Аве, Евро! Бедните те поздравяват!
Имало опасност протестите срещу еврото да бъдат преформатирани в социални. Протестите против еврото са протести срещу опитът за бруталното ни ограбване чрез една не дотам хитра наднационална банкова врътка.
В момента тече класова битка и богатите я печелят. Печелят я толкова убедително, че вече не се стараят да играят внимателно. Полицията и правосъдието са на тяхна страна. Полицаите приличат по татуировките и брадите си на някакъв лош концепт арт на филм за техновикинги. Те не са сред нас, за да ни пазят. Усещате го, нали? Правосъдието отдавна е престанало да бъде правосъдие. Темида не е само сляпа. Тъпа е. Със силиконови джуки и фъфли закони. Фъфли ги лошо и неразбираемо.
Усещането ни не е за държава, а за престъпна организация. Държавните престъпления се прескачат пред очите ни и само бойкият мисиркуитет не ги забелязва. Журналистите девалвираха до държачи на микрофони. Разни хотели с водопади цъфтят като пустинни рози по време на безводие. Цели градове пият вода от водоноски. Иначе всичко е наред. Еврото идва. Идват бедните плащачи на чуждите сметки.
По стар навик търсим някой, на който да се оплачем. Ами няма такъв. Съжалявам, ама наистина няма. Институциите работят зад добре охраняваните си портали. Там хора не се допускат. В краен случай се допускат входящи преписки. Днес и Вазов го няма, та хората да се събират пред прозорците на къщата му, за да обявят скръбта си.
Ние сме като пиле в селскостопанския двор, което трябва да снася яйца всеки ден, за да живее, а когато се побърка от снасяне и яйцата му секнат, знае, че ще бъде опечено на социалната скара на неплатените осигуровки.
Протестите срещу еврото не са заради самото евро, както се опитват да ги изкарат. Никой протестиращ не мрази еврото, защото то му е направило нещо лошо. Протестите не са за дизайна на банкнотите, нито за оцветяването им. Протестът е, че утре ще се събудим по-бедни. Еврото е претекст това да ни се случи бързо и организирано.
Дори и най-заклетите евроатлантици ще измяукат, когато данъците им ударят тавана. Когато се наложи да плащат двойни и тройни осигуровки. В началото само тези на държавните хранилки ще гледат като преял лабрадор с кюфтета. Но и това няма да продължи дълго, защото парите за техния комфорт няма откъде постоянно да извират.
Вече цените започнаха да скачат. Влезте в магазина с петдесет лева и вижте с какво ще излезете. Това е проблемът на българите. От бедни ще станат още по-бедни. А накрая ще се окажат безнадеждно бедни. В такава ситуация човек не мисли да прави семейство, да отглежда деца. Но доколкото чувам, и за това е помислено. Ще се внасят деца от чужбина, за да запълнят държавната необходимостта от такива.
Емил Йотовски
За „Факти“
