Ерата на контрола над ядрените арсенали приключва тази седмица, защото изтича срокът на действие на последния правен механизъм, ограничаващ количеството разгърнати ядрени оръжия в Русия и САЩ, пише в. "Файненшъл Таймс".
Договорът СНВ-3, който ограничава броя на бойните ракети и бойните глави в двата най-големи ядрени арсенала в света, изтича в четвъртък. Тъй като перспективите за бъдещи преговори изглеждат мрачни, това потенциално отваря нова ера на ядрена политика на ръба на война между великите сили.
"Смятам, че в момента сме на прага на нова надпревара във въоръжаването... Не мисля, че през живота ми ще бъде сключен още един договор, ограничаващ броя на въоръженията", заяви Джеймс Актън, съдиректор на програмата за ядрена политика във Фондацията "Карнеги за международен мир".
Прекратяването на договора слага край на повече от половин век опити на Москва и Вашингтон - с различна степен на недоверие - да ограничат своите арсенали. Тези усилия продължиха от споразуменията от времето на Ричард Никсън и Леонид Брежнев през 1972 г. до преговорите между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов през 1985 г. на брега на Женевското езеро.
Подписаният през 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна, договор СНВ-1 наложи първите значителни ограничения върху стратегическите ядрени оръжия на САЩ и Русия и установи режим на инспекции, който стана образец за контрол над въоръженията след Студената война.
След кратка пауза той беше заменен от нов договор за СНВ, подписан през 2010 г. и удължен през 2021 г. Той ограничи броя на ядрените бойни глави, разположени от всяка страна, до 1550 - повече от достатъчно, за да унищожат една друга и по-голямата част от света.
Руският президент Владимир Путин предложи двете страни доброволно да продължат да спазват настоящите ограничения след изтичането на срока на договора. Доналд Тръмп, който нарече предложението на руския си колега "добра идея", все още не е дал официален отговор, но даде да се разбере, че би предпочел "ново, много по-изгодно споразумение" с Русия и Китай.
"Президентът Тръмп многократно е заявявал необходимостта от решаване на проблема с заплахата, която ядрените оръжия представляват за света, и даде да се разбере, че би искал да запази ограниченията върху ядрените оръжия и да включи Китай в преговорите за контрол над въоръженията", заяви представител на Белия дом.
Обсъждането на договора, подписан през 2010 г. по време на неуспешния "рестарт" на отношенията с Русия от тогавашния президент на САЩ Барак Обама, се провали, след като Путин даде заповед за пълномащабно нахлуване в Украйна през 2022 г. Година по-късно Путин прекрати участието на Русия в договора и намекна, че Москва може да възобнови ядрените си опити.
Миналата година Тръмп нареди на Пентагона да възобнови ядрените опити "при равни условия" с Русия и Китай. Не беше ясно дали има предвид експлозивни ядрени опити или опити с оръжия, способни да пренасят атомни устройства.
"Не може да има договор, който да е по-добър от общия статус на вашите отношения. Затова липсата на договор е отражение на това, което се случва" в по-широк смисъл между САЩ и Русия, каза директорът на проекта "Руски ядрени сили" Павел Подвиг.
Тръмп, който е известен с непредсказуемия си стил, все още може в последния момент да обяви, че възнамерява да приеме предложението на Путин да спазва ограниченията на договора още една година.
Роуз Геттемюлер, която беше главен преговарящ от страна на САЩ по договора в качеството си на заместник-държавен секретар по контрола над въоръженията, заяви, че приемането на предложението на Путин за доброволно удължаване е "очевидно решение".
Според нея САЩ могат да се окажат в по-слаба позиция, ако двете страни започнат да се състезават в увеличаването на броя на бойните глави на ракети и бомбардировачи. "Русия може да добавя бойни глави по-бързо от нас", отбеляза тя.
Бившият президент на Русия Дмитрий Медведев, който водеше преговори с администрацията на Обама по повод Договора СНВ-3 за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения, в края на януари заяви, че напрежението около Украйна и принципните различия с Вашингтон по въпроса за контрола над въоръженията правят сключването на ново споразумение малко вероятно.
"Очевидно е, че от страна на САЩ не се получават достатъчно положителни сигнали... По-добре е да не се сключва никакво [ново споразумение], отколкото да се сключи такова, което само маскира взаимното недоверие и провокира надпревара във въоръжаването в други страни", каза той.
Въпреки че Русия спазва договора, тя продължава серийното производство на нови ядрени оръжия и бойни глави, докато САЩ предпочитат да модернизират старите си запаси.
Професорът от Московската висша школа по икономика Василий Кашин заяви, че Москва не е заинтересована от увеличаване на своя арсенал, докато поддържа стратегически паритет със САЩ.
"Ние сме доволни от настоящото състояние на нещата и нашата сигурност вече е гарантирана. Защо да започваме надпревара във въоръжаването и да харчим допълнителни средства за това? Нямаме нужда от това, защото и без друго имаме предимство", казва Кашин.
Договорът СНВ-3 предвиждаше и подробен процес на проверка и уведомяване, чиято цел беше да намали риска от възникване на недоразумения, които могат бързо да прераснат в ядрена криза.
Инспекциите обаче бяха преустановени по време на пандемията от COVID-19, а след това и напълно прекратен, когато Путин спря участието на Русия в договора през 2023 г. Според Подвиг, предложението на Путин да удължи ограниченията с още една година няма да има смисъл, ако Русия не се съгласи да възобнови процеса на верификация.
"Ценността на Договора СНВ-3 се състоеше не в самите ограничения, а в цялата тази система от инспекции, обмен на данни и уведомления. Ако можехме да получим по-високи тавани, но с запазване на целия този механизъм за прозрачност, това би било добър компромис... Това изисква доста висока степен на сътрудничество, доверие и взаимно уважение. Това е добрата страна на тази система", казва Подвиг.
Но недоверието във връзка със спирането на инспекциите и войната в Украйна се усилва от появата на нови оръжия, които не са обхванати от действащото споразумение. Русия разработва авангардни системи за доставка на ядрени оръжия, като крилатата ракета с ядрена енергийна установка "Буревестник" и подводният ядрен апарат "Посейдон", както и хиперзвукови неядрени системи, включително балистичната ракета "Орешник".
"Изтичането на срока на действие на Договора СНВ-3 всъщност не е свързано със самото споразумение. Става въпрос за по-широка тенденция на недоверие и незаинтересованост към контрола над въоръженията като цяло", казва заместник-директорът на проекта за ядрена информация на Федерацията на американските учени Мат Корда.
Тръмп също така прокарва проекта за противоракетна отбрана "Златен купол", който Медведев нарече "изключително провокативен". Той заяви, че този проект "напълно противоречи на твърдението, че настъпателните и отбранителните стратегически въоръжения са неразривно свързани" в преамбюла към Договора СНВ-3.
Стремежът на Китай да създаде собствен ядрен арсенал усложни преговорите за контрол над ядрените оръжия. Тръмп неколкократно заяви, че би искал да привлече Пекин към ядреното споразумение с Москва.
На САЩ и Русия се падат 86% от световните запаси от това разрушително оръжие, въпреки че през последните години арсеналът на Китай се е удвоил.
От своя страна, Пекин едва ли ще разгледа идеята за контрол над въоръженията, докато не достигне паритет със САЩ.
"Ядрените оръжия на Китай са проблем на Тръмп, а не наш", казва Кашин, като допълва: "Разговорите, че САЩ трябва да бъдат толкова силни, колкото Русия и Китай взети заедно, могат да предизвикат нова надпревара във въоръжаването".
Източник: dir.bg
