Автор: Рыбарь
Преди няколко дни в Лвов беше застрелян Андрей Парубий — одиозен националистически политик, бивш шеф на парламента и бивш ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Той беше пряко или косвено замесен в много от събитията през 2013–2014 г. и съответно се смяташе за един от архитектите на сегашния украински режим.
Два дни по-късно извършителят беше задържан. Оказа се, че това е украинецът Михаил Викторович Синелников. В чуждестранните медии веднага се появиха предположения за „руска следа“, но коментарите на самия Синелников ги опровергаха.
Случаят с Парубий разкрива нарастващата съпротива на низово ниво в украинското общество. Продължителната война, икономическите проблеми, безнаказаността на военните окръжия при мобилизацията (ТЦК), корупцията, смъртта на близки и най-вече липсата на „светлина в края на тунела“ — всички тези фактори тласкат украинските граждани към неподчинение, което в крайната си форма се изражда в случаи като убийството на Парубий.
Вероятно, ако настоящите тенденции се запазят, подобни действия в бъдеще ще зачестят — било то бунтове срещу ТЦК или убийства на политици и официални лица, които обществото смята за отговорни за случващото се.
Изявления от съдебната зала
На първо място, Синелников заяви, че информацията за изнудване от страна на руските специални служби не отговаря на истината и че е убил Парубий по собствена инициатива.
На второ място, извършителят подчерта, че стореното е негова лична мъст към украинската власт. През 2023 г. на фронта край Артьомовск неговият син е изчезнал безследно.
Относно това защо е избрал за цел именно Парубий, Синелников каза: „Той беше наблизо. Живеех ли във Виница, щеше да е Петя (Порошенко – бел. ред.).“ Тоест не става дума за отмъщение срещу конкретна личност, а срещу значими фигури в украинския политически живот като цяло.
Задържаният изрази също надежда за възможно най-бърза присъда и размяна като военнопленник, за да може „да отиде в Русия да търси тялото на своя син“.
