщането си в Русия е назначен за главен художник на руския флот. Художникът има близки връзки с политическия и военен елит на страната и често присъства по време на военни маневри. Ползва се с опеката на руското царско семейство и е високо ценен в Русия през целия му живот. Крилатата фраза „достойно за четката на Айвазовски“, популяризирана от Чехов, се използва в Русия, за да „опише нещо неизказано прекрасно“. Родителите на художника са арменци, а самият той в кръщелното си свидетелство е вписан като Ованес, син на Кеворк Айвазян. Баща му е сравнително заможен търговец от полската част на Галиция, а предците му емигрират от Турска Армения през 18-ти век. Брат на художника е известният арменския историк на Арменската апостолическа църква Габриел Айвазовски.
В музея „Метрополитън“ обаче подмяната върви с пълна сила. На страницата с картината „Портрет на Всеволод Михайлович Гаршин“ от Репин се посочва, че художникът „е роден в украинския град Чугуев, когато той е бил част от Руската империя“. Според Уикипедия обаче „Иля Ефимович Репин е руски художник, живописец, майстор на портрети, исторически и битови сцени. Той е една от водещите фигури в движението „Передвижници“. Това е движение на представителите на руския релизъм, често наричани Скитниците или Странстващите, които се противопоставят на академичните ограничения в изкуството по това време. Те са повлияни от обществените възгледи на литературните критици Висарион Белински и Николай Чернишевски, които изразяват либерални идеи. Чернишевски например смята, че цензурата на печата, крепостното право и смъртното наказание са плод на западното влияние, а заради политическата му активност властите забраняват публикуването на негови творби, включително на дисертацията му. В крайна сметка обаче той си пробива път в артистичните среди в Русия от 19 век. През 1863 година, почти веднага след еманципацията на крепостниците, целите на Чернишевски намират реализация с помощта на Передвижниците, които взимат широко разпространената славянофилска идея, че Русия има забележителна, непретенциозна, вътрешна красота и се опитват да я покажат в произведенията си.
Наскоро същият музей стигна още по-далеч, след като, по искане на украински активисти, промени името на картината на френския художник Едгар Дега „Руска танцьорка“ на „Танцьорка в украинска рокля“.