„Ние преоткрихме какво могат великите нации – да постигнат невъзможното“, каза френският президент Еманюел Макрон по време на церемонията
Пет години и половина след опустошителния пожар, сърцето на Париж, символът на вярата, надежда и обединението – готическата катедрала „Нотр Дам“ бе официално открита след мащабната реконструкция в присъствието на над 1500 официални гости – президенти, премиери, крале, принцове и хиляди обикновени граждани.
Парижкият архиепископ Лоран Юлрик, който държеше жезъл, издялан от обгорели от пожара греди, символично даде начало на церемонията по откриването с три звучни потропвания по портите на катедралата, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
„Ние преоткрихме какво могат великите нации – да постигат невъзможното“, каза френският президент Еманюел Макрон. Той говори за волята, за надеждата, за едно невиждано братско сплотяване на хората, за да бъде възстановен храмът.
Макрон изрази „благодарността на френската нация“ за реконструкцията на „Нотр Дам“.
„Трябва да пазим като съкровище този урок, който показа нашата крехкост, смирение и решителност, и никога да не забравяме колко много е важен всеки човек и колко много величието на тази катедрала е неразривно свързано с работата на всички“, заключи държавният глава на Франция.
Преди това той посрещна държавни и правителствени ръководители, знатни персони, сред които новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, украинският президент Володимир Зеленски, британският принц Уилям и др.
На грандиозната церемония по официалното отваряне на реставрираната катедрала присъстват 1500 високопоставени гости, сред които е и българският президент Румен Радев със съпругата си Десислава.
По-късно Макрон дава официална официална вечеря за гостите. Заради лошото време в Париж концертът, с който приключи церемонията, бе излъчен на запис, направен снощи, а не се проведе на живо, както бе първоначално планирано.
В записа на концерта, направен пред катедралата, участваха филхармоничният оркестър на „Радио Франс“, дирижиран от венецуелският диригент Густаво Дудамел, китайският пианист Лан Лан, южноафриканското сопрано Прити Йенде, тримата изпълнители Клара Лусиани, Виане и Гару, които са много популярни във Франция, френско-бенинската певица Анжелик Киджо, ливанската певица Хиба Тауаджи, френската оперна прима Жюли Фюш, американският челист от китайски произход Йо-Йо Ма, който е роден в Париж, американският рапър Фарел Уилямс и др.
За президента Макрон, който се застъпи за амбициозния петгодишен график на реставрацията, това е рядък момент на единство на фона на дълбоката вътрешнополитическа криза във Франция и заплахите, пред които е изправено президентското му наследство.
Церемонията се превърна в значимо дипломатическо събитие, коментира АП.
Освен това реставрираната катедрала отваря врати във времена на глобални вълнения, когато в Украйна и Близкия изток се водят войни. На фона на това разделение възкръсването на катедралата се превръща в рядък символ на устойчивост и единство.
„Нотр Дам“ не е просто френски паметник – тя е великолепен знак на надеждата“, каза управителят на катедралата Оливие Рибадо Дюма. „Това, което изглеждаше невъзможно, стана реалност“, допълни той.
Събирането на световните лидери в Париж отразява значението на катедралата като светилище на общото наследство и напомняне за непреходната сила на вярата. Украинският пастор Андрий Морквас, който присъства на първата си меса в „Нотр Дам“ от повече от десетилетие, намери надежда във възраждането на катедралата. „Бог е могъщ, Той може да промени нещата“, каза Морквас.
Бъдещето на Обединена Европа е немислимо без уважението и опазването на християнското и културното наследство на Стария континент, подчерта българският президент пред журналисти в Париж
„Парижката Света Богородица“ е символ на европейската култура, история и традиция и успешното и особено впечатляващо възстановяване на катедралата олицетворява способността на Европа да надмогва кризите, заяви Румен Радев.
Държавният глава подчерта, че бъдещето на Обединена Европа е немислимо без уважението и опазването на християнското и културното наследство на Стария континент. Част от това европейско наследство е и защитата, която Европа предоставя на правата и свободите на своите граждани.
Във връзка с това президентът Радев посочи, че визитата му във Франция има и друга цел отвъд символиката и подчерта, че в понеделник в Страсбург по инициатива на генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе двамата ще проведат среща. Ще дискутираме ролята на най-старата европейска политическа организация да гарантира и да защитава човешките права, демокрацията и върховенството на закона в европейските държави, което, в нашия регион е все още предизвикателство, заяви Румен Радев.
Нотр Дам – феникс в сърцето на Париж
Хиляди майстори – от дърводелци и каменоделци до художници на витражи, работиха денонощно през последните пет години, като използваха датиращи от векове методи за възстановяване, за да поправят или заменят всичко, което е било унищожено или повредено.
„Нотр Дам“ е нещо повече от парижки или френски паметник. Това е световен монумент“, казва историкът Дамиен Берн. „Това е забележителност, емблема, отправна точка в един глобализиран свят, в който всичко се развива“, каза Берн, който е член на научния съвет за реставрацията.
Първият камък на катедралата е положен през 1163 г., а строителството продължава през по-голямата част от следващото столетие, като основните реставрации и допълнения през XVII и XVIII век.
Виктор Юго помага катедралата да се превърне в символ на Париж и Франция, когато я използва като място на действието в романа си „Парижката света Богородица“ от 1831 г.
Повече от 840 милиона евро се изсипват от целия свят за ремонта на катедралата, като са останали средства за допълнителни инвестиции в сградата. Сега Католическата църква очаква катедралата да посреща около 15 милиона посетители годишно.
Хиляди майстори – от дърводелци и каменоделци до художници на витражи, работиха денонощно през последните пет години
Снимки: БТА/АР
Източник: dir.bg