Новини от Бълария

Даниела Везиева: Ще променим модела “Брюксел така каза”

Нужна ни е стратегия за развитието на България с хоризонт поне 30 години

Даниела Везиева е министър на икономиката във второто служебно правителство на Стефан Янев. Водач е на листите на ПП „Български възход“ за Европейски парламент и за народни представители в 19 МИР Русе.

 

* Партньорство и зачитане на българските интереси в Европа

* Нужна ни е стратегия за развитието на България с хоризонт поне 30 години

* Почти нямаме отворени европейски програми, не влизат свежи пари

* Изоставаме във всички сфери – икономика, образование, здравеопазване

* Предлагаме вписване в основния ни закон на правото да се ползва кеш

* Можем да върнем хората на село като стимулираме създаването на кооперативи

* Ще изисквам комуникация между европейските депутати, народните представители и изпълнителната власт, заявява Даниела Везиева пред в. “Стандарт”

 

– Г-жо Везиева, водач сте на евролистата на „Български възход“. Защо решихте да се кандидатирате за евродепутат?

– Бях поканена от ген. Стефан Янев в качеството ми на експерт. Приех, защото съм работила с ген. Янев в служебния кабинет и знам какъв премиер беше той и какво изискваше и очакваше от нас като министри. Той наложи един много различен тон на комуникация, много различен от тона на омразата, тон на диалогичност и уважение. Изискваше от нас обосновани предложения, заедно вземахме решения и носехме отговорност за тях и винаги поставяше като приоритет интересите на страната ни. Страна ни има нужда в Европейския парламент да ни представляват идейни хора, които познават управленските процеси и имат отговорността да отстояват националните ни позиции. Задачата не е лека  предвид на всички геополитически и икономически процеси, които текат в нашата страна и в Европа.

 

– Заявихте, че 17 години се нагледахме на това, „че сме послушни изпълнители в Европейския съюз“. Как ще промените модела: „Брюксел така каза“?

– Аз мисля, а не само аз разсъждавам така, че в тези 17 години какъвто и проблем да се обсъждаше, засягащ решения, които ощетяват някой сектор на обществения живот, по често получаваният отговор беше – „Брюксел така каза“. Вместо да получим отговор „нашият интерес беше защитен по този начин“ или „ние налагаме решение, което ще реши ето такъв национален проблем“. Как ще го променим? Не е много трудно. Ще изисквам да се наложи модел на комуникация между европейските депутати, народните представители и изпълнителната власт. У нас ние не знаем какво точно се разисква в Европейския съюз, няма практика да се дискутират ежедневните теми на Европа, да се взема общо решение за позицията на страната ни, да виждаме как точно се отстояват националните ни интереси в Европа. Сигурна съм, че всеки евродепутат е свършил много работа в комисиите и по темите, по които работи, но тук ние не знаем какво точно е свършил. Тази липса на съвместна работа с институциите у нас и лоша комуникация и публичност, прави нас, българите, евроскептици. Ние гледаме на ЕС като на нещо странично, на нещо, което не зависи от нас, не се усещаме равнопоставени.

 

– Един от големите проблеми на България в момента е невъзможността да си вземе – единствена в ЕС, парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Какви грешки направи кабинетът „Денков“ и какво трябва да свърши страната ни, за да получи следващите траншове?

– Според мен не само кабинетът „Денков“, но и предходният редовен кабинет направиха една и съща грешка – не продължиха да работят по вече одобрения План за възстановяване, а се започнаха нови промени, което забави и реалното влизане на средствата. В същото време в Бюджет 2022 средствата от Плана за възстановяване бяха заложени и се похарчиха за друго. Изоставаме и с приемането на необходимите нормативни актове. Основната грешка на политиците е, че когато са на власт започват всичко отначало. Ние всъщност нямаме една обща стратегия за развитието на България с хоризонт поне 30 години, която да е одобрена от стабилно мнозинство и да се изпълнява, независимо какво е правителството. Това е основният ни проблем – нямаме конкретна цел, не знаем как ще изглежда страната ни и затова решенията изглеждат като на парче, остава усещането за хаотичност и затворен кръг. Всеки, с когото си говоря, казва едно: „Няма светлина в тунела“. Това, което трябва да се свърши, е да се изпълняват условията по Плана за възстановяване, за да влязат средствата. В последните три години, ние почти нямаме отворени европейски програми, не влизат свежи пари, изоставаме във всички сфери – и икономика, и образование, и здравеопазване. Това също подсилва общото усещане за безизходица. За сметка на това всеки ден осъмваме с нови скандали, с лепене на етикети, а това не помага на хората да се чувстват нормално в държавата си.

 

– Очертахте няколко приоритета на „Български възход“, за които ще работите в европарламента. И първият от тях е Зелената сделка в частта енергетика. Тук отново закъсняхме много с плановете за преход. Какви стъпки ще предприемете в Брюксел?

– Няколкото приоритета са: Промяна в „зелената сделка“; Намаляване на административната тежест за бизнеса; Ново позициониране на българското земеделие; Транспортен коридор Централна Европа – България – Турция.

Да първият е зелената сделка, защото това е основната визия за развитието на ЕС. Видимо е, че налагането на параметрите от нея не подпомагат развитието на европейските икономики, напротив. В момента цената на тока в Европа е почти 10 пъти по висока от тази в САЩ. Използването на скъпи енергийни източници прави Европа неконкурентна икономически. Намаля производството, от там и добавената стойност, от там и доходи, парите за социална сфера. Всъщност анализите показват, че атомната енергия е най-чиста и в същото време най-евтина, а не тази от възобновяемите източници. Намаляването на индустрията доведе до по малко използване на електроенергия, от там и не излизат сметките във фонда за енергийна независимост, а това води до растеж на цените на тока. Така че – да, задължителна е промяната на параметрите в „зелената сделка“. Все повече анализатори я наричат утопия, социален експеримент, който ще съсипе Европа. Да не забравяме, че тя включва всички сфери на обществения живот. Много от важните теми за живота на хората въобще не дискутираме. Например, темата за дигиталните пари почти не се коментира у нас. Това също един много сериозен проблем, унищожавайки кеша, всъщност се променя социалният ни живот, ставаме все по-зависими от волята на политиците. Който управлява парите, управлява живота ни. Ето защо предложението за вписване в основния ни закон правото да се ползва кеш е много важно. Такива промени вече се правят в другите страни и Австрия е пример.

– Като бивш икономически министър как виждате бъдещето на трите въглищни района Стара Загора, Кюстендил и Перник? Не закъснява ли прекалено много държавата ни с програмите за трансформация на местната икономика и преквалификацията на хората, заети в този сектор?

– То всъщност имаме ли окончателен вариант как ще се развиват тези райони?! Имаше няколко предложения за декарбонизация, но ясно разписан икономически вариант за развитието на тези райони не съм убедена, че има. Непрекъснато се правят промени и това води до закъснение. Развитието на тези райони не е самоцелно, то трябва да бъде част от икономическото развитие на страната ни и тук се връщам на липсата на национална визия и на политики. Затова и няма устойчиви решения.

 

– Вторият Ви голям приоритет е биоземеделието. Казвате, че сега е моментът този сектор да се пребори за повече квоти. Какви ще бъдат конкретните Ви стъпки?

– Преразглеждане на квотите за производство на зеленчуци, плодове, месо. Насърчаване на зеленчукопроизводство и отглеждане на животни през европейски средства и национални такива. Развиване на преработвателната промишленост в сектора.

Ние имаме уникална почва и климат и трябва да ги използваме. Можем да върнем хората на село като стимулираме създаването на кооперативи и дадем възможност малките ферми да са конкурентни, участвайки в такива. И сега има много запитвания за износ на български плодове, зеленчуци и месо, но ние не можем да отговорим на количествата, точно защото нямаме работещи кооперативи.

 

– По думите Ви единият от критериите за влизането ни в еврозоната е съотношението между производителността на труда и доходите. Казвате, че то е несъразмерно, защото доходите нараснаха, а производителността на труда – не. Как ще бъде намерен този баланс и кога виждате влизането на България в еврозоната?

– Като всеки лев от програми за развитие на индустрия се изхарчи по предназначение и се развиват малкият и средният бизнес. 70% процента приходи от услуги в БВП не прави изпълним този критерий за влизане в еврозоната. Освен това е предпоставка за увеличаване на инфлацията и на дефицита. Ние всъщност през валутния борд сме част от еврозоната. Но ще влезем, когато покрием всички условия. Всъщност, основният въпрос е имаме ли този икономически буфер, който ще ни помогне плавно да направим прехода към еврото. Към момента при липсата на ясна и дългосрочна национална визия, отговорът е по-скоро, не. 

 

– Водач сте и на парламентарната листа на „Български възход“ в Русе. Какви са целите Ви в 50-ото НС?

– Основният проблем за развитието на Русе е липсата на добра транспортна инфраструктура. Бизнесът следва транспортната инфраструктура. От 14 години се говори за магистрала „Хемус“ и тя в крайна сметка не се случва, това създава дисбаланс за развитието на само на Русе, но и на цяла Северна България. Трудно се намират инвеститори, които да влагат пари, когато е трудно да се стигне до Русе. В същото време в Русе има воден, жп транспорт, който също не се развива. Летището не функционира, независимо че по времето на служебния кабинет осигурихме средства и като министър постигнах бизнес програма с оператор и всичко останало, но на финалната права не се случи в редовния кабинет. Общината върна средствата в бюджета. Така че моят приоритет в 50-ото НС ще бъде транспортната инфраструктура.

 

– Кампанията тече, белязана от големия скандал със записите на Крил Петков и Асен Василев за незаконен кеш в торби на изборите. Какъв е Вашият коментар?

– Какъв коментар – институциите и съдебната система трябва да действат. Това, което чувам от хората е тежко разочарование от политиците. Това прави трудна работата на всички. Стимулира хората да не вярват в законите, в правилата, да се отказват от участие в изборите. Затова, искам да се обърна към всеки – време е за избор!

Източник: crimesbg.com

 

Подобни публикации
Оставете коментар

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече