Хората от „Има такъв народ“ пак се сетиха за нас – не за да направят нещо добро, а за да ни затворят устата. Новият им законопроект вкарва в затвора всеки, който дръзне да каже истината за нечий „личен живот“. Звучи благородно, нали? А всъщност това е първата крачка към диктатура.
Под „личен живот“ може да се скрие всичко – от това откъде са им парите, през кои хора ги финансират, до защо не вършат нищо за народа. Ако питаш – престъпник си. Ако напишеш нещо – ще те подслушват. Ако кажеш на глас какво мислиш – ще те разследват.
Това ли е демокрацията, за която ни говореха?
Така ли ще изглежда свободата – с белезници за журналистите и страх за всички останали?
ИТН се опитват да се скрият зад фрази като „европейски актове“ и „право на личен живот“. Но истината е проста: искат тишина. Искат медиите да спрат да питат. Искат хората да не ровят. Искат да се върнем във времена, когато се говореше само това, което е „разрешено“.
След като се провалиха във всичко, след като народът им показа червен картон, те сега пробват друго – страх. Щом не могат да спечелят с дела, ще опитат да спечелят с натиск. Щом не могат да убедят хората, ще ги заплашат.
Но този номер няма да мине.
Българите помнят. Помнят какво значи да ти казват какво можеш и какво не можеш да говориш. И този път няма да си мълчим.
Свободата на словото не е лукс – тя е границата, която отделя народа от робството. И ако я прескочим, после няма връщане.
Затова – не на страха, не на диктатурата, не на опитите на ИТН да ни запушат устата. Който се страхува от въпросите на народа, няма място в политиката.
