Прекаляваме с фиксацията върху Корнелия Нинова. Но няма да станем лидерска партия
Интервю на Таня Джоева за грешките на БСП в кампанията, българските олигарси и почитателите на Айн Ранд, забогатели с обществени поръчки
Ще ми позволиш да говорим на „ти”, защото отдавна се познаваме като колеги. Сега обаче ти си от страната, която трябва да дава отговори. Как един журналист свиква с подобна промяна? Бил си в кулоарите с микрофон, сега изведнъж – в парламентарната зала!
В кулоарите, и то десетки години. Тъй като дълго съм обикалял там, мислех, че преходът ще е лесен. Но той е и смислов, и политически, и всякакъв. Заставайки от другата страна, вниманието е концентрирано върху теб. Всяка изтървана дума може да бъде превърната в голям скандал. Както правят някои. Един прогерберски сайт например –vevesti, се опита да създаде скандал от това, че харесвам и подкрепям Меланшон. Това, разбира се, издава непознаване на европейската политическа обстановка, но показва също, че всяка твоя дума може да бъде обърната срещу тебе.Не че като журналист не са се карали с мен. Но са се карали с Александър Симов. Сега през мен ще атакуват БСП. Има и един процес на дисциплина, с който най-трудно свиквам.
Извинявай, нали не казваш на нашите читатели, че журналистите са недисциплинирани хора?
Не, не! Искам да кажа, че журналистът има свобода, когато не е ограничен от капиталско-прокопиевски, пеевски и прочее инструментариуми. Свободният журналист може да бъде и хулиган, и аналитичен, и мъдър. Депутатското поведение изисква строга етикеция. Моята душевност е по-импулсивна. Казвам го самокритично. Аз съм човек, който скача, взема думата, влиза остро, когато се ядоса. А в парламента се цени по-дипломатичният тон, заобикалянето, английският хумор, а не бруталният конфликт. Не е лесно да се свикне. Затова не съм склонен да се откажа от журналистиката и все още пиша, за да не губя реактивния инстинкт.
Не се ли раздвояваш по този начин?
Има известен интелектуален дискомфорт, признавам. Но никой не очаква от мен свръхобективност, защото съм задал параметрите – аз съм ляв, социалист, бесепар. Никой не може да очаква от мен апологетика на дясната политика. Но дори когато пиша за БСП, се опитвам да се отдалеча от себе си, да видя нещата от друг ъгъл.
Случи ли ти се вече колеги от БСП да ти направят забележка, че си остър?
Не.
Виждам, че ходиш с костюми.
Да, купих си и вратовръзки. Дрескодът е уважение към институцията. Подразних се първия ден на колеги от други парламентарни групи, които дойдоха с дънки. Някои от тях струваха колкото четири костюма от моите, но все пак подобно облекло не е за парламента.
Спомняш ли си как откриха 39-ото Народно събрание? Парламентът, в който царската партия имаше 120 депутати и всички те – нови лица.
Спомням си. Раздаваха „Приказка за стълбата” на Смирненски и свършиха като в „Приказка за стълбата”. В това събрание се родиха първите корпоративни групи по интереси. „Приказка за стълбата” е гениален текст. За съжаление, всеки парламент завършва като тотална гавра с него.
И с 8-10% доверие… Как ще се чувстваш, ако и този приключи така?
Аз съм убеден, че ще завърши с ниски нива на доверие. Казвам го сега, за да ме упрекнат после, че говоря от злоба. Последните три месеци ме правят песимист. Народното събрание роди вече правителство на голямата подмяна, на голямата лъжа, на безвремието. Роди около 60 потъпкани обещания от страна на патриотите. Отделно имаме един ехиден полуполицейски стил на управление. Този парламент трудно ще роди смислена политика, смислено управление, което да одухотвори българите и да ги накара да го обичат.
Новите депутати не сте ли шанс за парламента? Макар че от 240 депутати само 27 са юристи.
В предишните парламенти нали имаше повече юристи?
Юристът сам по себе си не е гаранция за качеството на законите. Особено когато е взел пари, за да превърне законодателството в корпоративен миш-маш. Трябват хора с иновативни политически идеи, а работата на юристите около парламента е да ги превърнат в законодателен текст. Тук обаче опираме и до другия въпрос – новите сами по себе си отговор ли са на проблемите? Според мен – не. Те са бърз и лесен отговор на проблемите, които има българската политическа система с изхабяването на политическите образи. Когато новите са от типа на тези, които бяха в 39-ия парламент, те не са решение. Убеден съм, че ако направим анкета на улицата, запитаните граждани няма да се сетят за повече от двама-трима депутати от НДСВ. Някогашните нови лица станаха част от виновното минало.
Аз веднага ще ти кажа името на един представител на НДСВ от 39-ото Народно събрание – проф. Огнян Герджиков.
Фигура от виновното минало, която бе възкресена за нов политически живот. Той направи безобразията като същински полтъргайст и сега отново ще бъде забравен.
Да уточним, че оттук нататък ще разговаряме с депутата Александър Симов, а не с журналиста Симов. Споменах името на Огнян Герджиков неслучайно. Защо БСП не излезе с оценка за служебното правителство? Защо се измъква?
Не се измъква. Националният съвет на 14 май ще даде оценка. Аз лично мога да кажа, че то не свърши нищо от това, което трябваше. Основна задача бе да даде началото на една качествена ревизия на Борисов-2. Вместо това, те заметоха скандалите на предшествениците си, не извършиха необходимите кадрови промени, за да спрат герберската корпоративна машина. Резултатът е, че имахме служебен премиер, който самодоволно обяви, че е гласувал за Реформаторския блок и тръгна в последния си ден да обвинява, видите ли, БСП в тежък вътрешнопартиен егоизъм, че не пуснала Деница Златева в третия кабинет на Бойко Борисов. Хайде, моля ви!
Ако БСП не се беше дистанцирала от реденето на служебния кабинет, резултатите от парламентарните избори вероятно щяха да са други?
Това беше фундаментална грешка на БСП. Това беше грешка и на Корнелия Нинова, но и моя. С радост приех нейната идея БСП да се дистанцира от служебния кабинет. Смятах, че е правилна. Но това ни изигра много лоша шега. Ние пропуснахме един малък факт: да, ние няма да се месим, но в тази политическа среда все ще намери някой, който да се меси. И се намесиха.
Тази грешка не е ли едно удобно обяснение за загубата на парламентарните избори? Бяхте на гребена на вълната, водехте според редица непубликувани проучвания и изведнъж – втори с цели 5% разлика. Впрочем, в последната седмица отчетливо се усети спихването на вълната.
Не знам дали е удобно, но това е само едно от обясненията. Причините са комплексни. Не е една, която да посочим и да кажем: ето, това ни прецака, иначе ние бяхме чисти, вълшебни, невинни, небесни, но хората не ни разбраха. Все пак служебното правителство бе тежка стратегическа грешка.
А другите?
По-голямата грешка е разминаването между декларираната политика и лицата, които трябва да я правят.
Хубаво е да кажеш, че започваме голяма промяна, ще разградим ГЕРБ-ската държава, ще демонтираме модела „Бойко Борисов“, ще дадем ново начало. Но в същото време хората питат: „А какво прави Георги Гергов в Изпълнителното бюро?“ Това е необорим аргумент, който може да съсипе и най-добрата заявка за различно бъдеще. Разлика между Бойко Борисов и Георги Гергов няма. Аз ги възприемам като един и същи човек, разполовил се в двете части на политическото пространство. Ненапразно след изборите Гергов беше основният лобист за това БСП да приеме Данайските дарове – и председател на парламента, и оставането на вицепремиера Деница Златева в кабинета на Борисов.
Само Георги Гергов ли бе лобист за връзки с ГЕРБ? Той ли е единственият, който компрометира партията?
Той е символ на един процес. Няма да споменавам имена, защото наистина става дума за процес и той е важен. Слизайки надолу по местните структури, човек вижда, че има стотици други герговчета, които са на ръководни постове. Те нямат неговите финансови възможности, не могат да поканят главния прокурор на кафе с мастит бизнесмен, но имат абсолютно същото разбиране за политическия процес. В резултат на това, много от местните структури на БСП са капсулирани. Те не само не произвеждат политика, но не могат да произведат каквото и да е друго. Те разчитат на стар, носталгичен вот, който да превръща местния лидер и близкото му обкръжение в общински съветници.
Може ли да обобщим, че обявената война на паралелната държава бе на думи, докато на практика избирателите не видяха реална битка с олигархията и с олигарсите? Оттук накъде?
БСП постави важната тема за паралелната държава. Но БСП не успя да отговори на въпроса къде е паралелната държава в нашите собствени редици и кои я символизират.
Одобряваш ли идеята БСП да направи правителство в сянка?
Да. Това е идея, по която постигнахме консенсус. Министрите в сянка трябва да следят всяко решение на титулярите и да предлагат алтернатива. Така ще е ясно на избирателите, че това ще са хората, които ще поемат управлението, ако се смени мнозинството.
Има ли достатъчно кадри БСП за правителство в сянка? В кампанията се видя, че Корнелия Нинова лидираше дебата, а екип около нея нямаше. Това според мен също бе една от причините за отлива на гласове.
За част от хората от екипа й може би беше по-добре да не се показват. Всяко тяхно появяване може да отнеме гласове, а не да допринесе за победата. Казвам го малко пресилено, разбира се.
БСП за втори път изгаря с концентрирана лидерска кампания. Все пак сега не бе неуспех, тъй като резултатът бе удвоен. През 2009 година партията допусна аналогична грешка, създавайки силен акцент върху тогавашния лидер Сергей Станишев. Резултатът тогава се превърна в интелектуален и политически крах за БСП. Сега също прекаляваме с фиксацията върху Нинова. Разбирам, че тя е енергичен и мощен политик, но е добре да бъдат вадени вече и други лица с други отговорности. Тя даде уверение, че на 14 май ще създаде Изпълнително бюро, в което ясно са разписани отговорности, със заместник председатели и секретари. Тоест – лицата, които трябва като нея да понесат политическата отговорност на своите плещи.
Аз не вярвам, че БСП може да бъде превърната с лидерска партия. Колкото и да е закърнял инстинкта на много социалисти, те нямат да позволят подобно нещо.
На 14 май избраните за депутати трябва да напуснете Изпълнителното бюро.
Част от нас трябва да напуснат. Може би един-двама ще останат, за да не се губи връзката между партията и парламентарния процес. Идеята е максимално много хора да бъдат ангажирани в управленския процес на БСП. Дали ще сработи или не, времето ще покаже.
Колко човека, освен Георги Гергов, не подкрепиха Корнелия Нинова в категоричното й решение БСП да не влиза в голяма коалиция с ГЕРБ?
Мога да кажа това, което съм видял с очите си в Изпълнителното бюро. Имаше гласове за влизане в Голяма коалиция. Основният говорител на тази тенденция беше Георги Гергов. Корнелия Нинова вече каза, че около него е имало достатъчно голяма група, която да я подложи на натиск. Спомням си аналогичен процес пред 2014-а, когато на същия огън бе поставен Михаил Миков. Тогава, освен Гергов, имаше други лица, които настояваха за коалиция с ГЕРБ. Предполагам, че някои от тях и сега са били от този кръг за натиск. Но като цяло Изпълнителното бюро, в три четвърти от своя състав, категорично прие идеята, че с ГЕРБ колаборация не може да има. Това ще унищожи партията, политическия процес и няма да донесе нищо добро на българските граждани.
През 2014-а обаче имахте два пъти по-малко депутатите и унищожението на БСП бе сигурно. Сега увеличихте броя си, толкова голям риск не съществува.
Не, това и сега ще унищожи БСП. Винаги съм се удивлявал на анализатори, които с лека ръка говорят за тази голяма коалиция. На каква база?! На какви принципи?! Платформите ни се различават чувствително в някои отношения. БСП трябва да се откаже от своите идеи, за да приеме тези на Бойко Борисов?! Не виждам форма и начин за подобна стъпка. Погазването на идеи, както става сега с патриотите, щеше да означава, че БСП за пореден път предава своите избиратели. Е, не можем да си го позволим. Ние по най-тежкия начин – с избити зъби и плюене на кръв – си научихме урока. Две години БСП беше между живота и смъртта и имаше признаци, че няма да й се размине този път. Позволявахме си компромиси с базисни ценностни разбирания на нашите избиратели. Хората в ръководството си бяха въобразили, че те задават политическата инициатива, а електоратът като овце трябва да ги слуша. През 2014-а този процес изпуши. Левият избирател каза – не! „Не“ на много от нещата, които направи БСП в управлението и особено – във външнополитическата сфера. Спомням си какво стана след прословутото посещение на тогавашния външен министър Кристиан Вигенин в Киев. На европейските избори през 2014-а левият електорат не отиде да гласува.
Сега ни предлагат да повторим грешките си от 2013-а и 2014-а, когато БСП се беше запътила към гробищата. Слава Богу, политическият инстинкт се оказа по-силен.
Не се ли изправя Корнелия Нинова срещу твърде много противници в партията? Едни са по-ляв курс от сегашния, други теглят надясно, трети – като Михаил Миков или Янаки Стоилов, бяха изпратени в запас. Ще успее ли да води битки на няколко фронта?
Вярно е, че има много противници в момента. Ще ти кажа моето виждане, макар че вероятно ще изглежда наивно. На първия пленум като лидер Нинова каза: Спираме разговора за левия курс! Не защото не е важен, а защото БСП вече е социалистическа партия.
Според мен не беше така. Разговорът трябваше да бъде продължен, тъй като той е важен и смислен за бъдещето на БСП. Михаил Миков има заслугата, че го постави на дневен ред. Може би неговата грешка е в това, че, отдавайки се на разговор за себе си, БСП забрави, че трябва да бъде активна опозиция на ГЕРБ. А това е много важно в очите на хората, които не харесват Бойко Борисов. Оттук нататък смятам, че тя може да превърне левите хора в Националния съвет в свои естествени съюзници, поставяйки темата „Гергов“ не на личностна или сапунена основа, а на принципна. В БСП не сме приключили темата за милионерите в партията. Корнелия Нинова само ще спечели, ако преоткрие левицата в БСП. Тя може да й даде идеологическата основа за истинска битка, а не просто за временни размествания и маневри, които ще й свършат работа за няколко месеца, а по-късно проблемите отново ще се възпалят при следващ скандал, подобен на ЦУМ-гейт.
Громиш патриотите сега. Но можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че ако вие бяхте спечелили изборите нямаше да правите коалиция с тях?
Не мога да го кажа. Ние щяхме да търсим патриотите за разговори. Разликата щеше да бъде, че нямаше да искаме от тях да потъпчат социалните обещания от платформата си. Според мен това беше тяхната сила – че освен на патриотични послания, заложиха и на ярка социална политика. Между нас щеше да се стигне до много по-социална програма.
Сега обаче въздъхвам с облекчение, че не ни се наложи да водим преговори. На ГЕРБ сега им се разминават „умните и красивите“. Те си мълчат все едно са в будна кома. Ако ние бяхме спечелили, сега щяха да са площада и да твърдят, че евроатлантическите ценности са на път да бъдат публично изнасилени от парламентарната трибуна.
От първия ден срещу БСП щеше да има чудовищен корпоративен и политически отпор, за да не управлява реално. Българската олигархия – независимо от това, че обичаме да наричаме една част от нея червена – се чувства прекрасно с този разграден десен експеримент, наречен Република България.
Най-лошото от всичко е, че БСП в своята програма не е посочила пълно лечение, не предлага нов социален проект. Тя не иска да лекува България от капитализма. Тя искаше само да запълни някои от очевидните рани и пукнатини. Това е и другата причина, поради която на нас не ни повярваха. Според много доброто определение на Валентин Вацев левите партии са проектни партии, а не зидаромазачи – тук запушат дупка, там сложат керемида. Те трябва да дават план за цялостна реконструкция. Но дори и с план за кърпене на дупки, БСП беше неудобна на олигархията.
И да подчертая – олигархията прекрасно приема Бойко Борисов и патриотите. Дори Слави Трифонов сега едва вади на площада 50 души. При БСП щеше да е различно. Но това ми дава и повод за оптимизъм, че БСП е партията, която статуквото счита за истински опасна за себе си.
Спомена корпоративни протести. Кои имаш предвид?
Фигури като Кирил Домусчиев, който е начело на организация, обявила, че не приема, видите ли, програмата на БСП.
А вие защо при първите заплахи за корпоративни протести се отказахте от темата за промяната на плоския данък?
И това е тема, по която ние тепърва трябва да си поговорим. Отказът ни донесе черни точки пред леви хора. Дебатът в ИБ по този въпрос беше честен. Хората, които защитаваха отпадането на идеята казваха: ние разбираме колко е важно за левицата да я поддържаме. Но навсякъде, където се срещнем с работещи и предприемчиви хора, те ни предупреждават: само данъците да не пипате.
Аз също се срещам с хора и никога не съм чул някой да каже „данъците са най-важното нещо.“ Може би се движа в различни среди и се виждам с различни хора. Не можем да абсолютизираме данъците сами по себе си. Но ние трябваше да дадем знак, че БСП е разбрала своята грешка. А дадохме обратния знак: че се срамуваме от последните две години, когато говорехме за ревизиране на плоския данък. За мен това е голям проблем.
Проблем е, защото прогресивният данък отразява проблема за растящото неравенство и за нуждата от солидарност. Хората с по-големи доходи плащат повече и това се приема като напълно нормално в развитите страни, където богатите отделят значително повече.
Разбира се. Затова разговорът за плоския данък прецаква БСП, особено когато тя го защитава. Ние сме партия, която е обявила солидарността за своя ценност. В същото време действаме антисолидарно. Българските богати хора, оставени на самотек, започват да се самовъзпитават в изключително егоистичен корпоративен дух. Повечето от тях се правят на безмозъчни фенове на Айн Ранд, обявила егоизма за върховна ценност. Те смятат, че всеки процент по-висок данък е бъркане в техния джоб. Не, не е така! По-високите данъци осигуряват солидарността в обществото и показват, че ти осъзнаваш своята отговорност. Това общество ти е позволило да забогатееш. Имай доблестта да признаеш, че и ти имаш отговорност към него.
Кой е този богат човек, който може с леко сърце да приема факта, че живеем в най-бедната страна на Европейския съюз? Как може да се чувстваш добре в общество, което се разкъсва от неравенство? Да си богат в общество, където се е приело за нормално, че заплатата може да е 600 лева? Въпросът вече е морален.
Освен това богатите българи, които се изживяват като говорители на този егоизъм, не са забогатели от иновативна идея, която да промени обществото. Повечето са забогатели от държавната софра и обществените поръчки. Това роди българският капитализъм като феномен. Негов представител е човек, който не е спечелил лев извън от държавните поръчки, но рекламира Айн Ранд и обяснява, че държавата е изключително вредна.
Дано в БСП си отговорите на въпросите, които ти поставяш. Впрочем, как Корнелия Нинова приема критиките?
Преди да ти отговоря, трябва да подчертая особеното си положение по този въпрос. Когато Нинова говори с мен да стана член на ИБ, тя официално ме оторизира да бъде човекът, който ще критикува. Имам лиценз за критик. На мен не реагира.
Но носи на критика. Тя е емоционална, спори, отстоява своите позиции. В същото време търпи, ако й кажеш „тук трябва да направим нещо различно“. С това си обяснявам някои от добрите й действия като лидер. Класическият пример е решението й БСП да се яви без АБВ на президентските избори. След тежка и нагорещена дискусия в БСП, Корнелия Нинова излезе и заяви, че спираме разговорите с АБВ, Румен Радев е наш кандидат и никой не ни го е сложил. С този ход тя спечели президентския вот.