Велислава Дърева е сред най-популярните български журналисти. Хаплива по скорпионски, тя непрекъснато рови в политически, икономически и исторически теми. Изследвала е до дупка живота на Васил Левски и благодарение на усилията й сме научили някои интересни факти от дейността на Апостола.
Не обича да прави компромиси, нито да мълчи. Упорито устоява позициите си и може би затова е уволнявана цели 14 пъти. Последния път си тръгва от в. „Дума” с „благословията" лично на Корнелия Нинова.
Дърева има специализации по телевизия, документално кино, изкуство и култура, международна политика. Първата й работа е в пловдивския вестник „Комсомолска искра", откъдето е уволнена заради публикация, уличаваща писателя Николай Хайтов в плагиатство. Зад гърба си има над 3000 публикации и няколко книги. На 2 ноември безкомпромисната журналистка отбеляза скромно поредния си рожден ден.
- Честит рожден ден, г-жо Дърева! С какво се занимавате в момента? Сякаш изчезнахте от хоризонта, а беше време, когато често гостувахте по телевизиите, пишехте огнени статии във в. „Дима”, бяхте силно обществено активна?
- В компанията съм на един гаден вирус. Добрата новина е, че вече мога да говоря, защото гласът ми се беше загубил някъде. Не ми е много приятно да имам здравословни проблеми, защото съм човек, който обича да се движи. Не съм изчезнала от хоризонта. Просто не ме канят по телевизиите, защото цензурата в последните години е изключително тежка. Такова чудо не е имало и преди 10 ноември. Всички виждаме, че точно определени хора ходят като кохорти по медиите, изскачат от всички телевизори и ни занимават със собствените си съждения и желания. Опитват се да промиват мозъците на публиката пред телевизора, но тя вече не е толкова глупава. Поела съм един сериозен ангажимент, който е към едно издателство. Обещала съм си да го спазя в срок. Понеже съм суеверна, няма да издам тайната докрай. Така че не спирам да работя.
- Каква беше изминалата година за Вас?
- Не съм мислила по този въпрос, защото не обичам равносметките. Каквото съм свършила - това е. Минах през какви ли не перипетии и се разделих със скъпи приятели. Преживях и няколко премеждия. Едното беше с локалите. Те нападат обикновено беззащитни като мен.
Какво говорите? Бита сте от т. нар. „локали"?
- Да. Аз съм човек, който няма 40 килограма. Така ме удариха, че паднах на глава. Цялата бях в кръв. По чудо се разминах с операция на китката на лявата ръка. Слава богу, двама мъже изскочиха отнякъде и ми помогнаха да се изправя. Единият, за щастие, беше лекар. Пребиха ме посред бял ден в центъра на София. Нападнаха ме гръб. Бях се замислила за мои си неща, когато тези агресивни младежи ме връхлетяха и ме нападнаха - просто ей така. Възстановявах се с месеци. Въпреки това, не се страхувам - ако ме нападат, да ме нападат.
- Допускате ли, че някой може да е насочил момчетата към Вас, че имате врагове?
- Всеки човек си има врагове, дори най-неочаквани, без да подозира, си ги има. Не мисля, че някой ги е накарал целенасочено да ме бият. Просто агресията в обществото е стигнала чудовищни размери... За мен е важно, че се намериха свестни хора, които веднага ми помогнаха. Развикаха се по младежите, прокудиха ги и така...
- Какво друго премеждие ви е сполетяло?
- До главата ми дойдоха и други щуротии. Безкрайно обичам морето и безкрайно обичам Созопол, както се казва, от 100 години ходя там. Винаги ходя със старите приятели, сядаме в старо заведение до старата църква, ходим в старата къща, при старата хазяйка. Но това лято ме ухапа змия, докато събирах съчки за огъня. С приятелите ми си правим миди и риби на дърва. Настана паника. Качиха ме в една кола и веднага ме закараха в един медицински пункт. Докато ме караха, се шегуваха, че ако ми се завие свят, значи идва краят.
Показах крака на една много възрастна лекарка, която, като видя ухапаното, припадна (смее се – б.а.). Сега ми е смешно, но тогава никак не беше. Наложи се приятелите да свестяват лекарката с вода. После се оказа, че змията е умряла. Но като изключим тези неприятности, в общи линии съм добре.
- Имате ли незабравим рожден ден, за който да ни разкажете?
- Харесвам всичките си рождени дни, но не са чак незабравими. Не съм от тези хора, които се замислят, че са натрупали години. Хич не ги и мисля, да стават колкото си искат. Два-три дни преди рождения си ден се сещам, че имам празник. Сетих се, защото един от моите учители, проф. Филип Панайотов, е роден тези дни. Той почина, светла му памет. Беше много скъп за мен човек. Друг мой много любим приятел – проф. Николай Генчев, е роден като мен на 2 ноември. Някога тримата заедно си празнувахме рождените дни. Но бачо Кольо пръв отлетя, след него - и Филип. На човек му става тъжно на душата, когато приятелите му „отлитат". Тези двама души са едни от най-важните в моя живот. Бяха моите учители. Рожденият ми ден мина в заведение, без торти и без шоколадови бонбони.
- Какво си пожелахте?
- Да изпълня ангажимента, за който ви споменах в началото на интервюта. По скорпионски ще го запазя в тайна.
- Казвате ли на близките си какво искате за рождения си ден, или обичате изненадата?
- Аз винаги съм обичала един-единствен подарък - книгата. И винаги съм искала книга за подарък. Още докато не можех да чета, разглеждах книжките с интерес. Чаках да се прибере баща ми, за да го питам: „Тати, носиш ли книжка?” Сега забелязвам, че младите не знаят как се държи книга в ръцете и как се разгръщат страници. Купих за един младеж книга, която държах да му подаря – „Спасителят в ръжта". Оказа се, че той и приятелите му, млади хора на около 25-30 години, не са чели „Спасителят в ръжта", „Повелителят на мухите”, „Да убиеш присмехулник", „451 градуса по Фаренхайт” и други. Изумих се искрено! Бяха учудени, че съм си купувала английска литература преди 10 ноември 1989 г. Питаха ме откъде съм взимала книгите. Отговорих: „От книжарниците”. Още повече се изумиха. Обясних им, че съм си купувала книги на Селинджър и пред книжарницата не е стоял мъж с автомат. За мен е нормално първата среща със Селинджър да става на 15-16 години, но да си на 30 и да не знаеш кой е този автор - не го разбирам.
- Коя е най-голямата тайна на Велислава Дърева?
- Няма да ви я кажа, дори не си го и помислям, да го направя. Винаги обаче хапя по скорпионски. Може да питате тези, които съм хапала (смее се -б.а.). Няма зодия в зодиака, която да не е пострадала от скорпиона.
- Как гледате на различните световни конспирации - ваксини, нов световен ред, прекрояване на света и граници?
- Ама какви конспирации, това, което се говори, е самата реалност! Грозна реалност, срамна за тъй наречената Европа, която продължава да се самоубива с особена упоритост. Нямам обяснение защо се случва, но някой може и да има. Около сто пъти написах и обясних следното: няма битка за Украйна. Има война срещу Русия, а войната срещу Русия е война срещу Европа. Става така, че Европа участва в собственото си убийство. Не знам що за хора са управниците на Европа и защо съсипват живота на милиони нейни граждани. България отдавна е проиграла своя суверенитет. И е добре да се знае, че това бедствие на войната няма да свърши скоро и тепърва ще се задълбочава. Христо Ботев е описал много точно каква ще бъде политическата зима у нас, описана е в знаменитата „Политическа зима". Съветвам всички да я прочетат наново, да си я припомнят. Схемата ще се получи вярна, когато се сменят имената на тогавашните управници в Европа със сегашните. Нищо друго не бива да се пипа. Нещата, за съжаление, са трагични. Всички фантасмагории, че ще настъпи голямо щастие с влизането ни еврозоната, че ще потекат едва ли не реки от мед и масло, ще рухнат. Прави ми впечатление, че преди месец-два по телевизиите ходеха едни движещи се хампарцумяни, които разказваха, че ще настане рай, като влезем в еврото. Обаче, като наближи времето за 1 януари, почнаха да говорят за проблеми, за инфлация, за дефицит. О, така ли?!
Тези хора забравят какво са лъгали, ама това е характерно за българската политическа класа. Народното събрание дори не разгледа референдума за еврото, а можеше да го допусне и да гласува всякак. От какво се уплашиха депутатите? Ако са против, да гласуват против референдума. Те се скриха като мишоци. Българският народ не беше питан нито за членство в НАТО, нито за ЕС, нито за еврото. За управляващите народът има ли изобщо някакво значение?! Очевидно никакво. Просто електорат. След въвеждането на еврото всички наивници ще видят за какво става въпрос. Нашето влизане в еврозоната става в най-неподходящия момент, защото Европа е в тотална криза. След като германската икономика буквално зацикли и е напът да се срути, представете си какво ще е в България. Тези хора се занимават основно с едно нещо - да милитализират европейската икономика. За какво трябва да се бие Европа? За кефа на САЩ ли? Тръмп се изрази в едно интервю от самолета на път за, Аляска: „Продаваме на Европа патрони с 10%, надценка, на всеки долар надценка”. Виждат ли европейците и осъзнават ли какво правят?! Целта беше срутването на Европа. И тя беше постигната.
Източник: Уикенд
