„Не съм никак добре! Боледувам сериозно и усещам, че силите ми ме напускат. Дано да оцелея. Живее ми се, макар че понякога падам духом. Много ми се насъбра. Не се страхувам от смъртта, готов съм за нея, макар че бих искал да ми се отпуснат още дни. Каквото реши Господ, в неговите ръце сме. Хайде, ако се оправя, ще ви поканя да се видим, да поговорим“. Това е заявил само преди месец в телефонен разговор 80-годишният отец Иван от Нови хан.
На 14 септември той се пренесе в по-добри свят. Свещеникът, който се прочу с добротата си да строи къщи за хора, изпаднали в беда, през последните години страдаше от куп здравословни проблеми, които идваха до главата му един след друг – инсулти, диабет и слепота, която категорично го прикова в кревата. Богоугодното му дело, на което той посвети повече от 30 години от живота си, ще бъде продължено от неговите синове.
„Баща ми мислеше до последно за приюта и бедните хора”, сподели отец Григорий, който от години помага на своя родител за оцеляването на приютите в тези финансово кризисни времена.
Помага и неговият брат Ивайло. Духовникът се е споминал от кардиологични усложнения в столичната Окръжна болница, но до последно имал желание да работи и се интересувал как са питомците му. Положението на къщите в сената Коняво и Якимово на било цветущо, сметките за дарения, чийто титуляр е отец Иван, били почти празни. Българите продължавали да практикуват благотворителност предимно по Коледа.
Запознати с житието на божия наместник у нас издават, че той далеч не е бил толкова хрисим, колкото го изкарвали медиите. Особено на млади години.
Роденият в село Благово, Монтанско, бунтар открай време го влечали лудориите. Израсъл в сиромашия. Много работил по нивите, понякога заспивал на царевичака, но един ден му писнало. Потърси съвет и подкрепа от свои приятели, които обещали да го уредят в системата на службите. Последвала молба и няколко препоръки на другари, които писали, че младежът има работническо-селски произход, верен е на БКП и изповядва идеите на марксизма и ленинизма.
Така Иван бил уреден на служба в редиците на УБО. Веднага след казармата в продължение на почти 8 години бил на заплата в отдел „Планов“ и живеел в апартамент, даден му от Държавна сигурност.
При едно пътуване между селата Опицвет и Беледие хан претърпял автомобилен инцидент. Спомени от случилото се почти нямал, като не броял свиренето на гумите и удара на главата в таблото. В продължение на повече от осем часа бил в безсъзнание. Три месеца лежал между света на живите и мъртвите в болницата на МВР в София. Когато се поосвестил, забелязал, че непрекъснато изпитва силно главоболие.
"Реших да се върна в Благово, да живея и работи на чист въздух. Сключих договор с „Наркооп“ и започнах да отглеждам животни. Имах от зайчета до прасета. В онези времена прасетата много се изкупуваха... Здравето ми не се подобряваше, животните започнаха да измират. Един ден отидох на врачка. Тя ми каза кой трови животните, колкото до болката в главата, посъветва ме да отида на черква. Отидох в столичния храм “Света Петка“. Запалих свещ, свещеникът ми почете молитва. На тръгване, гледам хората излизат с гръб и се прекръстват.
Когато отворих изходната врата, стана чудото. Силна бяла светлина беше обляла всичко наоколо. „Ощипах се да проверя дали съм жив. Това продължи секунди, може би минута. После почувствах невероятно успокоение, оздравях. Безсънието никога повече не ме споходи. Главоболието също. Тогава видях Бога и взех решение да му служа”, връщал е лентата на спомените свещеникът, покровителстван от някогашните служби.
В един момент от кариерата си Иван Иванов, както е светското име на попа, почнал да не играе по свирката на своите покровители. Отчето се разгневил и заплашил, че ще отиде с покъщнината си пред мавзолея на Георги Димитров и ще чака от там да минат западни журналисти, пред които да изплаче тегобите си. Историята се разиграла в началото на 1967 г.
„Отец Иван започнал да строи свой приют за сираци в Нови хан към края на 1988 година. Разполагал с 80 лева в джоба си, които вложил изцяло за създаването на дом за бездомници. Странното обаче е, че по това време в страната ни все още няма бездомници, нито безработни, защото по тогавашния Кодекс на труда всички граждани трябва да работят!
"Три-четири години преди да почине, отец Иван продава осветени кръстчета по бензиностанции и магазини. Всяко левче от покупката отива в специална кутия, поставена до касата на съответния магазин. Магазинери споделят, че търговията върви вяло, защото народът бил обеднял и всеки втори предпочитал да си купи два самуна хляб, по тогавашни цени, вместо да инвестира в кръстове и подпомагане на бедстващи.
Отлив от спонсорството към милозливия свещеник имало и заради слабостта му към ромите. Беловласият старец се прочу със строежите си в монтанското село Якимово, където издигна сгради за бедни. Мургавите ни сънародници тотално подлудили местните жители. На есен обирали зеленчуците, а зимата налазвали хорските мазета.
Подобна била ситуацията и в кюстендилското село Коняво, където нещата с къщите, които трябва да бъдат тип „кибуци" по израелски тертип, не вървели.
Източник: Уикенд
