Чета в един сайт, че имало спор относно това дали натурализирани чужденци и нашенци от друг етнос трябва да ни радват със спортните си постижения. Ще си кажа и моето мнение, макар и вече да знаете, че за мен българското е най-важно и българите сме тези, на които е България.
Кръвта вода не става. Всяка нация трябва да си съхранява генома, кръвта, антропологичните черти, ако щете. Кръвта пази традициите. Едно ромче може да го научите на всички български хора, но в кръвта му е маането и кючека.
Нямам нищо против да има други етноси в България, но в определени граници. Също като с черния пипер и чесъна в едно ястие - до определено количество придават пикантност и прекрасен вкус. Но ако се прекали, става буламач, който трябва да се изхвърли. Етносът сплотява най-силно, както и вярата.
Кръвта вода не става. Няма как да гледам Паси и да го смятам за сънародник. Гледам Хампарцумян и пак няма как да го смятам за сънародник. Нали видяхте и царчето, уж се прави на българин, уж бивш български цар, пък дойде само да си докопа имотите, а дядо ми докара национална катастрофа на България. А преди векове, заради една чужда царица и нейните синове, които са само половин българи, България се разделя на три части, и лесно е завладяна от османците.
Помните ли Наим Сюлейманоглу? Великият щангист. Поклон доземи за спортните му постижения, за упорството и куража. Състезаваше се за България, но отиде там, където му е Родината и където го теглеше сърцето. И турците се гордееха повече от нас с постиженията му. Това е положението.
Кръвта вода не става. Колкото и да се опитват да ни претопят в някаква сива евроатлантическа каша. Разбира се, от повече от век и половина живеем в толерантност и добри отношения с турци, арменци, евреи, както и други етноси. И така и трябва да бъде. Но нека да ги уважаваме достатъчно и да не ги претопяваме. И да не мислим, че са част от нас. Те не го мислят, каквото и да говорят.
Трябва да пазим българското. Респект за спортните постижения, но те са лични! Уважение към тези, които са ги постигнали. Но като българка няма как аз да се гордея с тях.
Елена Гунчева-Гривова
