Европа плаща за войната в Украйна и осигурява сигурен тил, неутрализирайки предимството на Москва в огневата мощ
Русия е изправена пред фундаментален дисбаланс в стремежа си да принуди Украйна да се подчини чрез засилващи се въздушни удари по търговски центрове, електроцентрали, пристанища и друга инфраструктура. Киев може да разчита на сигурен тил отвъд границите си, в лицето на европейските си съседи, за икономическа устойчивост и военна логистика, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.
Кремъл, чиито рафинерии, пристанища и отбранителна промишленост също са подложени на атаки с украински ракети и дронове, не разполага с подобна подкрепа. Ударите по руската военизирана икономика се превръщат по-пряко в щети върху способността на страната да продължава войната.
Този геополитически дисбаланс до голяма степен компенсира предимството на Русия в огневата мощ. Той се превърна и в основната причина за това, което западни представители определят като разрастваща се руска кампания от саботажи, хакерски атаки и други хибридни операции, целящи да сплашат европейските лидери и избиратели.
Предупреждението към Русия да не пренася военните действия на територията на европейски държави от НАТО е било един от основните сигнали, отправени от директора на Централното разузнавателно управление на САЩ Джон Ратклиф по време на неотдавнашното му посещение в Москва, твърдят запознати с въпроса източници.
Руските представители отдавна определят войната като конфликт срещу „колективния Запад“, а не само срещу Украйна. Тонът на руските заплахи се изостри още повече това лято, включително с предупреждения за военни удари срещу балтийските държави и дори Великобритания.
Икономиката и военните усилия на Украйна бяха подкрепени с 105 млрд. долара нова европейска помощ, одобрена тази година. Средствата са допълнение към огромните обеми финансова помощ и оръжия, предоставени от САЩ и други членове на НАТО след пълномащабното руско нахлуване през 2022 г. Европейски представители вече обсъждат още един пакет със сходен размер, който евентуално може да бъде финансиран със замразени руски активи.
Русия обаче трябва сама да плаща за войната си в момент, когато икономиката ѝ е подложена на натиск от украинските удари и западните санкции. Двама от най-близките съюзници на Москва, Иран и Северна Корея, са в тежко икономическо положение. Китай използва затрудненото положение на Русия, за да договори по-ниски цени на петрола и газа, като същевременно самият той е изправен пред икономически проблеми.
„Те виждат, че Украйна може да оцелее и да продължи да се сражава, защото има достъп до външни ресурси и външна солидарност, и именно това искат да прекъснат или да увредят“, заяви Сергей Лагодински, германски член на Европейския парламент, роден в Русия. По думите му руските лидери смятат, че трябва бързо да преобърнат този дисбаланс.
Голяма част от руската територия, чак до централните райони на Сибир, вече е в обсега на украинските дронове. Украински атаки срещу енергийни съоръжения и логистични складове се извършват почти всяка нощ, както и руските удари срещу Украйна.
Разликата в последствията се вижда особено ясно при горивата. Русия изпитва сериозна горивна криза, след като украински дронове са извадили от строя повече от една трета от капацитета на рафинериите в страната. В същото време бензиностанциите в Украйна работят нормално благодарение на вноса на горива от Европа, въпреки че украинските рафинерии бяха подложени на тежки бомбардировки още през 2022 г.
Украинската армия използва логистични центрове в страни като Полша, Германия и Румъния, а украински отбранителни компании създадоха производствени линии в различни части на Европа. Сред тях е и предприятие за производство на гориво за балистични ракети, което се изгражда в Дания.
С изключение на Беларус и Северна Корея нито една от съседните на Русия държави, включително официалните ѝ военни съюзници в Централна Азия, не подпомага открито военните ѝ усилия. Дори Беларус вече внимава да не предизвика нови западни санкции или военен отговор от Украйна.
От гледна точка на Кремъл ситуацията е непоносима: държави от НАТО нанасят стратегически удари по руската икономика и военния потенциал, включително по космическата програма, производството на балистични ракети и стратегическата авиация, използвайки украински ръце и без да плащат висока цена за това.
„Съществува асиметрия по отношение на способността на Русия да причинява болка и да налага разходи на Запада заради подкрепата му за Украйна“, заяви Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги Русия Евразия“ в Берлин. По думите му Украйна активно е „пренесла войната на територията на противника и получава значителни обучения, съвети и материална подкрепа за тези операции зад вражеските линии“.
Русия, от своя страна, е ограничена от факта, че няма собствена „Украйна“, тоест съюзник, който да може да нанася удари по НАТО и да поема ответните удари, посочи Габуев. Иран и йеменските хуси са най-близките подобия на такава ситуация, но те имат собствени приоритети, съсредоточени върху Близкия изток, които само частично съвпадат с тези на Москва, а възможностите им да влияят върху европейските решения са ограничени.
Това оставя хибридната война като един от основните инструменти на Москва за промяна на отношението в Европа. Терминът обхваща широк спектър от действия, сред които неотдавнашен инцидент с дрон, свързан с украински товарен самолет на германското летище Лайпциг/Хале, кибератаки, нарушили работата на полските железници, и серия от експлозии в европейски предприятия от отбранителната промишленост.
„Това, което виждаме, е, че въпреки изключително сериозната съпротива, с която руснаците се сблъскват в Украйна, те засилват хибридните действия в Европа, а склонността им да поемат риск нараства“, предупреди високопоставен представител на НАТО.
В Москва все по-силно се налага идеята, че за да спечели войната, Русия трябва да атакува военни и логистични цели в европейски държави, заяви Хана Ноте, директор за Евразия в Центъра за изследване на неразпространението „Джеймс Мартин“ и автор на неотдавнашната книга „Ще ги надживеем“, посветена на руската външна политика и политика за сигурност.
„От руска страна отдавна има ястреби, които твърдят, че Русия води войната с едната ръка зад гърба си. Тези гласове стават все по-силни и ще стават още по-силни. Ключовият въпрос е: докъде ще стигне Русия? Колко ще засили действията си, за да се справи с този проблем?“, каза тя.
Следващата стъпка на Москва по стълбицата на ескалацията може да бъде ограничена еднократна атака, вероятно с използването на пленени украински дронове, но също и ракети, срещу една или две логистични цели на европейска територия, свързани с подкрепата за Украйна, предупреждават някои представители. Полуофициални коментатори по руската телевизия от месеци настояват именно за подобен ход.
„Все повече се тревожа, че може да видим един-единствен удар някъде като послание, което да провери как ще реагира населението в момент, когато европейските общества стават все по-уморени от войната“, заяви Даниел Шелиговски, ръководител на програмата за Източна Европа в Полския институт за международни отношения. „В такава ситуация бих бил много по-притеснен от обществената реакция. До каква степен нашите общества са психологически подготвени за това, не знам.“
Подобен риск обаче може сериозно да се обърне срещу Москва, като засили решимостта на Европа да се противопоставя на Русия точно в момент, когато партии, благосклонни към Москва, набират сила преди изборите във Франция, Германия и Италия.
В Германия засилването на руската хибридна война вече се оказва контрапродуктивно, заяви видният депутат от управляващия Християндемократически съюз Норберт Рьотген. „За германците става все по-ясно, че Русия е заплаха и за тях, което засилва политическата решимост на Германия. Вярно е, че една трета от населението е против силната подкрепа за Украйна. Но останалите две трети са още по-твърдо убедени в необходимостта от тази подкрепа“, каза той.
Западните поддръжници на Украйна, както и самата Украйна, разполагат с възможности да увеличат натиска върху Русия при по-нататъшна ескалация на конфликта. САЩ биха могли значително да увеличат способността на Украйна да поразява руски балистични ракетни батареи, като разрешат използването на сателитната мрежа Starlink за насочване на дронове над руска територия. Киев същевременно досега се въздържа от атаки срещу руски летища, въпреки че собствената гражданска авиация на Украйна е спряна от 2022 г.
„Украйна вече започна да нанася удари по начин, който показва на обикновените руснаци, че войната е реална, че тя е в домовете им, а не просто нещо, което виждат по телевизията“, заяви Хана Шелест, директор по изследванията на сигурността в базирания в Киев аналитичен център „Украински призм“. „Но Украйна все още проявява значителна сдържаност. Въпросът е: докога?“
Въпреки нарастващите проблеми на руската икономика, индустриалното производство е останало без растеж през първата половина на 2026 г., въпреки огромните разходи за нови оръжия, малко западни представители очакват Владимир Путин да потърси мир заради щетите, нанесени от украинските атаки.
„По един или друг начин руснаците ще разширят войната, защото в голямата им стратегия Украйна е препятствие, а не наградата. Целта им е по-голямо влияние върху Европа и отвъд нея. НАТО не успя да възпре руската агресия срещу Украйна и сега възниква въпросът дали НАТО действително може да възпре руската агресия срещу самия алианс“, заяви Александър В. Данилюк, председател на Центъра за реформи в отбраната в Киев и бивш военен и разузнавателен служител.
Със засилването на разрушаването на украинските градове Москва изпраща сигнал към останалата част от Европа, че всяка съпротива е толкова болезнена, че би било по-добре да се приеме волята на Кремъл, добави Данилюк: „Крепост, която оказва съпротива, трябва да бъде разрушена като предупреждение към останалите. Това е стар принцип, още от асирийците и монголите, и Русия го следва и днес. Посланието е, че ако НАТО не може да ви защити и не искате да бъдете унищожени като Украйна, тогава единственият ви източник на гаранции за сигурност е Русия.“
Председателят на комисията по външни работи на естонския парламент Марко Михкелсон заяви, че е съгласен, че стратегическата цел на Москва остава непроменена: завладяването на Украйна и разрушаването на европейската колективна сигурност. По думите му обаче няма промяна в руската военна позиция по границите от Финландия през балтийските държави до Полша, нито има признаци за подготовка на нашествие.
„Картината зад нашите граници е, че целият им фокус е върху Украйна. Не мисля, че във военно отношение в момента те едновременно са готови и имат желание да направят нещо тук“, каза той.
Някои обаче се опасяват, че това може да се промени.
В неотдавнашна статия, публикувана в „Икономист“, полският външен министър Радослав Сикорски предупреди, че руските хибридни атаки срещу европейски държави представляват разузнаване чрез бойни действия, при което се тестват реакциите и се подготвя почвата за по-мащабна офанзива.
За да възпре подобна офанзива, Европа трябва да убеди Русия „че сме готови да пожертваме повече от пари, за да защитим себе си“. | БГНЕС
