Истината днес е разпиляна между много гласове и интереси. Днес всеки има своя истина, но истинската става все по-трудна за намиране. Социалните мрежи промениха всичко – и журналистиката, и представата ни за реалност.
Това заяви в интервю за БГНЕС известният журналист Исак Гозес.
В епоха, в която социалните мрежи превръщат всеки в източник на информация, а границата между факт и интерпретация все по-често се размива, въпросът за ролята на журналистиката става по-актуален от всякога. С Исак Гозес разговаряме за предизвикателствата пред професията, за трансформацията на медиите през последните десетилетия и за политическото развитие на България.
„Да се намери истината. Това е най-сериозното предизвикателство, но и най-трудното, а според мен дори почти невъзможното“, заяви той, коментирайки състоянието на съвременната журналистика. По думите му днес понятието „истина“ е силно фрагментирано, а технологиите са направили така, че всеки да може да се превърне в източник на информация.
„Днес има много истини. С навлизането на съвременните технологии всеки разполага с микрофон, всеки говори, прави интервюта и смята, че е журналист. Професията изглежда лесна, но не е така. Всеки има своя истина, своите интереси, своите възложители с различни цели. Разпространяват се хиляди истини, включително и така наречените фалшиви истини. Най-голямото предизвикателство е как да се стигне до реалната истина. Това е изключително трудно“, подчерта Исак Гозес.
Журналистът отправи и послание към младите хора, които навлизат в професията, като подчерта, че журналистиката никога не е била лесна. „Ако го кажа с малко хумор, бих им казал да не започват въобще. Но който наистина обича тази професия, трябва да знае, че няма да му бъде лесно. Никога не е било лесно. Говорим за сериозната журналистика, не за това просто да вземеш един микрофон и да говориш. Истинската работа е да стигнеш до източника, да пробиеш бариерите и да достигнеш до същността на нещата. Конкуренцията е огромна. Ако някой си мисли, че ще бъде лесно и че екранът носи слава и щастие, се заблуждава. Необходимо е много труд, постоянство и усилие“, смята той.
Гозес се върна и към началото на своя професионален път, като разказа, че журналистиката не е била първият му избор. „Аз имам около петдесет години журналистика, но не започнах като журналист. Завърших агрономически факултет в София и работех като агроном в селското стопанство в Сливенския край и в Крушари. Попаднах в журналистиката чрез така наречените селски отдели във вестниците, където търсеха специалисти, които разбират от тази материя“, спомня си той.
Той очерта и своята ключова теза за развитието на българската журналистика, която според него може да бъде разделена на три ясно разграничими периода. „Аз поне така ги разбирам и така ги разделям – трите епохи на българската журналистика. Първата е тоталитарната, или социалистическата журналистика. Втората е демократичната журналистика. И третата е тази на социалните медии“, обясни той.
Исак Гозес се спря подробно на първата епоха, като подчерта, че въпреки политическите ограничения тогава журналистиката е имала изключително висок обществен авторитет. Той разказа и конкретен случай от края на 80-те години, който илюстрира влиянието на медиите по онова време.
„Беше период на разведряване. Един горски служител спира джип на висш партиен кадър в Разложко. Вътре има убити животни и оръжия. Горският съставя акт. Случаят стига до редакцията и до ръководството. Материалът беше изпратен на най-високо ниво. Не излезе, но всички замесени бяха сменени. Ето това беше силата на журналистиката тогава – дори когато текстът не се публикува, той можеше да има реални последствия“, разказа Гозес.
Той добави, че в онзи период законово е съществувало задължение на институциите да отговарят на критични публикации в определен срок, което допълнително е засилвало ролята на пресата.
За периода на демокрацията Гозес отбеляза, че медиите също са имали силно влияние върху обществото. „След първите демократични избори вестниците имаха огромен тираж и влияние. Хората изграждаха своите представи и дори политически предпочитания чрез тях. Тогава се усещаше, че журналистиката все още има реална тежест“, каза той.
Според него обаче съвременната епоха, доминирана от социалните медии, е коренно различна. „Сега всеки има своя истина. Социалните медии в една степен информират, но в друга дезинформират. Понякога е много трудно да се различи кое е вярно и кое не. Много от сайтовете и каналите имат предварително определена посока и това влияе на съдържанието им“, подчерта той.
Коментирайки политическата реалност в България Гозес направи нетрадиционно сравнение: „По-скоро това е риалити формат, макар че има и елементи на новинарски бюлетин. Всичко върви заедно. Трудно е да се определи с един жанр. Всеки ден има новини, но въпросът е каква е ползата от тях и дали те наистина влияят на обществото.“
По отношение на развитието на страната той изрази мнение, че България е постигнала значителен напредък, въпреки трудностите на прехода. „Помня началото на 90-те години и виждам днешната реалност. България се превърна в европейска държава. Хората пътуват, имат възможности, които тогава не съществуваха. Всичко се случва бавно, понякога не както трябва, но има развитие“, посочи той.
Гозес не пропусна да коментира и спорните процеси в модернизацията, включително строителството по Черноморието, като цитира и разговор с чужд дипломат, според когото България повтаря модели, които в други държави вече се демонтират с цел опазване на природата.
Той изрази скептицизъм относно възможността за дългосрочни политически решения в днешната среда. „Мисля, че е много трудно да се намери човек, който да се реши на такива действия. Трябва огромна смелост, далновидност и характер. В днешната система това е почти невъзможно“, заяви Исак Гозес. І БГНЕС
