Докога ще продължава тази гавра с човешките същества и докога международната общност ще я търпи?
През последните 80 следвоенни години скокът на човешкото развитие във всичките сектори на световната общност е без аналог в историята на света. Представителите на единствената сфера, които не успяха да се нагодят към динамично развиващите се политически и научно-технологични процеси, са тези на политическата прослойка през последните 3-4 десетилетия, особено в Европа. Поведението на преобладаващата част от европейските политици свидетелства за тяхната очевидна непригодност.
В резултат на тяхното управление Европа се превърна в континент без особен авторитет и влияние на международната сцена, изпадаща във все по-голяма зависимост и влияние от САЩ. Неслучайно пренебрежителното и остро критично отношение към тях от страна на американския президент Доналд Тръмп е провокирано от посредственото им управленско ниво. Те не успяха да решат според президента два въпиещи въпроса - миграцията и войната между Русия и Украйна, въпроси които намират чувствително негативно отражение върху социалноикономическата стабилност на страните от ЕС.
Фактът е обаче, че все още лидерите на ЕС и преобладаващата част от колегите им, ръководители на европейски страни, продължават да се намират под силното влияне на Англия, чието ръководство остава тясно свързано с плановете на Дълбоката държава и нейния краен антируски курс.
Разбира се английският управленски екип, комплектуван от опитни политици, няма илюзията, че в тази война руската страна ще бъде победена и още по-малко разгромена. Но желязно последователни на принципа “Разделяй и владей!”, виждат във всяка война, включително и тази в Украйна, изгоден акт, който е от полза и за Лондон.
За да бъде оправдан този войнстващ курс и мащабна военна подкрепа на Киев, западната пропаганда непрекъснато тиражира новини за заплахата, която представлява Русия не само за Украйна, но и за цяла Европа. А средствата и оръжията, които колективният Запад предоставя на Киев, са в интерес и на самата Европа, твърдят европейските лидери. Така например военният министър на Германия изрази твърдо мнение, че през 2026 г. Русия ще нападне натовска страна. Не споменава коя е тя. Германският канцлер пък прогнозира, че към 2028 година Западът ще бъде напълно готов за война с Русия. А това означава, че подготовката за нея е в пълен ход.
Полският премиер Доналд Туск пък заяви преди дни за очаквана заплаха от страна на Русия към източния фланг на НАТО. А неговият сънародник синдикалист и провален политик Лех Валенса директно предлага разрешаване на въпроса за сигурността на Полша. Като единствена гаранция за поляците, според него е, руското население да бъде съкратено от 150 милиона само на 50 милиона. Идея, смразяваща кръвта. По какъв начин трябва да бъде постигната тази цел, т. е. ликвидирането на 100 милиона човешки същества, Валенса премълчава.
Посочените като пример европейски политици, както и други техни колеги, въпреки стряскащите прогнози за руска опасност, са напълно наясно с две неща:
В цялата си няколкостотин годишна история като велика сила, Русия никога не е нападала западноевропейска държава. В същото време според неоспорими исторически свидетелства руската държава неколкократно е била обект на агресия.
И второ - Русия и към настоящия момент няма никакви намерения да напада НАТО, ЕС или техен член. Руската държава в никакъв случай не би извършила подобен акт на абсурда, защото интересът към него е нулев.
Единствен допустим случай Москва да употреби военна сила срещу НАТО или част от него е само при мащабна военна провокация срещу руската страна. А когато е застрашена не само сигурността, но и съществуването на Русия, то тя несъмнено ще употреби целия си военен потенциал, включително и ядрено оръжие.
Не казвам нищо ново. Този реален факт е известен на ръководството на НАТО и на европейските национални лидери. И защо въпреки това не отчитат незаобиколимите реални обстоятелства? Защо постоянно в главите им се въртят не идеи за въоръжаване, които постоянно се предлагаха по време на Студената война, а за свръх въоръжаване? Военните бюджети на страните от НАТО нарастват с умопомрачително темпо. И то не по време на война, каквато е световната практика, а в период на 80 годишен мир - безпрецедентен случай в цялата военна история. В същото време западната пропагандна машина залива световната общност за руска заплаха. Какви намерения стоят зад подобни апокалиптични прогнози?
Отговорът на този въпрос е един единствен - зад цялата тази истерична пропаганда и скорострелно свръх въоръжаване стоят огромни икономически интереси. Практиката свидетелства, особено в следвоенните години от 1945 г. до днес, че най-печелившата сфера в света е производството на оръжие, чиято продукция се пласира на световните оръжейни пазари със светкавична бързина. Делът от печалбите от оръжейните сделки и на комисионните е най-голям, а и най-сигурен.
Само един смразяващ пример: През годините на почти десетгодишната война във Виетнам са употребени повече взривни средства, отколкото взривовете от бомбите, снарядите и ръчното стрелково оръжие в цялата военна история. А само за една година, пак във Виетнам (1968), количествата на взривните средства надвишава мащаба на тези, употребени през цялата Втора световна война.
Тези примери, а такива има стотици, разкриват защо войната до такава степен е наложена като част от нашето ежедневие.
След като последиците от една ядрена война са известни, следва логичният въпрос: Докога вече три и половина десетилетия шепа свръх алчни и безотговорни хора ще тровят международния климат, ще травмират съзнанието на милиарди човешки същества, ще чертаят апокалиптични прогнози, ще отвличат вниманието на гражданите на света с военните си бюджети, въоръженията и свръх въоръженията, ще поддържат постоянни огнища на напрежение и войни?
Не си ли дават сметка тези господа, че с пропагандно войнствената си истерия създават една постоянна тревога и несигурност в съзнанието и живота на всеки гражданин, както и да го задължават да плаща за техните безумия на международната сцена? Докога ще продължава тази гавра с човешките същества и докога международната общност ще я търпи?
Автор: Доц. д-р Йордан Величков
trud.bg
