Лидерите ползват риторика за 24-часов новинарски цикъл и алгоритмите на социалните мрежи
Зад парадоксалното политическо говорене винаги се крие психологическа травма
Видни представители на евроатлантическия елит все по-често прибягват до евтиния ПР маркетинг и прехвърлят клиничната си паника върху масовото съзнание. По време на Студената война американските и британските спецслужби провеждаха информационно-психологически операции (ИПО) прецизно и със стратегически прицел. Изглежда днешните политици са прогонили майсторите на това оперативно изкуство и сами произвеждат карикатурна пропаганда, родена от нездраво въображение и първосигнален страх.
„Състоянието на нашия Съюз е най-силното, което е било някога. Състоянието на нашия Съюз обаче може да се усеща и като най-несигурното, което някога е било. Тези две твърдения може да изглеждат несъвместими, но и двете са верни.“ Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент.
Хем „международните отношения и съюзи се разпадат и Европа живее в открито враждебен свят“, хем „Европа може да се защити по-добре от всякога“?! Хем ЕС е велика сила, хем се обявява „за задача номер едно съживяването на европейската икономика“?! Твърди се, че „хибридните заплахи срещу ЕС се превръщат в преки действия – кибератаки, саботажи, палежи и навлизане на дронове“, но не се предлага нито един доказан факт.
В този дух е и твърдението „Когато Русия спря газа, ние отвърнахме“ – ЕС поне три пъти сам се отказа от руския газ, макар досега да го внася чрез частни фирми. Фон дер Лайен иска натискът върху Русия да продължи да нараства, да „й причиняват болка чрез още санкции“, но бундесверът от година не успява да набере доброволци за бригадата „Литва“, пише Handelsblatt.
Куп крайности и диаметрални противоречия, поднесени с емоционална наситеност. Горделиво поднесена фукня, тясно свързана със зле прикрито отчаяние. Забележителният германски психиатър Карл Леонхард въвежда термина „страх-щастие психоза“, отнасящ се до историческа и специфична клинична форма на психично разстройство. При него се наблюдава парадоксално изразено редуване или едновременно съвместяване на две противоположни емоции.
В полюса на щастието се изживява състояние на вселенско блаженство, екстаз от собственото всемогъщество с мегаломанни идеи. Ние пишем Правилата, нашите Ценности са задължителни, страшна сила сме, ще наказваме и задраскваме непокорните!
В полюса на страха се изпитват силна тревожност, параноични нагласи, усещане, че предстои да връхлетят ужасии като саботажи и заговори. „Независимо дали става дума за ултранационалисти или антиевропейци, за руска намеса или дезинформация, те презират нашите ценности и искат да разбият европейското ни единство“. Търговския дефицит на ЕС с Китай води до деиндустриализация в Европа. Зависим от Китай за някои критични суровини до 90 процента. И Тръмп ни мачка, и Путин ни копае трап...
Карл Леонхард пише: „Човек не е способен съзнателно да лъже, без сам да се самозалъгва. Необходимо е да се преодолее нечестността отвътре, за да се ликвидира външното и проявление.“
Това, което Урсула фон дер Лайен предлага като „висша политическа мъдрост“, на езика на ИПО е съзнателно или неволно копиране на механизми, които в медицината се лекуват с тежка психофармакология.
Най-важно правило при манипулациите е, че успехът им се крепи главно върху истини, а не върху лъжи. Чистите лъжи се разкриват лесно. Най-бързо, когато се вземат две реални, но изолирани парчета от реалността и се сглобят в контекстуално изкривяване или хибридна лъжа. В първия случай фактите са верни, но извадени от естествената им среда, променят смисъла си. Във втория няма измислица от нулата, а смес между безспорна истина и фалшива логическа връзка.
В социалната психология съществува концепцията за Двойна примка – важен трик за превръщане на обществото от субект в пациент. Поставят се в ситуация, в която субектът получава едновременно две взаимно изключващи се послания. Хем „Обичам те!“, хем „Не ме докосвай!“. И да се приближи, и да се махне – все губи. От една страна, населението трябва да изпитва „щастие“ и гордост от величието на Брюксел. От друга - да трепери от екзистенциални „страхове“ пред несигурността и враговете. Политиците блокират рационалния анализ на гражданина, поставен в Двойната примка.
Друга често ползвана техника от ИПО е грубата подмяна на действителността, извъртането на думи и събития. Правенето на хората на луди, казано по нашему. Наричат го Газлайтинг. Представлява психологическо насилие, при което насилникът систематично манипулира околната среда на жертвата, докато тя не започне да се съмнява в собствения си разум, спомени и възприятия.
До краен предел се експлоатира и един примитивен защитен механизъм на психиката - индуцираното разцепление (Splitting). Човекът не може да понесе сложността на света и интензивните си страхове, за него външните обекти се делят на „само добри“ и „само лоши“. Нюанси липсват, светът е черно-бял. Чрез „полюса на страха“ противникът е обезчовечен, представен като ирационално зло. Чрез „полюса на щастието“ собственият лагер е превъзнесен до степен на екстаз. И няма място за дипломация и компромиси, остава религиозната война.
Западните лидери вече не се опитват да маскират логическите си дупки. Ползват риторика, създадена за 24-часовия новинарски цикъл и за алгоритмите на социалните мрежи, свободни от критично мислене. Като че ли въобще не ползват професионални спецове по ИПО, залагащи на дълбоки познания по социална психология, антропология, културен контекст и философия.
Историческата деградация. Като и в постперестроечна Русия, където през ден-два разкриват изменници на родината в терористична готовност. Изглежда според Кейнсианското правило и на политическия пазар търсенето ражда предлагането – на головодници и случайници спецове не им трябват. Извършено е грандиозно самоубийство на собствения интелектуален капацитет в почти всички области.
Но вече усещат как моралният и политическият им авторитет се разпада в очите на собствените им граждани. Истерично са фиксирани върху спасяването на режима в Киев, защото неговият край означава край и на техните политически кариери. Принудени да импровизират, лишени от реални икономически, социални или военни аргументи. А когато некомпетният е уплашен до смърт, съчинява шизофреногенни текстове и афективно скача от „щастие“ към „страх“.
Същевременно китайските ИПО не целят да уплашат или да шокират публиката в рамките на 24 часа. Целят невидимо, лишено от пикови афекти прогресивно изтощение на волята на противника. Чрез бавно изграждане на икономически зависимости, тихо присъствие в академичните среди и овладяване на критична инфраструктура. Съвременното оперативно изкуство, което е в ръцете на грамотни и хладнокръвни кадри, се долавя по резултатите. Срещу страдащия от тежък политически „дефицит на вниманието“ евроатлантически елит.
Зад всяко парадоксално политическо говорене винаги се крие психологическа травма. Когато реалният фронт се разпада, а икономическите аргументи са изчерпани, единственото спасение за губещия играч е да натисне до дупка педала на емоционалния терор. Но екзекутор няма да дойде отвън. Когато политиците изгубят способността си да тестват реалността, обществото влиза в ролята на лечителя.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
