От компанията са категорични, че няма теч на данни
Среднощна хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, основана от бившата барета Алексей Петров, може да осуети предстоящото му завръщане като съветник по икономическата и кибер сигурност в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).
От няколко седмици името на Алексей Петров се спряга упорито, но неофициално, като бъдещ началник на секретен отдел в ДАНС, който в момента се създава, за да се бори с икономическата и кибер престъпност в България.
Случайно или не, но хакер с псевдонима „Емил Кюлев“ е разпратил крадена база с лични данни на над 2,2 млн. български граждани до редица медии, сред които и „Капитал“, в момент, в който се е очаквало да бъде взето решение за назначението на Алексей Петров за съветник на ДАНС.
Според изданието на Иво Прокопиев полученият в редакцията информационен масив съдържа имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“. Само часове след обявлението от застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдят, че има разминавания както в структурата на данните, така и в списъка с клиентите им.
„Теч на данни няма. Те отдавна циркулират в тъмната мрежа, където има огромни бази данни с много информация. Структурата на информацията, която беше поместена, не отговаря на структурата, която ние събираме за наши клиенти. Проверени от нас лица не фигурират в тази база, а такива, които не са наши клиенти, са в нея“, обяви изпълнителният директор на „Лев Инс“ Павел Димитров в интервю за БНР. Според думите му компанията му е минала одит за информационната сигурност от израелския офис на „Прайс Уотърхаус” и докладът показал сигурността на системата.
Според оценката на „Капитал“ обаче изтеклата база данни е най-мащабната след скандала с НАПЛийкс, тъй като става дума за 2.25 млн. души. В масива могат да се намерят лични данни и на обществени фигури, като бившия главен Иван Гешев и настоящия изпълняващ длъжността Борислав Боби Сарафов. В публично изтеклата й част не са включени данни за типа застраховки, които клиентите са ползвали, но хакерът „Емил Кюлев“ твърди, че „разполага с много повече информация, включително и с пълното счетоводство на „Лев Инс“, което показвало злоупотреби и източване чрез огромни месечни бонуси“.
Само по себе си това не е престъпление – финансовите бонуси са напълно легитимна счетоводна операция, стига върху тях да не е платен данък.
Според действащото законодателство Комисията за защита на личните данни би следвало да наложи глоба на „Лев Инс“ в сериозен размер, стигаща до 5 милиона лева. Затова призовава и хакера „Емил Кюлев“, който съветва всички, чиито лични данни са изтекли, да потърсят правата си и да заведат дела срещу застрахователното дружество.
Хора от родните служби за сигурност коментират, че атаката срещу „Лев Инс“ най-вероятно цели да осуети неговото завръщане като съветник в ДАНС. Преди време самият Алексей Петров беше коментирал, че първият атентат срещу него – този пред басейна Спартак“, състоял се на 15 август 2002 г., е бил извършен с цел да бъде осуетено назначението му като началник на Национална служба „Борба с организираната престъпност“ (НСБОП). След неуспешния атентат срещу Алексей Петров, бяха арестувани няколко човека от близкото обкръжение на Васил Божков.
През есента на 2008 г. Алексей Петров беше назначен за съветник в ДАНС от тогавашния директор на службата Петко Сертов, а две години по-късно, след като вече не беше част от ДАНС, бившият командос беше мишена №1 на полицейската операция „Октопод“.
В крайна сметка обаче Алексей Петров беше оневинен по всички обвинения и дори осъди държавата заради повдигнатите недоказани впоследствие тежки обвинения срещу него и застрахователната компания „Лев Инс“.
Слухът, че Алексей Петров може да се завърне в ДАНС, тръгна още в началото на месец юни, когато бившата барета призна в телевизионно интервю, че се познава „по линия на каратето“ с Петко Петков, бащата на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков. И макар Алексей Петров да отрече слуха, че е организирал помирителна среща в неговия ресторант „Делвите“ между Кирил Петков и Бойко Борисов, името му упорито се спряга като бъдещ „консултант“ и „експерт“ в ДАНС.
В интервю за bTV, дадено на 4 юни, Алексей Петров даде заявка, че би се завърнал в ДАНС, ако се „придаде необходимата важност на икономическата сигурност“. Той обаче уточни, че би сторил това за кратко време и с конкретни цели, като изрично подчерта, че не е получавал предложения за публични длъжности.
Що се отнася до твърденията на „Емил Кюлев“, че е извършил безпрецедентна хакерска атака срещу „Лев Инс“, до момента няма официална информация за проверка по случая от Комисията за защита на личните данни, която би трябвало вече да се е намесила в скандала.
Твърдението, че данните са придобити с пробив в системата на компанията, идва от подателя им, който крие самоличността си и се представя с името на застреляния от наемен убиец на светофар в София през 2005 г. банкер Емил Кюлев.
Това не е първият сблъсък между Петров и хакера. През 2020 г. въпросният човек публикува сайт с абонамент за търсачка за крадени лични данни, която нарече „Държавна агенция по дигитално спокойствие“. В базата му се твърди, че има лични данни от системите на Народното събрание, Прокуратурата, Софийския районен съд, Български пощи, МВР и други частни компании и институции. Всяка от тях е предлагана за продан на цени от 2000 до 450 000 евро.
Публикувани бяха и негови телефонни записи на които мъж с модулиран глас разговаря с Алексей Петров и се опитва да го изнудва за пари, докато бившата барета му обяснява, че „не преговаря с терористи”.
В интервю за ютуб канала „Напред и нагоре“ от 2022 г. мъж със скрита самоличност, който се представя за „Емил Кюлев“, твърди, че имал „много добри отношения“ с Алексей Петров, „докато не ме заплаши с убийство”.
Той твърди още, че е хакнал софтуерната система на „Сирма Груп“, която се използва като интеграция между застрахователни брокери и застрахователни компании и „знае всичко“ за клиентите им.
Любопитна подробност е, че в „Лев Инс“ от 2021 г. работи бившият шеф на „Киберсигурност“ в ГДБОП Явор Колев, който беше отстранен от държавна служба, след като името му беше намесено в скандала „Осемте джуджета“ от бизнесмена Илия Златанов.
Името на „Лев Инс“ нашумя напоследък покрай войната й срещу промените в Кодекса за застраховането, които трябваше да гарантират спазването на правилата в международната система „Зелена карта“ и да изпълняват ангажиментите на България за приемането й в Еврозоната. Текстовете бяха атакувани от Съюза за стопанска инициатива, чийто изпълнителен директор е Алексей Петров, и така и не бяха приети в предишното Народно събрание.
Източник: Уикенд