Толкова е хубаво да има един ден в годината, в който да започнеш с такава блага вест и да си помислиш, че в крайна сметка на този измъчен свят нещо носи утеха сред тая скръб, която ни заобикаля. Това каза драматургът Александър Секулов в предаването „Тази неделя" по бТВ.
За Секулов Бачковски манастир е близък и личен. „В последните години манастирът се е променил неузнаваемо. Който е дошъл, е видял колко много неща са направени. Църквите в Пловдивската епархия са в прекрасно състояние - и това носи утеха. Когато има стопани, когато всичко е подредено, това е много утешително."
За себе си казва, че е човек, който много бавно и с много грешки върви по пътя си, но винаги се връща по него. „Много съжалявам за времето, което съм пропуснал. Много късно започнах да разсъждавам върху тези неща и да ги приемам вътре в себе си", споделя Секулов.
Казва, че намира утеха в работата си. „Когато човек работи това, което му харесва, и особено ако то носи полза за другите хора, тогава има смисъл. Не може да си полезен само на себе си - това те затваря в един суетен, егоистичен свят. Да се стремим нагоре, а не по хоризонтала. Да има вертикал в общуването с хората и със себе си."
Като човек на думите, Секулов говори с особена тежест за тяхната сила. На въпрос коя е думата, променила живота му, той отговаря без колебание - „син".
Споделя, че се страхува от омразата. „Тя се е превърнала в основание за съществуването на страшно много хора. В социалните мрежи е безопасно да мразиш. Когато си защитен зад екранчето, ставаш безкрайно агресивен. И това ме плаши, защото разрушава същността на човека. Думите са като да раниш. Може да убиеш човек с дума."
Вярва, че любовта може да открие пространство между живота и смъртта. „Любовта не е да вярваш във Възкресението, а ежедневно да се бориш срещу смъртта."
