С поредното завъртане на стрелките на часовника обществото отново се изправя пред въпроса как промяната на времето влияе върху организма.
"С зимното часово време печелим един час повече сън, но въпреки това адаптацията не е лесна. Организмът ни е съвършено настроена система, в която всяка клетка и всеки орган работят в синхрон със светлината и тъмнината. Дори промяната само с един час изисква време за приспособяване – обикновено между три и седем дни“, посочи пред NOVA NEWS кардиологът д-р Петър Калайджиев – специалист по медицина на съня.
Специалистът подчерта, че делението на хората на "сови“ и "чучулиги“ не е мит, а генетично заложена особеност. "Още през 2017 г. трима учени получиха Нобелова награда за откриването на гените, които определят нашите циркадни ритми. Тоест, това дали сме активни сутрин или вечер е заложено в ДНК-то ни“, каза той.
По думите му смяната на времето е форма на "мини джетлаг“, която може да предизвика стрес в организма: "Доказано е, че след смяната на часовото време се увеличават случаите на инфаркт с 3–5%, както и инцидентите на пътя и на работното място. Това показва, че промяната влияе негативно и трябва да сме внимателни“.
Медицинският фелдшер Мариана Божанова от болница ИСУЛ пък коментира как се отразява въртенето на стрелките върху хората с нощни дежурства. "Работя в нервна клиника вече 34 години. Дежурствата са тежки – по 7–8 нощни и също толкова дневни. След нощно дежурство денят е направо загубен. Трудно се почива, защото нощният сън не е като дневния“, заяви тя.
Божанова призна, че след дежурство става по-раздразнителна и усеща умората, но промяната на времето лично не ѝ влияе силно.
"При нас биологичният часовник е вече разбутан – няма значение дали е ден или нощ. Даже се шегувам, че ако съм на купон до сутринта, не ми тежи – свикнала съм на нощни смени“, каза още тя.
Все пак тя отправи апел към пациентите за повече разбиране към медицинския персонал. "Понякога след тежки нощни дежурства ставаме по-изнервени, а пациентите не винаги го осъзнават. Важно е да има взаимно уважение – защото ние също сме хора, които се борят със съня и умората“, сподели медицинският фелдшер.
Как да се адаптираме към смяната на времето
Д-р Калайджиев коментира, че макар хората на дежурства да развиват адаптация, тя не е перфектна и не е здравословна.
"Персоналът, който работи на смени, е най-уязвим към смяната на времето. Всеки трябва да даде на тялото си време да се нагоди – с 10–15 минути по-ранно лягане и ставане в дните преди промяната. Сутрешната светлина също е много важна за събуждането на мозъка“, отбеляза той.
Кардиологът предупреди, че хората с хронични сърдечни заболявания и хипертония трябва да внимават особено много. "Смяната на часа води до излив на стресови хормони и дисбаланс на нервната система. Затова при тях адаптацията трябва да бъде плавна. Вечер минимизирайте синята светлина от екрани и спазвайте добра хигиена на съня – хладна стая, без телевизор и телефон в леглото“.
Кардиолог: Дори промяната само с един час изисква време за приспособяване – обикновено между три и седем дни
