Макар официално да е забранен за деца, хазартът масово поразява хлапетата у нас. Подрастващите непрекъснато се изкушавали от бързата печалба, която носят единствено и само казината. Парите им трябвали за маркови дрехи, скъпи телефони, абитуриентски бал, изживявания на екстремни спортове и дори за каяк по вълните на езерото в Панчарево. Всеки имал свое оправдание да залага и да се радва на печалба, ако късметът му се усмихне.
Никой от служителите в залите на късмета не се интересувал на колко години са, защо не са на училище. Нито пък се спирал да ги вразумява с благи думи от рода, че трябва да се играе внимателно, защото хазартът води до пристрастяване
„Положението с децата в бинго залите и казината е много сериозно, защото тийновете не казват на родителите си, че играят хазарт. Излизат с оправданието, че отиват при приятел, при приятелка. Нахлуват в залата и се почва с малката сума, да речем от 10 лева, толкова са им дали през деня за закуска, за обяд. Изпукват десетачката, решават, че трябва да вземат още 10-20 лева от приятел, защото на всяка цена искат да имат марков анцуг. Все ще се намери някой да им даде. Ако не е приятел, може да е друг човек – редовен посетител в залата, който има излязло име на паралия и късметлия. Човекът дава заем. Завъртат се машинките – движат се сливи, жаби, лимони, портокали. Обаче печалба няма. Следва повторно искане на заем. Колелото отново се завърта, ала печалба отново няма. Така детето вече е с 30-40-50 лева борч.
Разбира се, не смее да признае пред родителите си къде ходи и какво прави, защото знае, че ще последва скандал. Така влиза в борчове от приятели. Обещава, че ще връща, когато удари печалба. И наистина, има такива момента, връща доколкото може и се чувства щастлив, че късметът почва да му се усмихва, без да осъзнава, че това е измама. Обаче късмет при хазарта няма, там човек си е платил, двойно и тройно в полза на казиното. Плаща се не само със средства, но и с нерви, със заеми, с разбити семейства... Младите това не ги интересува, защото не са научени на отговорност. Наистина са поколението консуматори, което иска нещата да се случват сега и на момента. Те дори не се запитват, защо всяко казино има своя човек авторитет, който винаги е готов да помогне, да почерпи, да даде кураж, да разкаже своята невероятно тъжна, но в същото време успешна житейска история. Няма как да схванат, че именно такива поставени хора са като сиренцето в капана за мишки.
Когато затъването стане голямо и някой непълнолетен има да връща борчове, положението става отчайващо. Ако детето престане да идва в казиното, почват неговите игрални приятели да го издирват по телефона. Ако вдигне, следват заплахи, че ще кажат на родителите му. Ако не вдигне – пак лошо – изчакват го на входа на училището, за да поговорят и да видят как ще уреди нещата. Има и друг вариант – директно отиват при родителите, които с изненада научават, че синът или дъщерята дължат пари, че въобще играят хазарт, разказва Владимир Иванов, който дълги години е работил в няколко столични казина и отлично знае, че нещата не са толкова розови, колкото ги обясняват от рекламите за различните видове игри и залози.
Мъжът е убеден, че лесно спечелените пари бързо се харчат, но недоумява защо в залите се пускат лица под 18 години, сред които имало и криминално проявени типажи, наркомани, продавачи на весели добавки и какви ли не странни птици.
Играело се денонощно. Дори подрастващите, в чиито семейства дисциплината липсвала, се появявали посред нощите, за да играят. До всяко казино имало заложни къщи, които бачкали също денонощно. Когато някой губел, можел да заложи часовник, пръстен или гривна, но най-често оставял срещу дребна сума мобилния си телефон. Децата копирали поведението на възрастните пред машинките. Запали екрана, нервирали се, тропали с крака, с пръсти по плота, ругаели. Сред тях имало го-леми отворковци. Говорели като възрастни и се държали като такива. Когато закъсвали финансово, служител на казиното винаги намирал начин да им „свие перките“. Това ставало чрез работа. Младите трябвало да почистват тоалетните, да мият пода и забърсват, за да изкарат кой лев, за да бъде покрит дългът им или поне част от него.
„Съветвам родителите да проследяват къде ходят децата им. Контрол си трябва, защото положението е страшно. Не може момчето или момичето ви два дни да не се прибира вкъщи, а вие да седите спокойни, защото сте чули, че е при приятел. Този приятел може да е казиното, нали така.
Има родители, които мълчаливо изплащат дълговете на децата си и дори не споделят това със съседи и приятели от срам, какво ще кажат хората. младите обещават, че няма да играят повече, но не спазват думата си, защото вече са зарибени. За да се откупят, почват работа към казиното, което винаги в свързано със застрахователни фирми, с фирми за бързи кредити, дори с кредити от мобилни оператори. Тийнейджърите са цанени да прозвъняват поне веднъж седмично на длъжници на съответната увеселителна зала. Те трябва да разговарят с човека, да го притискат да връща заема, ако не може да тегли нов кредит. Така се превръщали в удобни телефонни бухалки за длъжници.
А вземането на бързи кредити става лесно. Хазартът отдавна е пуснал корени в мобилните телефони. Чудесно, човек си разцъква, парите му свършват, но
той с няколко кликвания на тъчскрийна тегли. Залага се на мачове, на какво ли не. Дори не е нужно да ходиш до залата. Парадоксално е, че хазартът едва ли не е заклеймен като проказа, но всеки трети го играе. Почти във всяко семейство има поне един зависим към лесните пари, който играе тото, търка талончета и т.н. За съжаление, възрастните дават лош пример на младите, които повтарят техните пороци и съответните грешки.
Сред тях има агресивни младежи, които при загуба са се опитвали да чупят машини, да ритат по тях, налитали са на персонала, мятали са бутилки. Налагало се е да идват бодигардовете, за да ги успокояват и укротяват. Когато сме ги питали защо постъпват така, обясняват, че искат да са като връстниците си от богати семейства – да имат хубави. дрехи, да е пълен джобът им, за да ги забелязват красивите момичета. Малки са, но вече знаят, че в съвременния свят всичко си има цена – дори момичетата и любовта“, обобщава с притеснение ситуацията Владимир Иванов.
Източник: Уикенд
