Георги Първанов отново изплува в публичното пространство с коментар по адрес на евентуална партия на президента Румен Радев. Според него подобна инициатива "едва ли ще има успех". Тези думи не са просто скептицизъм – те звучат като откровена завист от човек, който отдавна е в политическото забвение.
Защото нека си припомним – какво остави след себе си Георги Първанов? Освен спомени за компромисни позиции и партия, която бързо се провали – АБВ, политическото му наследство е нищожно. Опитът му да създаде нова политическа сила завърши с пълен крах. И е показателно: щом той самият не успя да изгради успешна формация, днес гледа с недоверие и завист към Радев, който дори в края на втория си мандат остава най-харесваният и най-доверяваният политик в страната.
Румен Радев не разчита на задкулисие, а на пряка връзка с хората. Той олицетворява това, което Първанов никога не успя – неподправена независимост и твърда позиция. Обществото вижда в Радев фигура, която не се страхува да казва истината и да отстоява националния интерес. Затова доверието към него е високо, дори след осем години в президентството – нещо, с което нито един от предшествениците му, включително самият Първанов, не може да се похвали.
Истината е проста: Георги Първанов отдавна е минало. И както неговата партия АБВ остана в периферията и накрая потъна в небитието, така и неговите коментари днес звучат като глас от едно отдавна забравено време. Затова опитът му да омаловажи възможна инициатива на Румен Радев изглежда не като трезва прогноза, а като проява на човешка слабост – зависник, който не може да приеме, че някой друг постигна онова, което той самият никога не успя.
Радев обаче остава символ на доверието на хората, докато Първанов е символ на едно политическо минало, което никой вече не помни
