Николай Марков – кухият човек, който търси внимание, като напада всички
Николай Марков отдавна се превърна в емблема на политическото нищожество – човек без идея, без визия и без какъвто и да било принос към обществото. В началото той шумно се представяше като борец срещу статуквото, заканваше се, че ще промени политическата система, обещаваше битки за справедливост. Но реалността се оказа съвсем различна – вместо да руши статуквото, Марков днес е негов най-ревностен защитник.
През последните дни той започна открита кампания на словесни атаки, насочена срещу всеки, който дръзне да има мнение, различно от неговото. Марков вече не дебатира, той просто обижда.
Нападна д-р Цветеслава Гълъбова – уважаван психиатър, която си позволи да каже истини, които не му харесаха. Вместо аргумент, той ѝ „раздаде съвети“ от позицията на самозван авторитет.
Нападна Петър Волгин – журналист и евродепутат, когото Марков се опита да принизи, сякаш така ще издигне себе си.
Нападна и опозицията – хора, които критикуват сегашната власт, докато той самият безсрамно я защитава.
Най-гротескната му изява обаче беше насочена към Соня Момчилова, която се осмели да заяви, че трябва да има референдум. Вместо да подкрепи правото на хората да изразят волята си, Николай Марков директно се обяви против всякакво допитване. За него народът не трябва да има право на глас – трябва да мълчи, а решенията да ги вземат „онези, които му плащат“.
Днес Марков е само жалка сянка на и без това кухия си образ. Нито една телевизия вече не го кани, нито едно радио не иска да го чуе. Той няма публика, няма трибуна, няма кауза. Остана му единствено фейсбук, където настоява да го наричат „Сър Николай Мараков“ и от удобството на дивана където по цял ден изпуска метан и сипе хули по всички – жени, журналисти, политици, опозиционери.
Човек, който някога обещаваше да бори статуквото, днес е най-послушният негов пазач. Човек, който искаше да бъде лидер, днес е сам в стаята си, останал само с газовете си и с болната си амбиция някой да го забележи.
Истината е, че Николай Марков вече е приключил. Политически, обществено и морално. Той е психически лабилен самозванец, който си въобразява, че играе роля на фактор, докато всъщност никой не му обръща внимание. Всичко, което му остава, е да търси скандали, да се заяжда с хора, които имат обществено значение, и да се надява някой да му отговори, за да се почувства жив.
👉 Време е психиатрите в България най-накрая да се заемат с Николай Марков. Не за да го спасят политически – там всичко е изгубено, – а за да му помогнат поне човешки.
Димитър Екатеринов
